Законови изисквания за електронна търговия

[tanipo]

Тоест ако доставката е била за сметка на потребителя, следва разходите по доставка на стоката до него да му бъдат възстановени?

 

[sonus]

Да, за съжаление е така... Потребителят си плаща, за да му бъде доставена стоката, а търговецът съответно плаща на куриерската фирма за тази услуга. Ако потребителят се откаже от договора, заплатените суми требва да бъдат възстановят на потребителя, но търговецът вече е платил за една услуга, която е изпълнена. За нея никой не му възстановява парите.

 

[webmast367]

И аз се записвам за темата, мисля че ще е доста полезна!

 

[tanipo]

Чисто счетоводно погледнато в България всичко е наложен платеж, съответно в случая клиента плаща на куриера за доставката, но едва ли това е от значение.

 

[Sevi]

Да, за съжаление е така... Потребителят си плаща, за да му бъде доставена стоката, а търговецът съответно плаща на куриерската фирма за тази услуга. Ако потребителят се откаже от договора, заплатените суми требва да бъдат възстановят на потребителя, но търговецът вече е платил за една услуга, която е изпълнена. За нея никой не му възстановява парите.

Здравейте и от мен и благодаря за включването във форума- наистина участието Ви тук ще е доста полезно.

Включвам се и аз в темата за възстановяване на разходите за доставка, тъй като наистина не разбирам.
Ето какво гласи чл. 55 и в частност ал. 2 от ЗЗП:
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.

Това не означава ли, че ако Търговецът е уведомил чрез Общите си условия, че връщането на стоките е за сметка на Потребителя, то те са за сметка на последния?

Да речем, че оставяме настрани противоречивия на това чл. 54, в който се казва:
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52.

Иска ми се да вярвам, че в чл. 54 се говори повече за отказ от договор за стока, за която Търговецът е получил сумата за стоката + сумата за доставка, но договорът е бил прекратен ПРЕДИ нейната доставка. В този случай определено има логика стойността за доставка да бъде възстановена, заедно с останалите суми.

 

[tanipo]

Вече на всички ни е ясно, че разхода за връщане на стоката при отказ до 14 дни е за този, който посочи търговеца в общите си условия. Също така ни е ясно, че при отказа от вече получена стока, търговеца следва да върне всички суми получени от потребителя, но тука закона е оставил една дупка, а именно че не винаги търговеца получава парите за доставка и в много от случаите те отиват директно платени на куриера. Интересно ми е това как може да се тълкува.

 

[tanipo]

Още повече и счетоводно. Ако продаваш стока за някаква сума и след това възстановиш тази сума и сума за доставка, която не си получил, то тогава ако имаш няколко такива през месеца и подаваш отчет в НАП, то НАП може да решат, че искаш да избегнеш данъци примерно и просто ей така раздаваш суми, а пък клиентите имат нерегламентирани доходи, тъй като реално не са получили обратно пари, а са им дадени.

 

[sonus]

Разходите за връщане на стоката са за сметка на потребителя, ако търговецът го е посочил в общите си условия. Ако това не е посочено, то те се поемат от търговеца. Когато потребителят се откаже от сключения договор за продажба от разстояние, му се възстановяват заплатените суми (стойността на стоката + доставката), независимо дали стоката е била изпратена вече или не. Това е пропуск, но то има много пропуснати неща....

 

[¦•••SHERIFA•••¦]

Тогава защо в горния линка, който дадох по-горе пише следното:

Потребителят има право в срок от 14 дни да се откаже безусловно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на тези за доставка в случай, че е избрал различен от стандартния най-евтин за търговеца начин за доставяне на поръчката, както и разходите за връщането на стоката обратно.

Демек, че магазинера е длъжен да му възстанови разходите по доставката на продукта до клиента?

Не, демек, че търговците трябва да предлагат МИНИМУМ 2, добре е 3 ВИДА доставки: ЕВТИНА, СТАНДАРТНА/НОРМАЛБА, БЪРЗА. Това беше коментирано преди 3г.: Link #1 / Link 2 (и постовете нагоре/надолу).

Повечето предлагат ЕДИН начин на доставка, логично си слагат таралежът в гащите. Т.е. повечето merchants предоставят ЕДИН (БЪРЗ, 24 hrs) начин за доставка, който се явява „СТАНДАРТЕН НАЙ-ЕВТИН“, съответно merchant-а поема разходите са връщането също (понеже си е вкарал таралежът, НЕпредлагайки минимум 2-3 метода за доставка).

Тоест ако доставката е била за сметка на потребителя, следва разходите по доставка на стоката до него да му бъдат възстановени?

Няма учудване тук. Item & P&P (shipping, handling, postage, package).

Принципно самата услуга за „НП“ си е опорочена от години, независимо, че се ползва масово („Поръчай, доставки, избягай/не ходи“ или „Преглед, тест, бягство“, или „Купи 10 бр. от 10 merchants items, получи, прегледай, вземи 1, останалите 9 се връщат на merchants за тяхна сметка“), скоро и в RO.

В друга тема коментирахме вече и програмите за лоялност, discounts, tiers, удължени гаранции, free return, free exchange, тук още сме на ниво (лято 2014-та) за „връзване на гащите“ .

Абонаментна услуга за подобен сайт или без абонамент, а просто услуга, ще е добре само след ГАРАНЦИЯ:

Една от тях е да направя сайт за услуги, чрез който да помагам на тези, които искат да са изрядни в бизнеса. Проблемът е, че има много законови изисквания, които не са ясни на повечето търговци, а глобите са "жестоки" за малки фирми с е-магазини.

Че дори и след прилагане на „цялата изрядност, законови изисквания и пр.“, че ТОЗИ, който предоставя УСЛУГАТА, ще е liable against penalties (merchant losses) по СЪЩИТЕ „законови изисквания“ (ако получава глоби на база НА ТЯХ). Т.е. по West модел. А не, че ще е поредния „адвокат, консултант, сче“ или какъвто и да е там, който ще си измие ръцете и ще остави merchants да поемат загубите, както винаги си е било досега и продължава да бъде. Едва тогава БИ ИМАЛО смисъл подобна услуга.

 

[tanipo]

Знаеш, че основния начин за доставка е Еконт и това е така по една единствена причина. Имат развита мрежа от офиси - никой не обича да чака куриери и те да се появяват в най-неудобното време или да са грубияни. Отива си до офиса, който му е познат, и където вече знае, че Гинчето е кисела като е недоклатена и това е. Другите куриерски компании явно това им убягва. Та според мен е много трудоемко да предложиш и друга услуга като цяло освен Еконт защото примерно ако някой реши, че иска да си получи стоката по Български пощи се вкарваш в приключение да носиш там и.т.н. Тоест по-скоро ще си подбирам клиентелата и стоката - за да няма върщания, номера и.т.н. отколкото да се мъча да се застраховам с по-евтина доставка.

 

[¦•••SHERIFA•••¦]

Ти (и изобщо merchants) не се застраховаш с „евтина доставка“ (нито те интересува кой куриер къде какви мрежи има/няма изградени, а се гледа закона, който е направен не според „мрежата на частници“, а се досети „Български пощи“ чия собственост e), а се застраховаш с:

1. Възстановяване на разход, свързан с най-ЕВТИНАТА (маркирана като „СТАНДАРТНА“) доставка ОТ warehouse ДО клиент. Предлагайки ЕДИН вид доставка, и клиентът НЯМА избор за вид доставка (вид, а не куриер!), то това значи, че ГАРАНТИРАНО при евентуално упражнено право на отказ, ще му възстановиш item + P&P (скъпият разход);
2. Ако е доставена до дома и при договор извън търг. обект (55, (3)), тогава ептен няма мърдане напред/назад, тъй като АКО стоката не може да бъде върната по цитирам „ОБИЧАЕН НАЧИН ПО ПОЩАТА“, то тогава прибираш за своя сметка (плащаш return-а), т.е. поемаш си куриерските (Econt/Speedy/etc.).

Видях, че картинката не беше достъпна, поради промени в image hosting-а, та ето я отново:

 

[Sevi]

А ако предлагаш Доставка до офис на куриер- 3лв. и Доставка до личен адрес -6лв. това различен вид доставки ли са?

И излиза ли така, че клиентът може ежедневно да си поръчва по 20-30 неща да си ги разгледа просто, защото му е скучно, после да ги върне и търговецът да трябва да му възстанови всички направени от него разходи, че даже и таксито до офиса на Еконт....?

 

[¦•••SHERIFA•••¦]

Начините са едно, това горе е конкретно обозначение. Бягаш от темата, и по 2-та начина има доставка „БЪРЗА/ЕКСПРЕСНА“ до 24 часа, и пак не предоставяш опция на потребителят за ИЗБОР на НАЧИН на доставка (ЕКСПРЕСНА | НОРМАЛНА | БАВНА). Пропусна горе таблицата или?

1. Масов модел: Един вид доставка – експресна. Това значи, че потребителят го е „избрал“ (т.е. нищо не е избирал, не си му дала такава опция) този за „най-евтин вид стандартна доставка“ (цитат от закона, Чл. 54, (3)), съответно му се възстановява този разход напълно;
2. Гъвкав модел: 2 вида доставки – експресна и нормална. Потребителят ИМА избор. Нормалния вид е т. нар. „най-евтин вид стандартна доставка“, съответно, ако той е избрал експресна за доставка, то ти му възстановяваш САМО за нормалната доставка парите;
3. Smart модел: 3 вида доставки – експресна, нормална, бавна (законово до 30 дни). Потребителят има още по-голям избор. Бавният вид е т. нар. „най-евтин вид стандартна доставка“, съответно, ако той е избрал експресна ИЛИ нормална за доставка, то ти му възстановяваш САМО за бавната доставка парите;
4. Мечта модел: Повече от 3 вида доставки, фиксирани на времена, доставка до 2 часа, купища куриери, опции за доставка у чужбина, опция за collection намясто и т.н. (пример).

​

Естествено, че abuses са възможни и СТАВАТ на практика поголовно, ежедневно, именно благодарение на моделът „НП“, който е слабо развит в West EU/NA. Искаш да няма „шмекерии“? Искаш да имаш пазар от милиони потребители с по-висока покупателна способност? Не искаш да се конкурираш в най-миниатюрният пазар в ЕС с други „подобни на теб“? Имаме решение! Не продаваш в BG нищо.

 

[Sevi]

¦•••SHERIFA•••¦ - Благодаря за разяснението и идеите.
Аз все още не разбирам
Не, че и мен не са ме "мъмрили" за това от КЗП и все пак- какъв е смисъла на горецитираната ал. 2, чл. 55 (с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя) и какво точно значи "търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка" при условие, че след отказ на пратка след Преглед (тест) Търговецът и една стотинка не е ПОЛУЧИЛ.
Ще е много полезно, ако някой е обжалвал подобно нещо в съда да сподели как е минало.

Напълно съм съгласна, че пазарът е малък, беден и лицемерен. Интересно ми е обаче, колко от онлайн магазините изобщо имат изрядни Условия за ползване. Изобщо онлайн търговците вероятно са доста добър източник на доходи за хазната, предвид това за какви неща могат да бъдат наказани.

 

[¦•••SHERIFA•••¦]

„(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.“ се превежда:

(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщане на стоките, КОГАТО търговецът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е уведомил/написал, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя. Ако не е написал, то се поемат от търговеца.

Относно „всички суми“ частта – ми тази част от закона е писана за „нормални плащания“ с карти, IBAN, пощенски преводи и изобщо всякакви предварителни плащания на стоката ПРЕДИ да бъде пратена тя. А не за „анормални“ плащания (да се разбира: НП). Един вид условията на частника/куриер дават „повече права“ (от закона) на потребителя, давайки му право да упражни право на отказ директно при получаване на продуктът, отказвайки (с/без преглед) го (или неходейки да си го вземе от офис), съответно няма какво да му се „възстановява“, както казваш, нищо не е получил merchant-а.

При НП без преглед, т.е. с „преглед през shop-а“ (както е в нормалните държави, през сайта), би следвало да си получи стоката директно, заплати куриерските (ако не са вкл. в item's price) и до 14 дни след това да си упражнява правото на отказ по кардиналния ред: през формата за отказ.

При НП с преглед се „вкарваш във филма“ ОСОБЕНО, ако не е посочена отметка кой поема куриерските. Ако клиентът ги поема, би следвало тогава куриерът (касиел или delivery guy) първо да изиска куриерската такса и СЛЕД ТОВА да даде пратката. Ако я даде директно без да вземе куриерски, тогава това е нарушение, съответно той самият трябва да поеме куриерските.

 

[Sevi]

Благодаря отново за разяснението- с последния пост вече съм съвсем съгласна, и ДА- Наложения платеж си е една голяма екстра към клиентите, само, че в БГ (пак да се върнем на БГ) друг начин няма.
Наскоро попаднах на един чуждестранен магазин, в който имаше опция за плащане с Наложен платеж. Освен цената за доставка, при плащане с наложен имаше допълнително оскъпяване, може би за да предпочитат клиентите да изберат друг начин на плащане- не е лоша идея според мен.

 

[¦•••SHERIFA•••¦]

Да, това е нормална практика и СТИМУЛ там (West) да НЕ плащат с НП (COD, Cash on Delivery, Nachnahme), начислявайки им фиксирани € отгоре ИЛИ % от сумата отгоре. Ако се плати с IBAN, няма такива неща.









… но там поне има и начин за плащане „с фактура“ Rechnung/Invoice. Получаваш, след това в рамките на 14 дни (или срок, опр. от merchant-а) си плащаш фактурата. Ако не я платиш, то значи ТРЯБВА да върнеш предмета (респективно това е return периода, дали 14, дали 30 дни, зависи от merchant-а, виждал съм и 100 дни). Или просто да го заплатиш по IBAN. Ако не платиш и запазиш предмета, нарушаваш кредитния си score рейтинг, което пък влияе отрицателно и по-нататък няма да можеш да пазаруваш по този начин с Rechnung/Invoice, който ти е „удобен“. За да можеш да бъдеш одобрен за такъв вид плащане, разбираш се минава авт. проверка на кредитната история и ако е добра, тогава чак се позволява такъв вид получаване на покупка без заплащане веднага, а чак след 14-30-60 дни или колкото е написал merchant-а.

Проверката се осъществява с 3rd party оторизиран partner на merchant-а, който се занимава с това. Ако не е възможна такава проверка, то този вид покупка не може да се осъществи и директно казват на дадения сайт „иди си избери друг метод, за тоя не си одобрен или нямаш добра история, или нямаш никаква“.



SEPA Direct Debit = Lastschrift директно дебитиране на банковия акаунт
Sofort / Giropay = SOFORT Überweisung / банков превод / IBAN
Open Invoice = Rechnung фактура с отложено плащане за опр. период
нататък ясно. COD – <1% и надолу, много надолу .

 

[lqllqlq]

Аз не мога да разбера защо, по дяволите, се започва отново същата дискусия за доставката, която е разчекната в 20 страници тема?!

Не намирам тема за промените в закона относно това, че трябва:
1. линк към евро платформа за решаване на спорове
2. адрес на следящ орган - не се дефинира какъв? Физически или линк към КЗП. Щото аз съм в проверка и имам активен линк и с интерес чакам да им видя свободните интерпретации
3. Сега вече не само на гаранцията, ами и в ОУ трябва да им цитираш глупостите от чл 112 до 115 за потребителската гаранция
4. Трябва да имаш забележка, че чекаута ти е съгласно 50 и някой си член
И най-якото: Няма посочено къде да са посочени тия неща. Може в ОУ, може където си искаш. И тук с интерес чакам да ги видя какво ще измислят.

Иначе услугата има мегдан за такива, които ги мързи да четат. Или да поровят. Ако го направят ще си намерят чудесни ОУ, които да си модифицират за собствени нужди.

Това е, било е и ще бъде една абсурдна институция пълна с нищоправещи срещо нищовземане на пари. Нито повече, нито по-малко. Поредната обща безотговорност. Давам ви пример преди да ми почнете с философските истории:
Проверка, предполагаемо нарушение, следва акт. Първо те пробват да те викат в София. Ако си умен и се противопоставиш си спомнят, че имат регионални дирекции. Пращат акта и става интересно:
1. Ти имаш ТРИ дни да възразиш
2. Те нямат срок, в който това възражение се връща в София
3. Проверилият и съставил акта НЯМА срок да предаде за разглеждане възражението
4. Директор има 1 месец след получаване (незнайно обаче кога) на възражението предадено от инспектора да реши: ще има или не наказателно с глоба
5. Като го реши няма срок, в който да се облече в писмен вид
6. И да се облече - няма срок, в който да ти се прати уведомление.

С други думи: само ти си притиснат, те .... ами когато им е удобно.

Как пък не видях и друга интересна дискусия: Защо държавен орган с регионална структура принуждава, или поне се опитва да го прави, онлайн търговци от цялата страна при проверка да му се явяват в София все едно е центъра на вселената? Дори съда не си го позволява.

Не мога да подмина факта, че сайта на КЗП и конкретно формата за сигнали е идеалната маша да се разправиш с конкурент. Трябва ти работещ мобилен и да си измислиш имена. И впрягаш ресура срещу конкурент. Защо КЗП по никакъв начин не гарантира адекватност на сигналите. Та в крайна сметка да провериш ДДС регистрация във VIES ти иска да се индентифицираш с ЕИК. А тук стимулираме мишоците с доносите.

Към автора: от представянето ти да рабирам ли, че си един 8-те, които се занимават с онлайн търговия в КЗП? Защото те са толкова. 6-8 души локирани в София.

 

[Sevi]

Интересен пост lqllqlq.
И аз съм в подобна ситуация, в момента сме на фаза обжалване на наказателно постановление за липса на линк към ОРС и забележете липса на информация за органите за АРС, като единствено за последните в закона пише, че се поставят в Общите условия, когато е приложимо. Кога ли е приложимо се чудя и аз и при условие, че не са в Общите условия къде точно трябва да бъдат за да удовлетвориш искането на закона?
Тук може би ще е полезно да се намеси отново и автора на темата и да сподели, при евентуална проверка на КЗП къде точно я търсят тази информация и къде да я поместим, за да я види целия свят и в частност потребителя и КЗП?

Напълно съм съгласна с абсурда за централата в София, на всичкото отгоре не стига, че те канят да ти съставят акта там, независимо че акта го получаваш в някоя регионална дирекция (след отказ да се явиш в София), след излизане на НП то също се обжалва в София- тоест трябва да си намериш и адвокат от София, който да те представлява, в случай, че решиш да жалиш! Пълен абсурд!

 

[Sevi]

4. Трябва да имаш забележка, че чекаута ти е съгласно 50 и някой си член

Това какво ще рече?