Майко мила. Написах 2-3 изречения и стана така че вече си играя с човешките животи, че от мен зависят бизнесите на хората, техните дългове, цялата инфлация и може би разположението на планетите. Ти ме изкара, че имам божествена власт. Нека да не превръщаме нещата в научна фантастика, няма нужда. Никой не е тръгнал още утре да променя политическата система и да въвежда референдум от раз, за да разсъждаваш какво би станало ако това (невъзможно нещо) се случи.
Явно имаш склонност да си представяш нещата в максимална крайност, и отвъд това. Мислиш си, че народа е по-глупав от най-глупавия човек от народа. Направо по-глупав от новородено бебе с мозъчна недостатъчност.
Не че е лошо да разсъждаваш в крайност, аз също много често го правя, но добрата практика е да можеш да разсъждаваш и в острещната крайност. Истината най-често е някъде по средата, така че способността да виждаш и разсъждаваш в двете крайности ти дава възможност да разсъждаваш по цялата палитра между двете крайности. Но ако си забил само в едната крайност и категорично не щеш да погледнеш нищо освен тази крайност... това те прави силно ограничен, бих казал извратен. Не е здравословно.