Вискяр Градинаров
Well-Known Member
От: За птиците и природата - Градина Вискяр
Megi Guvenal
Не че изобщо разбирам за какво става дума... ток, топлофикация - нищо не ми е ясно, но си спомням моят си януари тук как мина. Нямахме ток с дни. Преди година бих се притеснила сериозно - електричеството е жизнено важно. Обаче сега... намерихме някоя стара свещ, няколко от новогодишната украса също, напалихме печката, луната светеше (нямаме пердета и лъчите влизат вътре на чай И... кой ти мисли за тока. Четяхме приказки на пода до огъня. После в тъмното се сгушвахме със ситните дребосъци - заспивахме рано, като няма електричество няма и детски анимации по тв, няма интернетни игри, няма го онова, което ни разделя. Денем навън - в гората, на полето при живота, на люлките, с кучетата. И ето, че се затопли... токът вече не спира. Мъжете в Шехризар подготвиха мощни генератори за другата зима. А на нас с хлапетата ни е мъчно... няма да ги има топлите нощи, в които външният свят остава далече зад хоризонта и не нарушава хармонията на семейството...
Ние от работа нямаме време да мрънкаме лятото, а зиме се гушим да се стоплим един в друг. Страхувам се, че когато натамъним цялата електроника и всичко нужно в Шехризар топлинката ще си иде, ще станем като в града. Не ми трябва никакъв запад... искам си простичкото селско слънчице... Все повече разбирам, че и интернет не ми трябва. Само ме отдалечава от живота навън. Сега какво правя тук а не съм с децата на двора )) щото те са там, боричкат Альпер в тревата. Сами си отнемаме истинското и живеем в илюзии. Изчезвам.
Megi Guvenal