CTAH
Well-Known Member
Не го мисли взимай си мед от магарешки бодил или само ако искаш да ядосаш пчеларя му поискай Боров мед ...
Крайно време е да помислим, да.
За птиците и природата - Градина Вискяр
- Автор Айдън Бейтулов
- Начална дата
nandibandi
Well-Known Member
На меда от магарешки бодил се приписват специални свойства, много ценени от мъжете.
Ти затова ли така го препоръчваш, Станчо? Винаги ми е било любопитно, как пчеларите определят от кой вид растения е нектарът? Аз като ги гледам пчелите, та те налазват всичко шаренко и приятно ухаещо. Преди години една беше така привлечена от парфюма ми, че се бухна право в косата ми, а аз в паниката я притиснах и гадината ме ужили.
За Вискяра съм сигурна, че познава, понеже пчелите вечер му се отчитат. На бас, че е създал такава дисциплина.
п.с. Защо се ядосват пчеларите ако искаш боров мед?
Странникът
Well-Known Member
Последно редактирано:
nandibandi
Well-Known Member
Не съм сигурна, че и с това трябва да го ангажирам човека. Градинаров и без това дава достатъчно информация на неуките, но за мен той е по-достоверен източник от мрежата, относно качеството на меда. Ако чак толкова ме напъне любопитството за определянето на вида на нектара, ще питам Гошо, пък може и ти да кажеш, щом знаеш.Лесно се определя, но ще оставя Вискяра като печалр да ти обясни.
@СТАН пък може да каже за боровия мед.
Странникът
Well-Known Member
Вискяр като пчелар може да го обясни по-добре от мен, иначе накратко - цветята цъфтят по различно време, и пчелите се пускат в тези полета/насаждения/гори, където преобладават тези цветя. Пчелите имат определена дължина на полета и кошерите когато се сложат на точното място, пчелите опрашват само определените цветя.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Винаги ми е било любопитно, как пчеларите определят от кой вид растения е нектарът? Аз като ги гледам пчелите,...
За Вискяра съм сигурна, че познава, понеже пчелите вечер му се отчитат. На бас, че е създал такава дисциплина.
п.с. Защо се ядосват пчеларите ако искаш боров мед?
Не става само с гледанееее.
Този разговор съм го водил много пъти.
Странника напипва нещата, но докато не сложи няколко кошера на покрива на офиса си, само ще напипва.
Имаш две ниви, една до друга. Едната е с магарешки бодил, цъфнал. Другата е с цъфнал слънчоглед. В магарешкия бодил е пълно с пчели, в слънчогледа има по някоя.
От какво е меда в кошера?
Аз съм мързелив човек, а и съм на Вие с изрядността на дисциплината и отчетите. Дал съм един блог на пчелите, свързан с Ексел. Те си пишат, а таблицата се пълни.
Боровият мед е сироп.
Мед се прави от пчелите, които събират и преработват нектара на цветята. Затова правилният термин е пчелен мед.
Единственото изключение е мановият мед. Грешното обяснение е, че той се прави от повръщаното от въшките. В което има известна доза истина.
nandibandi
Well-Known Member
Еййй, тва с мановия мед ме потресе. Надявам се да не съм попадала на такова чудо, че никога не питам какъв е медът, който купувам. Случвало се е обаче от един и същ пчелар да купя два различни вида - единият по-тъмен от другия. Явно от различни ниви са брали пчелите.
CTAH
Well-Known Member
Аз на времето имах един съквартирант /края на 90те/ от Южна Корея той по принцип не ядеше с нас или каквото готвех аз а си готвеше сам, разни постни манджи и етц. Много природно съобразно и етц. Обаче не помирисваше пчелен мед. Езиковата бариера много ни пречеше и така и не разбрах защо точно. Обаче по десето пръстната система, обясняваше че не яде мед защото пчелите го издрисквали ....
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
nandibandi
Well-Known Member
Много тъжно, Градинаров. Съжалявам искрено.
Аз моя Пешкунчо го оплаках на няколко пъти по време на любовния период, но през няколко дни се връщаше и сега, въпреки че още понакуцва е добре и се храни обилно.
Понякога хората хвърлят умишлено отрова именно за котките и безпризорните кучета. Уж котките не се тровят лесно, защото усещат специфичните аромати на токсините, но явно не е така. Жалко за гадинката, наистина.
п.с. относно тъпите и безвкусни коментари: ми, винаги е имало прости хора. Точно ти пък да се изненадваш...
Аз моя Пешкунчо го оплаках на няколко пъти по време на любовния период, но през няколко дни се връщаше и сега, въпреки че още понакуцва е добре и се храни обилно.
Понякога хората хвърлят умишлено отрова именно за котките и безпризорните кучета. Уж котките не се тровят лесно, защото усещат специфичните аромати на токсините, но явно не е така. Жалко за гадинката, наистина.
п.с. относно тъпите и безвкусни коментари: ми, винаги е имало прости хора. Точно ти пък да се изненадваш...
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Как няма да се изненадам, като се оказва, че хората знаят за мен неща, дето ни гошо, ни микромекия знаят.
Кофтито е, че ФБР, КГБ, а и Мосад даже, вече ще ме бройкат като доцент-убиец-и-мъчител на животни.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
В Натурална Градина Вискяр може и легнал да се работи.
Изграждане на противоснежна професионална оранжерия по собствен проект.
Изграждане на противоснежна професионална оранжерия по собствен проект.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Защо си бъцкам доматчета, а не се занимавам с добитък.
Светлана Николова:
Поредното гигантче, преносено със седмица, днес ми смъкна поне кило от така пазените килограми. Изведох ги на паша, видях, че майката се кани да ражда и не знам защо реших, че като козите в останалите стада, ще се ояри на полянката, под слънчевите лъчи и птичи песни... И всичкото това поетично настроение изчезна в момента, в който Чернушка си би камшика и препусна в галоп към дома, с висящ до коленете мехур околоплодна течност... Аз за секунда се забавих, докато осмислях факта, че ще трябва да зарежа стадото умрели от глад кози само и подпалих маратонките след ревящата и препускащата коза. Да не пропускаме и факта, че на паша с козите изкарвам и кобилата, която само гледа да се обърна и ифирясва ИЗ хорските градини... Както и да е - стигнахме дома, настаних я в родилното и без да й искам информирано съгласие, търтих в обратната посока, да събера козите и да ги набутам в някое по- закрито място, докато я израждам... Наближавайки гробищата ми се стори, че паметниците се движат, само това остава - от търчането и неминуемата огромна порция чист планински въздух да земе и да ми се привижда
, ама не- наистина се движат! И след две секунди осъзнавам, че там са се разпрострели 30 пасящи гада, които за нищо на света нямат намерение да изоставят значително по- пищната паша около гробовете. С кански викове и ръкомахане като трол, който се опитва несполучливо да излети, успях да прогоня нашествениците и даже ми остана сила да избърша двата литра пот от челото си. След което ги натирих по дерето и с прибежки и припълзявания из вършините дадох заден ход ( да не ме усетят, че хукнаха подире ми), и пак профучах в посока обора. Там ме чакаха два задни крака, виснали от коленете... След още 5 минути като й почнаха напъните, приложих изпитания медицински метод "дядо вади ряпа"... и се появи това мъжко нещо, което се изправи на седмата минута, засука на десетата - явно ми влезна в положението, че имам и друга работа... и ги зарязах за да пробягам обратно пътя до козите. По пътя успях да прибера и кобилата, стадото пък се беше върнало вече на половината разстояние... Но в крайна сметка се наслаждавам на хепи енда под една крушова сянка, докато ви разказвам
Светлана Николова:
Поредното гигантче, преносено със седмица, днес ми смъкна поне кило от така пазените килограми. Изведох ги на паша, видях, че майката се кани да ражда и не знам защо реших, че като козите в останалите стада, ще се ояри на полянката, под слънчевите лъчи и птичи песни... И всичкото това поетично настроение изчезна в момента, в който Чернушка си би камшика и препусна в галоп към дома, с висящ до коленете мехур околоплодна течност... Аз за секунда се забавих, докато осмислях факта, че ще трябва да зарежа стадото умрели от глад кози само и подпалих маратонките след ревящата и препускащата коза. Да не пропускаме и факта, че на паша с козите изкарвам и кобилата, която само гледа да се обърна и ифирясва ИЗ хорските градини... Както и да е - стигнахме дома, настаних я в родилното и без да й искам информирано съгласие, търтих в обратната посока, да събера козите и да ги набутам в някое по- закрито място, докато я израждам... Наближавайки гробищата ми се стори, че паметниците се движат, само това остава - от търчането и неминуемата огромна порция чист планински въздух да земе и да ми се привижда
, ама не- наистина се движат! И след две секунди осъзнавам, че там са се разпрострели 30 пасящи гада, които за нищо на света нямат намерение да изоставят значително по- пищната паша около гробовете. С кански викове и ръкомахане като трол, който се опитва несполучливо да излети, успях да прогоня нашествениците и даже ми остана сила да избърша двата литра пот от челото си. След което ги натирих по дерето и с прибежки и припълзявания из вършините дадох заден ход ( да не ме усетят, че хукнаха подире ми), и пак профучах в посока обора. Там ме чакаха два задни крака, виснали от коленете... След още 5 минути като й почнаха напъните, приложих изпитания медицински метод "дядо вади ряпа"... и се появи това мъжко нещо, което се изправи на седмата минута, засука на десетата - явно ми влезна в положението, че имам и друга работа... и ги зарязах за да пробягам обратно пътя до козите. По пътя успях да прибера и кобилата, стадото пък се беше върнало вече на половината разстояние... Но в крайна сметка се наслаждавам на хепи енда под една крушова сянка, докато ви разказвам
nandibandi
Well-Known Member
Защо си бъцкам доматчета, а не се занимавам с добитък.
Мдаа... доматите раждат по-малко драматично. Даже можеш спокойно да си пиеш кафето, докато протича процесът.
Колкото до ''мотиката'', от предната снимка виждаме, че Градинаров няма подобна грижа. Има си работници, на които пуска ток като се проснат от изнемога.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Подводни снимки на Южен гребенест тритон (Triturus karelinii, Strauch, 1870), наричан още Балкански гребенест тритон, езеро в Рила.
Снимки:
Peter Peter
Снимки:
Peter Peter
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Паяк Thomisus onustus, семейство Thomisidae, женски, клечи трети ден на цвета на пясъчния лук (Allium fistulosum L.), без да го виждам да прави нещо.
Спецовете казаха, че чакал рум-сървиза.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Ако си мислите, че само в този форум има халтави неща:
"- Здравейте, нося гълъб. Него го бутна кола, после видях, че го кълват врани, но той надигна глава и аз реших, че ще се справи. Вдигнах го, но го изпуснах и му се отчупи главата и му изпадна мозъка. Но аз го наместих обратно. Дали съм го наместила добре. (Рови с нокти) . Ето тук остана един орган. (Подава сърцето, увито в брошура на Билла). Ако може да си взема кашончето. Пожелавам и на него и на вас всичко хубаво."
Копи-пляс от "Дивите животни"
"- Здравейте, нося гълъб. Него го бутна кола, после видях, че го кълват врани, но той надигна глава и аз реших, че ще се справи. Вдигнах го, но го изпуснах и му се отчупи главата и му изпадна мозъка. Но аз го наместих обратно. Дали съм го наместила добре. (Рови с нокти) . Ето тук остана един орган. (Подава сърцето, увито в брошура на Билла). Ако може да си взема кашончето. Пожелавам и на него и на вас всичко хубаво."
Копи-пляс от "Дивите животни"
