Ще споменем, че международни наблюдатели определят присъдите като
планирани и отмъстителни
каквито са коментарите на британския политически наблюдател Бозуел Хаустаун . Според него "присъдите са определено отмъстителни". И добавя също, че "Присъдите са планирани не само на местна почва". Че наблюдения като това са действителни говорят и разсекретените телеграми на Георги Димитров от декември 1944 до април 1945-а, който от Москва се разпорежда до ЦК на Компартията: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944, написана на руски!) и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (написана дни преди произнасянето на смъртните присъди през януари 1945).
Така България записва в световната история безпрецедентния факт, че докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери,
"народният съд" убива 2730 българи
Цифрата е ужасяваща и за най-безпристрастните наблюдатели.
Така нареченият народен съд слага началото на избиването на елита на нацията от 20 декември 1944-та. До 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-имата осъдени на смърт 1305 души получават доживотен затвор. Както става ясно от архивите и от разказите на оцелелите свидетели, съставите на народния съд, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От "народните съдии" не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните.
Историците подчертават факта, че решението на великите сили - победителки във войната, за съдене на виновниците за престъпленията е използвано от сателитната на коминтерна комунистическа партия в България за
подготовка на съветизацията на България
На практика чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на съветизацията. На 1 февруари 1945-а са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент.