От: За Uber
Качвам се на такси. Наложи се. Млад, мазен, натокан мангал! Но колата е чиста, без смрад, приятна музика.... Викам аферим, бравос значи. Ши го фаля тоз. Но!
Но поглеждам по едно време брояча, поглеждам километража, после пак и опааа, тоя ме... извозва... на дубъл. Доставя ме на адреса и ми иска 4.30 лв. Давам 5.00 и той - мерси!
- Шшшшш, алооооу, ми нямали да ми върнеш ресто, а? - е не толкоз просташки, де, аз.
- Ми 4.30 е...
- Да, бе, 70 стотинки....
- Ми нямам. Имам само 50 ст.
- Ами добре, бе, що ти не ми вземеш 4,00 лв., а аз трябва да ти дам 5,00.
- Добрееее, бееее ето ти един лев.
Вземам го и тръгвам. След малко чувам да се свири след мен. Вървя си. После чувам и топуркане. Обръчам се - младия ромски морж се набира подире ми.
- Ай кат си много отворен, ти що не ми върнеш сега ти 70 ст.?!
- Съгласен! - на момента аз - ама нали си неграмотен, та не ми се обяснява, та ей ти 29 ст., толкоз имам.
- Ей, много мангал съм возел, ама такъв като тебе не съм - умозаключи шифиорчето.
Няма да влизам в подробностите от разговора/монолога му, свързани с... ти знайш ли кой съм аз, знам ти номера на колата, ей сега ш'звънна и т.н. Попитах го простичко - искаш ли да те счупя от бой?
Искаше..., ама да съм изчакал да звънне на баща си, братята, комшиите, колегите, Тони Стораро, неговия баща, син и комшии и прочие...
Е, ако беше без Тони Стораро как да е, ама така...не мога... тръгнах си.
Оставих го да се чувства велик победител и да направи почетен тур за обиране на овациите! Абе направо Волен Сидеров пред клекшоп.
А аз страхливо и тихомълком се заоглеждах, накъде беше арменски поп, че само той ни остана да се оплакваме!
Ив. Ив.