Защо не трябва да си добър с хората.

От: Защо не трябва да си добър с хората.

Ето една моя нестандартна статия по темата. Развитието на мисълта изненада и мен самата, но аз обичам такива неща. Общо взето, "да си добричък" определено е опасно и безполезно. "Да си безсърдчен" също доникъде не води, още повече че за да сме лоши, както е казал Чарли Чаплин е необходима много повече енергия.

----------------------------

ЛЮБОВТА Е БЕЗОПАСНА

Помните ли уникалното послание „Обичайте враговете си…“

Повечето хора казват : много е трудно това. Е, ще ги приема „враговете“. Е, може да ги уважавам някак си.. Но да ги обичам – това е най-трудното.

Ала нали мъдрите хора са казали, че любовта не е непременно в емоцията на харесване. Състрадавай на този човек, виж докъде ще го доведе или вече го е довело злото в него… Ако можеш – възпри го. Ако можеш, бъди му добър пример. С две думи - обичай го! Това е безопасно!

Защо ли? Защото по-опасното е, ако приемем един недостоен човек, ако го почитаме ... това често означава, че му даваме право над Истината и над живота ни!

Издигаме ли си нечестен и нагъл управник? Ще се наплодят и други като него.

Уважаваме ли правото на съседа да тормози животните си? Децата ни ще видят и ще заприличат на него.

Приемаме ли за нормално да се лъже, да се живее в извращение? Скоро огънят ще запали и нашата къща.

Оставяме ли се ограничените възгледи на близък човек да управляват живота ни? Тогава ще споделим плодовете на безумието му.

А ако обичаме, говорим, увещаваме – близки и далечни, но НЕ приемаме, НЕ почитаме и НЕ се съгласяваме със Злото... ще бъдем полезни на хората край нас, а до голяма степен ще опазим и себе си.

Павлина Стоянова
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Благотворителността за бедни хора е безсмислена, по-добре дари парите за финансиране на държавен преврат, за да може проблемите да се решат кардинално.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Благотворителността за бедни хора е безсмислена, по-добре дари парите за финансиране на държавен преврат, за да може проблемите да се решат кардинално.

Давай сметка на наемниците, които си уредил ...
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Не трябва да си добър, защото хората са помии в България. Всеки ден с все по-голяма сила се убеждавам в това. Иска ми се да си купя къща в покрайнините някъде, да си движа бизнесите онлайн и да не ме занимава никой с нищо...ама това е само мечта на този етап. Както по-горе е написано - преврат му е майката. Иначе скоро няма да ни има на картата с този прост народ...
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Вие помагате ли на хората? Аз лично повече няма да го правя. Преди седмица един ми се примоли за 2-3 лв, бил му свършил бензина и изглеждаше ок, не наркоман или някакъв клошар или циганин и му дадох 2 кинта - може пък верно да е така. Оня ден пак го гледам същия на същото място и една жена пак посегна да му дава, ама я спрях и го нахраних яко. Много се издразних, реших да помогна, а се оказа някакъв скапаняк. Същия номер, както ми каза после жената..

И днес една женица ме спира и наистина изглеждаше, че има нужда от 1-2 лв., съжалих я ама казах само "съжалявам", защото тоя пе*ал ми създаде кофти впечатление и едва ли ще дам на някого нещо някога в скоро време.

Какво мислите, вие давате ли на непознати, бихте ли помогнали просто така?

В известна степен разбирам разочарованието ти, въпреки че е било за Два лева, по-скоро си се почувствал излъган, освен ако не са ти били последните два лева.
В този ред на мисли, давам, когато имам и съм в настроение. По-често обаче са ми точно и нямам. И когато наистина нямам, ама нямам като "нищо", с което да си купя хляб или една вафла дори, нещо все пак ме спира да изляза да изпрося или да моля за заем. Не знам какво е. И пак се сещам за всички пъти, когато аз съм давала, защо в тези моменти не ми се върне дори малкото, което съм отделяла? Ми защото в тези неща няма реципрочност или някакво обещание или правило-аксиома, че като дадеш непременно ще ти се върне. Нем. Няма такова нещо. Всичко в природата е точно преДценено. Не се губи и не е в излишък.
И моята логика вече е такава, че аз не съм отредена да помогна на бедните и гладните. Който има да им помогне. Отговорността е на богатите.
Да направиш добро и да помогнеш с постъпка е друго. Свестните хора го оценят и е "заразително" в известна степен. Харесва ми като прочета, как непознати спасяват някого от удавяне ... това за мен е върха на човещината, с риск за собственият си живот да спасиш друг. Да върнеш намерени пари или документи. Веднъж ми се случи да намеря един портфейл (вметвам, че тогава ми беше от моментите, когато нямах), който по ученическата карта се оказа на момче на 14-15 години. Имаше 10-15 кинта. Адреса беше на Московска. Намерих го. Оказа се, че там живее баба му. Тя разбира се ми благодари много, но аз й казах, само да ми обещае, да не се карат на детето.
Интересен е въпросът от гледна точка на съвестта на всеки. Има хора, които ако нямат ще откраднат, ще убият, наркотици ще продават ... дълго е. Въпросът е, че Доброто не е трудно да се "прави", за това няма причина или човек, неблагодарен, който да ме разубеди да правя каквато мога добро. Толкова.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Брат за брата е звяр в тази държава, тарикати, тарикатки, хора които за да спечелят 20 стотинки ти причиняват загуби за стотици и дори неизмерими в пари. Хора които без да се притесняват паркират за двама, кучетата им засират улиците и газим в лайна, пушат на главите ни без да се съобразяват. Хора правещи ремонти по години, вместо да вкарат майстори за един месец и да се приключи. Майстори, които да не ти стъпват в къщата...в България трябва да си специалист ако ползваш услуги защото иначе те прецакват. Грубияни по магазините, офисите, службите, на пътя дотолкова, че да не желаеш да отидеш на почивка в България, да ремонтираш колата си, да влезеш в магазин, недай боже да ти се наложи да питаш нещо особено пушещите служителки пред някоя институция.

Учил съм в няколко различни системи и не съм срещнал в чуждестранната литература класици да са толкова разочаровани от собствения си народ, нека си припомним Алеко, Чудомир и Славейков с неготово с "Не сме народ".

И същевременно народ с хилядолетна държава и царе като Симеон, Калоян, Иван Асен...предводители като полковник Дрангов, писатели като Вазов, лидери като Левски. Хора с чиито постижения се кичи неграмотната, груба, безчувствена, неделикатна, безсъвестна , безусетна маса.

Колкото по-мило се държиш, културно и добре, толкова повече ти се качват на главата.

И не, не преврат и революции са решението, а нека всеки погледне в себе си и се запита защо е такова говедо, и защо си мисли, че ще живее вечно и ще вземе на оня свят и мерцедеса и чалгата и шумящия си климатик и осраното си куче. Какъв е смисъла от каквото и да било, когато масата ще си остане същата? Да не говорим, че май революциите до нищо добро не са довели никъде. Първо оправете себе си и тогава тръгвайте да оправяте света. Щото ако не се научим, ония от запад ще ни научат и хем по трудния начин, хем няма да сме в изгодната позиция.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Тия неща където ги пишете и се възмущавате ги има по целия свят. Ние сме такива каквито сме и мястото където живеем е прекрасно като цяло. Тия кусури където ги изтъквате не са съществени . Човек живее и се приобщава към общност която му допада и се обгражда с такива хора и приятели ,а другите или ги игнорира или се опитва да ги вразуми. То иначе живота няма да е интересен. Важно е да няма войни и смърт. “Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще се върне“ - Българска пословица.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Хората в нашия град преди няколко месеца се обединиха и с дарения събраха над 100 000 за момиче с един родител, болно от рак. Та, да попитам, тя при "бедните хора" които не трябва да се финансират, ли спада?Усещането беше величествено. Никога градът , и всички ученици, не се е обединявал толкова за някоя кауза.
Но, определено не давам на непознати с жалки снимки, обикалящи по автобусите.
Общо взето, човек трябва да бъде умен, и добротата му да следва след него.

Има и една също хубава мисъл: "Не давай на бедния риба, а го научи да лови риба."
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Хората в нашия град преди няколко месеца се обединиха и с дарения събраха над 100 000 за момиче с един родител, болно от рак. (1) Та, да попитам, тя при "бедните хора" които не трябва да се финансират, ли спада?Усещането беше величествено.
....
(2) Общо взето, човек трябва да бъде умен, и добротата му да следва след него.

(3) Има и една също хубава мисъл: "Не давай на бедния риба, а го научи да лови риба."

... за "нестандартната статия" ... нищо няма да коментирам, защото съм в добро настроение :)

По останалите забележки:

(1) По принцип избягвам да употребявам категорични изрази като "трябва", защото всъщност не съм толкова компетентна, за да знам какво трябва. Когато написах, че на бедните, гладните и (вметвам вече) болните аз не мога да помогна, исках да се разбере, че аз не съм във възможност, колкото и да искам, колкото и да трябва според някакви вселенски закони, аз няма как да се разболея от рак вместо болната, или да си продам бъбрека, за да даря за подобна благородна кауза. За това смятам, че както тя, и не само тя, а всички болни от рак, ако може трябва да бъдат яко финансирани от целия народ и свят, докато ... не открият лекарство против ракът, разбира се.

(2) Отново това "трябва". Желателно е човек да е умен, но за съжаление не всички имат капацитет да са умни. Иска им се, но то трябва книжки да се почетат, малко да разбичкаш пълнежа по горните етажи и тогава да се появят едни такива проблясъци, които да задвижат едни колелца и да се свързват елементарните мисли в една ясна и полезна мисъл като цяло! За добротата обаче е малко по-различно! Счита се, че по-природа (закваска) Човек Е добър. После нещо се случва. Къде обстоятелства, къде горчив опит и кофти късмет или кАрма, и повечето започват да се различават именно по нивата си на доброта. Има различни проявления тази доброта (както и някой го беше отбелязал по-напред, е доста относителна- доброто за един, не винаги е добро за друг)- може да е милосърдие и щедрост, може да е просто смирена ненамеса и пасивно необременяване и ненарушаване на хармонията. Като цяло всеки е свободен да си избере, дали иска да е добър, пасивен или лош.

(3) ... не всеки може да те научи да ловиш риба. А и на теб самия може да не ти идва отръки и да си умреш от глад. Или по-добрата версия на мъдростите е, да дадеш на някого, когато наистина има нужда, но ... не и "акъл", че тия със съветите на теория са най-НЕзнаещите всъщност. Изпатилите и добронамерените пък били и непознати са в пъти по-полезни.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

(2) Желателно е човек да е умен, но за съжаление не всички имат капацитет да са умни.

(3) ... не всеки може да те научи да ловиш риба. А и на теб самия може да не ти идва отръки и да си умреш от глад. Или по-добрата версия на мъдростите е, да дадеш на някого, когато наистина има нужда

Няма как да не задам следните върпоси:

(2) И какво правим тогава? Неумните се окуражават да се репродуцират докато станат повече от умните? Което пък води го пренасяне на генетичния материал отговорен за "неумността" на индивида и понижаване на капацитета на човечеството като цяло?

(3) Отново - какво правим? Нужди по света с лопати да ги ринеш. И все повече ще стават с нарастване на населението на планетата. Всяка нужда ли ще бъде удовлетворена? Какво е решението?


Подобни философски тези и мисли са били сътворени когато населението на света е било колкото България в днешно време...
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Няма как да не задам следните върпоси:

(2) И какво правим тогава? Неумните се окуражават да се репродуцират докато станат повече от умните? Което пък води го пренасяне на генетичния материал отговорен за "неумността" на индивида и понижаване на капацитета на човечеството като цяло?

(3) Отново - какво правим? Нужди по света с лопати да ги ринеш. И все повече ще стават с нарастване на населението на планетата. Всяка нужда ли ще бъде удовлетворена? Какво е решението?


Подобни философски тези и мисли са били сътворени когато населението на света е било колкото България в днешно време...

Аз отново ще отбележа скромно, че не съм със самочувствие да знам отговорите, просто си пиша ... така неофициално.

Мисля, че интелигентността не се предава генетично, за да се притесняваш/ме, че при определено разплодяване на по-неинтелигентните ще имаме като резултат само малки безразсъдъчни наследници. Напротив, и това исках да обясня, че няма пряка зависимост между това да си интелигентен и добър едновременно. Едното не е причина за другото.
Но пък неумните могат да се провокират по някакъв успешен начин малко да започнат да стават развиващи се индивиди, а не просто съществуващи и правещи статистика.
За това и написах, че за съжаление тези без особен капацитет не пречи да са си добри, ако не могат да са толкова интелигентни.
Ако интелигентността от друга страна е условие, да не бъдеш използван само, в добрината си, тогава е достатъчно, но не и необходимо условие за вършене на добрини.

Не става въпрос за състоянието на нуждите и дали могат да бъдат задоволени всички нужди, а за принципът и убеждението, Защо и Кога да вършиш добрини. Една на ден за един човек, той от своя страна за друг, другият за трети и така се получава поне някакво доближаване до "баланс", а не само наливане от пусто в празно.
Пак с условието кой как разбира Добрината.

Сигурно има "сътворени" философски тези и мисли, когато е имало по-малко население, но интересното е, че с увеличаването на това население, да разбираме капацитет, който се развива и съзнава, то и самите тези се развиват, от там и всичко в заобикалящият ни свят, което е и причина да имаме технологиите. Те са създадени именно от презумцията Човек да живее по-Добре.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Тия неща където ги пишете и се възмущавате ги има по целия свят. Ние сме такива каквито сме и мястото където живеем е прекрасно като цяло. Тия кусури където ги изтъквате не са съществени . Човек живее и се приобщава към общност която му допада и се обгражда с такива хора и приятели ,а другите или ги игнорира или се опитва да ги вразуми. То иначе живота няма да е интересен. Важно е да няма войни и смърт. “Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще се върне“ - Българска пословица.

Единственото смислено мнение по темата. Точно, ясно и най-вече - валидно. Без излишни лакърдии и фермани, написани с цел самоизтъкване.
Имаш репутация от мен.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

И аз давам и то доста често особенно на такива които свирят. Няма как да дадете и помогнете на всички, но ако сте здрав пълноценен човек не виждам защо да не помагате на хора в нужда. Аз съм на следния принцип щом мога да дам 3-4 лв на Старбъкс за кафето им което не е нищо особенно значи мога да дам и два лева на някой непознат.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Без да се заяждам с никго, ще споделя следната популярна мисъл: "На Земята има глад, не защото не може да изхраним бедните, а защото не можем да изхраним богатите".

Има държави в бедствено положение поради природните им ресурси - но ние не сме от тях, а все пак ... Има и такива, поради многото население... но да не забравяме че една от най-гъсто населените страни е Япония, а не съм чула там за глад.

Не съм против космическите изследвания, и ги следя с интерес, но ако тия пари биха подпомогнали глада в една държава, предпочитам да не знам какъв цвят е пръстта на Марс.

Само че не парите са проблем, а Начинът. Преди две години четох в сп. "Осем" статия за една островна държава, постигната от силно цунами. Светът ги е заринал с помощи и пари. Но те, бидейки независима държава, не умеят чрез своите държавни органи да ги усвоят. Или /по-вероятно/ не искат. Така че народът две години след бедствието още скиташе из развалини, и ядеше пакетирана храна, на ниво близо до оскотяването.

Какъв е изходът? Общо взето, изходът е когато "помагаш" да го правиш не за умиване на съвестта, а така че да проследиш има ли плод, и какъв е. Затова и аз лично предимно помагам на хора които познавам, и знам че няма да насърча леността в тях.

А на тема "теоретични размишления", мой познат военен наскоро за пръв път бе на работа в Африка, върна се отслабнал и потресен от това, което е видял в една от най-богатите откъм природа държави. Защото и той има деца. И е видял по улицата тамошните. Обяснението му за глада и мизерията там беше една : "невежество". Пълно невежество, безхаберие, поддържани разбира се от тия, които ползват ресурсите на държавата.
 
От: От: Защо не трябва да си добър с хората.

Не съм против космическите изследвания, и ги следя с интерес, но ако тия пари биха подпомогнали глада в една държава, предпочитам да не знам какъв цвят е пръстта на Марс.

Поредният "кон с капаци" виждащ не по-далеч от носа си.
 
От: От: Защо не трябва да си добър с хората.


С една основна част от това, което си написала съм съгласна. Има леки противоречия, но с времето ще се изгладят.
Важното е, че ти имаш желание да помогнеш и помагаш, и да правиш добро. Както си и мислех, както е и с повечето, надявам се. Но моят основен акцент беше, че не винаги Можеш. Дори и да трябва.
Реалната помощ е, както Брад Пит е направил къщи на хората. Не им е стоварил материалите, да им покаже как се прави една и те да си направят останалите.
За космическите изследвания и разпределението на кинтите по принцип е дълга тема. Там са намесени много от човешките фактори като алчност, консуматорство и егоизъм. Всичко в името на оцеляването.
Защото, ако Тошо има кола за 100К едва ли му дреме, че в село Тъпчилещово хората мизерстват. Нищо, че и той може да е произлязъл от околните села, ако не то неговите родители. И тогава на локално ниво ти като си един прахосник и използвач, какво очакваш от цели корпорации и други разни омесени като кадаиф, да помагат в името на човешките животи.

Като цяло темата малко се отклони към това, дали трябва и си заслужава да си добър, а въпросът беше защо да Не си. Аз мисля, че няма причина.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

Нямах търпението да изчета цялата тема, но горе-долу останах с впечатлението, че повечето хора смятат тези, които дават на другите за добри, а останалите за лоши. Аз въобще не правя връзка между двете неща и ако някой цял живот не е направил лошо на никого, но си живее самостоятелно и не дава нищо на никого, това не го прави лош. Лош е по-скоро този, който има скрити намерения и цели да спечели по някакъв начин от другите, без да се интересува, че може да им навреди. Лошият може да дава повече от добрия, така че по-важно е кое с каква цел се прави и какви са крайните намерения.

Иначе, мащабно погледнато, няма добро и лошо - всичко е интерпретирано от възприятието на обществото. За едни дадено нещо е лошо, за други е добро и обратното.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

"Нямах търпението да изчета цялата тема, но горе-долу останах с впечатлението, че повечето хора смятат тези, които дават на другите за добри, а останалите за лоши. Аз въобще не правя връзка между двете неща и ако някой цял живот не е направил лошо на никого, но си живее самостоятелно и не дава нищо на никого, това не го прави лош. Лош е по-скоро този, който има скрити намерения и цели да спечели по някакъв начин от другите, без да се интересува, че може да им навреди. Лошият може да дава повече от добрия, така че по-важно е кое с каква цел се прави и какви са крайните намерения."

С това съм напълно съгласна! Тук казваш истината която сърцето и разумът ти диктуват.

"Иначе, мащабно погледнато, няма добро и лошо - всичко е интерпретирано от възприятието на обществото. За едни дадено нещо е лошо, за други е добро и обратното."

С това не съм съгласна. То не е "мащабно погледнато" а е общоудобната фраза, с която доста хора днес си служат, за да оправдаят постъпките си. Да, да затвориш плачещото дете в другата стая и да се наспиш, е постъпка на "добро" за уморения татко, но не е постъпка на отговорност. Отговорността обикновено не е приятна, но е правилното нещо. Ако отречем тия духовни категории, директно режем клона, на който седим. Не е щастие постоянно да правиш което ти е приятно, без да се интересуваш от последствията върху някого. такъв вид щастие е в услуга само на търговската върхушка, която иска да управлява душите ни.
 
От: Защо не трябва да си добър с хората.

такъв вид щастие е в услуга само на търговската върхушка, която иска да управлява душите ни.

Уаууу!!! Само за това изречение заслужаваш втори реп, жалко, че системата не ми позволява да ти го дам.
 

Горе