Едно е да инвестираш парите в някаква дейност и да действат като актив, друго е да ги инвестираш в нещо с ниска волативност с цел запазване на капитала, а трето е да ги инвестираш като инструмент в себе си.
Третото е най-трудно и с най-голям риск, още повече за човек без опит. Тук има и момент, който всички подценяват - личната обвързаност. Ако тръгнеш да въртиш лични средства на какъвто и да е вид търговия, фактора "олеле париците ми" винаги ще ти влиае и съществено ще ти пречи.
Още с първите разходи/загуби ще станеш лабилен, ще се панираш, ще започнеш да мислиш твърде застраховано и превантивно (с цел намаляване на още загуби), така се отдалечаваш от идеята за перспектива с която си започнал, дори ще я забравиш; "са къде отидоха онея пари; за какво ги дадох тия 5К; трябваше да ги дам за друго, беше по на далавера едикое си; май се преебах; преди седмица бяха 30К, са са 18 и намаляват.." и тн. И много скоро изобщо ще загубиш всякакво предприемаческо мислене, защото прагматичността вече ще те е смляла тотално. И от там естественият логичен резултат - фалита.
Много по-лесно е, да се управлява чуждият капитал. Там такива фактори не съществуват, напротив - ако имаш потенциала, предпприемчивостта и иниацивността, можеш да ги разгърнеш без никакви скруполи и ограничения.
Реално, ще печелиш много повече от управлението на чуждия капитал, отколкото от твоя собствен. Най-честата грешка в мисленето на започващите бизнес е "тия пари са мои, нема кой да ми каже копче, независим съм". Тези 90% фалират още първата година, 10% най-големите дебили и твърдоглавци - изкарват до пет, но си сцепват д-то и здравето.
Всеки голям бизнес (а и не голям) се върти от специалисти, не от собственика. Виж, кажи кой от богаташте (дори тези тръгнали с мижави средства) си бърти бизнеса сам? Нема такъв! Функциите му се ограничават само до някакъв подбор, контрол и най-общо казано - реване в стил "за мястото ти чакат много хора"
За това, веднинг, мендинг.., няма никакво значение, каквото и да започнеш, мисълта, че оперираш със собсвени средства - винаги ще ти пречи. Единственият вариант е да сложиш яки капаци, да прежалиш напълно капитала, да се дистанцираш 100% от материалността му, и вече да започнеш истинско бръмчене, като на загладнял майски бръмбър
И въпреки това, ако теглиш чертата на края на годината, ще видиш, че си изкарал по-малко, отколко би изкарал "на заплата" в по-голяма фирма, нищо, че не й притежаваш капитала
Първото е ясно, то е супер яко свързано с уменията и главното - информацията. То е за стари вълци. Там не си инвестирал в себе си по отношение на преките ти свързани с актива действия, но инвестираш в чужди такива. До някъде се доближаваш до този, който всъщност ще печели от действията на този от третия вариант. Но условието е пак същото - трябва да си прежалил средствата.
Вторият вариант е най-прагматичен по отношение на това все пак да запазиш някакъв капитал, до като натрупаш опит или избистриш главата си от всякакви бизнеси или идеи за такъв, които те тормозят (пред вид дерзанията ти "чудя се вече какво да направя")
Много е лесно - просто забравяш, че имаш 30К и това е. Продължаваш си живота, бачкаш, трупаш опит, учиш се от грешките на другите. То времето ще покаже дали имаш умения да въртиш капитал. Отиди в некоя търговска фирма, поразгърни се там, смучи инфо, дерзай. Винаги можеш да започнеш твой собствен бизнес, за тази работа никога не е късно, не се връзвай на глупости от сорта на "сега е момента" А и да се кооперираш с други - още по-добре, защото това се прави само когато си опознал какво предствляват хората всъщност
Но ако пък чак толкова много ти треперят мартинките да се развъртиш с готовият си капитал, пак лошо няма, влизаш остро в играта и какво сабя покаже
поне ще натрупаш много бързо реален опит, без да си губиш времето да го придобиваш от чужди хора..
Вече съвет от който и да е - вендинг, павильон, транспорт, услуги.. никой не може да те светне, най-малкото защото на този малък пазар и без това играчите са в пъти над потенциалът му, и всички и знаини и незнаини пътеки са отъпкани по няколко пъти от тъпли валяци, и продължават да се тъпчат нон-стоп, нищо че вече са като огледало
Готов, силен, хубав бизнес в България се наследява, другото е утопия и съотвено трошене на главата.
Навън вече нещата седят по друг начин. Там има един фактор, който тук в бг няма да го има още цифра време. Там съществуват свободни ниши съвсем умишлено, защото стариат капитализъм отдавна е прозрял, че някои пътеки трябва да се отъпкват от малки играчи, за да могат в крайна сметка да прокарат път до по-голямото движение - магистралата