От: За Работницте, Работодателите и Работните места в БГ
niks ако попаднеш в ситуация да нямаш пари, да ти спрат тока и водата и у вас да е -20 ще видим дали тогава няма да бачкаш за 200 лева. Не ти го пожелавам, но има хора, които всекидневно се борят за жълтите стотинки дори. Можеш само да си благодарен, че не си от тези хора, но щом не оценяваш това, което имаш, може би заслужаваш да си сред тях. Оценявай това, което имаш, защото някой ден може да останеш на улицата и тогава ще те видим какви ще ги говориш. Монетата винаги има две страни, хвърляй един поглед от време на време и към другата страна на реалността. Не бъди ограничен кон с капаци, който само изкривява мнението си както на него му е удобно и не зачита аргументите на другите. Човек трябва да е отворен към всичко, било то добро или лошо.
Ти от къде си сигурен че аз в момнта не съм в описаното от теб положение или че не съм бил в предишен период, както и че няма да бъда утре.
Аз вече ти отговорих какво бих направил в това положение но явно пак трябва да ти го повторя.
1. Няма да правя семейство и деца ако нямам КЕШ пара за поне 10-15 години напред или движимо или недвижимо имущество, което мога да превърна в пари при необходимост, независимо че в момента месечната ми заплата или дохода ми може да е 5 000 лева.
2.Ако изпадна в описаното от теб положение(а аз почти съм изпадал не по отношение на тока и водата а по отношение на парите) и нямам избор в дадения момент което по принцип е възможно, то бих отишъл да работя за 200 лева но 1 или 2 месеца(ако не мога да взема 500 лева заем от приятел или роднина) след което ще напусна и със спестените макар и малко пари ще се опитам да изкарам поне 3-4 месеца ако трябва и на хляб и вода през което време ще направя преоценка на причините както зависещи така и независещи от мен, довели ме до това състояние, както и на възможностите и алтернативите които имам в дадената ситуация и на даденото място и ако преценя че нямам друг шанс освен или да се върна на старото място или да си търся късмета в друг Град, Държава или Континет, то бих избрал второто пред работа за 200 лева обричаща ме на ВЕЧНА Мизерия.
Но първо правиш преоценка кой си, какво можеш и какви са ти шансовете да се измъкнеш от това положение.
Ако за първи път изпадаш в такова положение не се притеснявай това е инцидентно, но ако се измъкнеш от блатото и пак попаднеш в него за 2, 3 или N-ти път това вече е закономерност и причинете са главно в теб.
А ако си роден в мизерия и продължаваш да тънеш в мизерия въпреки че си здрав и прав и в трудоспособна възраст, значи причините са в теб и единствения който може да ти помогне си ти самия а след това и другите
Както казах преди Човек винаги има алтернатива докато е жив, здрав и диша, както и винаги има оправдание за неуспехите си
PS
Естествено не бих отказал и помощ от приятел стига тя да е искренна и в размер които да ми позволи когато си стъпя на краката да мога да се издължа или да бъда в състояние да му окажа адекватна помощ когато той има нужда от такава.