За познанията по български език

От: От: За познанията по български език

В часовете по български език се учиш на правопис и граматика, за да не се излагаш после в какви ли не ситуации, включително и във форуми. В часовете по литература не придобиваш обща култура, а обогатяваш речника си и изказните си средства, взаимствайки от майстори, обогатяваш ума си и начина си на мислене и не пелтечиш, нито ти се налага пресилено да се правиш на профан, за да скриеш доколко наистина си такъв. Когато имаш добра база, натрупана във времето, трудно ще изпаднеш в ситуация, в която да не знаеш какво да кажеш и как да го кажеш. Това прави впечатление задължително, на грамотни и неграмотни, от което следва, че от старанието да говориш и пишеш добре, може да зависи дали ще впечатлишчовек, който да промени съдбата ти, в интимната, бизнес сферата и където още се сетиш. В друга тема и друг пост, старшите тук съветват новодошла да попрочете вече съществуващите писания по въпроса, който я интересува, преди да задава въпроси и Блинки й казва, че пак по въпросите ще разберат колко е чела. По същия начин, ако човек го мързи да се научи на правопис, което е най-малкото, защото и четенето е решаващо за начина, по който се научаваме да се изразяваме, после ще му личи, че го мързи да си напряга мозъка. Не само това, аз се питам веднага, при толкова правописни речници онлайн, какво пречи да направиш бърза проверка, това значи или супер мързел, или супер безхаберие и немарливост как поднасяш мислите, идеите, съветите си. Логично е после да заключа, че този мързел или това безхаберие ги има и в делата ти и отношението ти към хората и света изобщо. И ако аз съм ти клиент, ще предпочета да потърся друг предприемач, който ще се е постарал повече, защото неговият продукт или неговата услуга е по-вероятно да са изпипани, да имат по-добра поддръжка и да получа по-голямо внимание, вместо безхаберие.
 
От: За познанията по български език

Още един човек с изострена чувствителност към грешките в родния ни език!

Здравей! Благодаря ти, че се включи в темата!

Но не се огорчавай! Просто на новите тук ни трябва повече търпение, време, четене. Няма как! Но пък сме нетърпеливи, все бързаме. Затова и въпросите ни понякога са такива – прибързани.

А за другия въпрос, който повдигаш – всичко е въпрос на избор, нали!? Както се казва: „за всеки влак си има пътници”.
 
От: За познанията по български език

14192193_1059414757429719_1696714095949031842_n.jpg
 
От: От: От: За познанията по български език

В часовете по български език се учиш на правопис и граматика, за да не се излагаш после в какви ли не ситуации, включително и във форуми. В часовете по литература не придобиваш обща култура, а обогатяваш речника си и изказните си средства, взаимствайки от майстори, обогатяваш ума си и начина си на мислене и не пелтечиш, нито ти се налага пресилено да се правиш на профан, за да скриеш доколко наистина си такъв. Когато имаш добра база, натрупана във времето, трудно ще изпаднеш в ситуация, в която да не знаеш какво да кажеш и как да го кажеш. Това прави впечатление задължително, на грамотни и неграмотни, от което следва, че от старанието да говориш и пишеш добре, може да зависи дали ще впечатлишчовек, който да промени съдбата ти, в интимната, бизнес сферата и където още се сетиш. В друга тема и друг пост, старшите тук съветват новодошла да попрочете вече съществуващите писания по въпроса, който я интересува, преди да задава въпроси и Блинки й казва, че пак по въпросите ще разберат колко е чела. По същия начин, ако човек го мързи да се научи на правопис, което е най-малкото, защото и четенето е решаващо за начина, по който се научаваме да се изразяваме, после ще му личи, че го мързи да си напряга мозъка. Не само това, аз се питам веднага, при толкова правописни речници онлайн, какво пречи да направиш бърза проверка, това значи или супер мързел, или супер безхаберие и немарливост как поднасяш мислите, идеите, съветите си. Логично е после да заключа, че този мързел или това безхаберие ги има и в делата ти и отношението ти към хората и света изобщо. И ако аз съм ти клиент, ще предпочета да потърся друг предприемач, който ще се е постарал повече, защото неговият продукт или неговата услуга е по-вероятно да са изпипани, да имат по-добра поддръжка и да получа по-голямо внимание, вместо безхаберие.
В тоя ред на мисли... Абзаците са хубаво нещо.
 
  • Like
Реакции: Sky
От: От: От: За познанията по български език

В тоя ред на мисли... Абзаците са хубаво нещо.
Що бе, чаршафите винаги се четат по-лесно. А ако всичко е едно изречение, още по-добре :lol:
 
Той беше писал с евтин черен химикал, който беше оставил доста петна от мастило по петте страници. Почеркът му беше завъртян, но четлив и трябва здраво да е натискал, защото буквално беше издълбал думите в евтината хартия на тетрадката. Ако затворех очи и прекарах пръсти по обратната страна на откъснатите листи, щеше да е като да чета Брайлов текст. Помня, че след всяко малко „у“ имаше някаква дребна заврънкулка — този спомен е особено ясен.

Помня също как започваше съчинението му. Помня го дума по дума.

Не беше ден а ношт. Ношта дето ми обърна живота беше ношта когат баща ми уби майка ми двамата ми братя и мен ме рани много. И сестра ми рани толкоз, чи тя попадна в кома. Умря след три години без да се събуди. Казваше се Елън и аз много я обичах. Тя обичаше да бере цвитя и да ги слага в вази.

Към средата на първата страница очите ми почнаха да смъдят и аз оставих верния си червен химикал. Когато стигнах до частта, където той пропълзява под леглото, докато кръвта се стича в очите му („малко потече и в гърлото ми и имаше гаден вкус“), започнах да плача — Кристи би се гордяла с мен. Прочетох цялото съчинение без да направя нито една поправка. Бършех сълзите си, за да не падат върху страниците, които явно беше изписал с огромно усилие. Дали съм смятал, че схваща по-бавно от останалите, че е само една идея над т.нар. „безнадеждно изостанали“? Е, Бога ми, за това явно си е имало причина. Същата причина, поради която той накуцваше. Беше цяло чудо, че изобщо е оцелял. Но ето че беше. Приятен човек, винаги усмихнат, който никога не повишаваше глас на децата. Приятен човек, който беше минал през ада, а сега се опитваше — скромно и усърдно, както и всички останали — да си изкара диплома за средно образование. Макар че щеше да остане чистач до края на живота си — простоват човечец в зелена или кафява униформа, влачещ метлата или изстъргващ дъвка от пода с малка шпакла, която винаги държеше в задния си джоб. Може би някога е могъл да стане нещо повече, но една нощ животът му се извъртял и той беше станал просто човекът в работно облекло Кархартс, когото децата наричаха Скокливия Хари, заради начина, по който вървеше.

И така, аз плаках. Онези сълзи бяха истински, такива които идват от много дълбоко. Надолу по коридора се чуваше оркестърът на Лисбън, който свиреше победен марш — явно домакините бяха спечелили, браво на тях. Малко по-късно Хари и неговите колеги вероятно щяха да съберат пейките и да пометат боклуците, изпадали около тях.

Написах голяма червена шестица в началото на съчинението му. Огледах я за момент, а после добавих и голям червен плюс. Защото беше добро и защото неговата болка беше предизвикала емоционална реакция у мен, неговия читател. А не е ли тъкмо това, което се очаква от едно отлично съчинение — да предизвика реакция?
 
Той беше писал с евтин черен химикал, който беше оставил доста петна от мастило по петте страници. Почеркът му беше завъртян, но четлив и трябва здраво да е натискал, защото буквално беше издълбал думите в евтината хартия на тетрадката. Ако затворех очи и прекарах пръсти по обратната страна на откъснатите листи, щеше да е като да чета Брайлов текст. Помня, че след всяко малко „у“ имаше някаква дребна заврънкулка — този спомен е особено ясен.

Стивън Кинг - 11/22/63
Жесток текст!
 

Горе