МАРИЯНА И НИКОЛАЙ НИКОЛОВИ ОТ ЛЯСКОВЕЦ СА СРЕД МАЛКОТО МЛАДИ ХОРА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В РЕГИОНА. Въпреки многото работа и липсата на подкрепа от страна на държавата двамата вече 15 години се опитват да съживят поминъка, давал хляб на стотици семейства само допреди двайсетина години.
33-годишната Марияна е от Никюп, а съпругът й, който е с две години по-голям от нея, е от Джулюница. Корените и на двамата са дълбоко свързани със зеленчукопроизводството. Годината, в която сключват брак, е една от най-тежките, когато цените растяха с часове, а работа почти нямаше. „Оженихме се много млади и когато се роди голямата ни дъщеря, беше хиперинфлацията. Двамата нямахме работа и така решихме да се занимаваме със зеленчукопроизводство. Две години след това съпругът ми замина за Норвегия, където натрупа голям опит, тъй като там земеделието е много добре развито, и след като се върна, решихме да се занимаваме по-мащабно със земеделие“, разказва Марияна.
Първоначално обработват около 20-ина дка в Никюп, но след това решават да се преместят да живеят в Лясковец, където са вече седем години. Двамата имат две дъщери – Габриела на 15 години и Моника на 4, а доходите на семейството са само и единствено от земеделие. В момента обработват 50 дка, като част от земята е под аренда, а останалата е собствена. Направили са си и малка оранжерия, в която отглеждат основно пипер и краставици, а на останалите площи са засадени дини, пъпеши и домати. В производството им помагат родителите и техни близки, а по прибирането на реколтата наемат допълнително работници.
„Наистина понякога работата ни идва в повече и ми идва да се откажа, защото земеделието е много трудно и който се е захванал да работи земя, знае, че парите се изкарват много трудно. Всичко става с големи кредити, но и банките все по-трудно отпускат заеми. Сега обещават през следващия програмен период, който започва от догодина, да има средства и за зеленчукопроизводителите, защото досега всички пари бяха насочени единствено към зърнопроизводителите. И ако това не се случи, вероятно и ние ще се откажем“, споделя Марияна. Разказва, че работата на полето започва в 7 сутринта и приключва късно вечер, седем дни в седмицата. Болнични и отпуски няма, тъй като винаги има какво да се свърши.
НАД 30 ХИЛ. ЛВ. СЕ ИНВЕСТИРАТ ГОДИШНО В СЕМЕЙНОТО СТОПАНСТВО
Толкова са разходите на семейството само за една година за семена, препарати, торове и горива. Всички тези пари идват само с кредити и всяка година взимат нов кредит, влагат средства, след което го изплащат и едва тогава смятат колко е печалбата. Ако има такава, защото неведнъж са имали и слаба реколта. Една от най-тежките години се оказва 2009 г., когато семейството е на път почти да се откаже, защото едва свързва двата края с взетия кредит. Малко по малко обаче успяват да си стъпят на краката и да си купят техника и инвентар. Тази година също не започва много добре заради големите дъждове, а от края на юли до началото на август почти няма работа, липсват и купувачи. Едва сега малко потръгна, признава семейство Николови. Най-болно им е това, че държавата умишлено ликвидира сектора. Така например заради липсата на държавна политика днес българските сортове дини и пъпеши са почти напълно изчезнали. Всички земеделци купуват семена отвън. „Не знам защо принудиха българите да ходят по чужбина да берат маслини и портокали, вместо държавата да развива зеленчукопроизводството, овощарството и хората да работят тук, в България, а произведеното да го изнасяме навън“, недоумява Николай. Докато е работил в Норвегия, той видял добрите практики там и как държавата подпомага местното производство. У нас такава помощ липсва. Той и съпругата му не могат да кандидатства по програмата „Млад фермер“, тъй като не отговарят на изискванията, защото са регистрирани преди години като земеделски производители. Едва тази година са подали документи по програмата De minimis на Държавен фонд „Земеделие“, но не знаят дали ще получат средства. Затова отново ще разчитат най-вече на себе си и на собствения си труд.
Тази година отчитат като много добра за производството на дини, но пък пренасищането на пазара смъкна и цената до 25 стотинки за килограм, а на едро тя е не повече от 15 стотинки.
„Трябва отново да се върне плановото производство, както беше едно време, и зеленчукопроизводителите да са спокойни и сигурни, че ще имат пазар за стоката си. Също и големите търговски вериги, които имат магазини у нас, трябва да бъдат задължени да изкупуват част от българските плодове и зеленчуци, защото в момента българските потребители, пазарувайки в тези вериги, след това парите им отиват навън и подпомагат чуждата икономика. За съжаление зеленчукопроизводителите нямаме сдружение или асоциация, която да защитава интересите ни, както например зърнопроизводителите. Може би тогава нещата щяха да са по-различни и да имаме лоби, което да брани интересите ни“, смята Марияна Николова. Сега семейството основно предлага стоката си на малка сергия на пътя от Лясковец за Долна Оряховица, където се намират и оранжериите им. Продават и на складовете в региона, всеки по веригата си слага надценка и накрая освен производителите ощетени се оказват и потребителите. Затова освен случайно преминаващи хора по пътя при семейство Николови се отбиват и местни хора, които си пазаруват от тях, защото предпочитат да си купят истински български зеленчуци, които освен по-евтини са и много по-вкусни.
