Така... Продължавам от момента с изгонването на ебливата колежка.
Хубавото тогава беше, че безработицата беше висока и лесно се намираха хора, за една позиция имаше по 200-300 кандидатури в джобса и намирането на читав кадър не беше особено трудно, не както е сега. Назначихме едно момченце на 23 години, което има своята роля на по-късен етап, затова и му обръщам внимание тук. Но за това после...
В същото време отношенията в офиса продължаваха да отиват към лошо, всекидневните панаири и разправии се превърнаха в ежедневие. От приятели от детинство се превърнахме във врагове, просто не можех да го понасям. Което ме докара до пълен блокаж, нямах желание за нищо. Можех да си седя на диванчето в офиса цял ден, без да правя нищо, даже още по-лошо, занимавах колегите с тъпотии постоянно, като им пречех да си вършат работата. Всичката тая простотия доведе до спад в продажбите и тръгване по пътя на провала, което беше най-естественото нещо, разбира се. Да, ама нещата никога не стават лесно, как иначе...
Докато аз си седях, наливайки се с бира по цял ден, чакайки да свърши всичко и да поемам по-пътя си, моя човек намерил начин как с ресурсите на фирмата и с моите умения онлайн да изкараме яките кинти. И се забъркахме с политика.... (по разбираеми причини ще бъда много лаконичен в тая част). Леко, леко от фирма за онлайн търговия се превърнахме в ПР агенция за гадости. За няколко месеца направих неща, които в такава степен противоречаха на същността ми, че ще се срамувам докато съм жив от това, което направих в този период. Отврат просто... Най-гадното беше, че не го правих за парите, а заради тръпката. Много хора, огромна организация, конспирации.... Забавно, но не и за човек като мен, уж с принципи, поне до скоро
.
Междувременно фирмата и продажбите се повъзстановиха, цялата търговска дейност се самоиздържаше, хората си работеха, нещата кретаха, дори и почти без мое участие, като даже оставаха някакви пари за вземане. И така, така още една година и нещо замина. До момента, в който дойдоха избори и се зададоха страшно много ангажименти. Спряхме цялата търговска дейност и всичко се насочи в тая посока, цял месец и нещо. Месец през който свърших толкова административна работа и други отвратителни неща, колкото не бях вършил никога, за толкова кратко време. Много нещо... Резултатите впечатляващи, работата свършена перфектно.... и ... и .... и не ни платиха ... Беше като шамар с мокър парцал. Ама, това, ама онова, оплачи се на арменския поп. Ако много ревеш, може на разходка до аладжата да отидеш (варненци знаят
, деца имаш, умната... Прибрах се, взех кучето, излязох, от поляната се обадих на когото трябва, казах повече да не ме търсят никога за нищо, обадих се на моя съдружник-приятел от детинство и сложих край на 30 годишно приятелство. И така свърши всичко, повече в офиса не съм ходил от този момент нататък.
Фирмата изкара още година и нещо и затвори, хората се разотидоха и всичко свърши.
Естествено не съм толкова тъп и още преди година бях започнал постъпления за нов бизнес, затова и толкова драматично приех това с парите, които не взех, трябваха ми за това. Ама пак не стана както го мислех...
И така приключи четвъртия ми и последен, засега, така наречен фалит.
Какво научих ли? Научих че никога не трябва да се съмняваш в собствените си способности, никога. Ако нещо можеш да го правиш сам, направи го сам. Всичко друго е страх, страх който те кара да споделяш отговорността за собствените си решения, но и в същия момент да споделяш отговорността от грешките на другите. Е и къде е далаверата тук, ще се запита всеки? Ми няма я! Един път споделяш собствената си отговорност, в следващия момент носиш отговорност, заради грешките на други. Това е то работата със съдружници. Нали като стане провала си казваш ние се провалихме, някак по леко е, а аз преебах нещата звучи някак по-гадно, драмата е по-голяма. За къв ми беше да търся тоя съдружник, като с нищо не ми помогна, точно обратното! Подхлъзна ме да се занимавам с неща, които не искам да правя и при други условия никога не бих правил.
Та сентенцията от всичкото това, поне според мен, е че работата със съдружник е за страхливите.
Но пък научих много, много неща по управлението на хора, работа с фирми, и тн. неща, които преди това не ми бяха ясни в детайли. В следващия бизнес изчистих всички грешки от този и направих нещата в пъти по-добре, като само аз си седя на трона и до момента, но затова по нататък....
Следващия път ще ви разкажа за много интересен експеримент. Стартиране на начинание което носи над 2000 лв. чиста печалба на месец само с 50 лв. стартов капитал. Да възможно е но и физическата работа е доста
Следва....
