КАжете честно, че някой наистина вярва, че от Киро, или от Боко, или който и да е друг на тяхно място, зависи? (Особено при точно днешните световни обстоятелства.) Това може да се приеме за да върви приказата, едно, и две - за да върви илюзията, че някой друг демократично избран кандидат може промени нещата към по-добро; което дава чувство на надежда за промяна. Това се разменя за ясен разсъдък и носи трайно чувство на относителен комфорт. Обаче никога нищо не се подобрява особено много и чувството на комфорт е смесено с все по-нарастващо разочарование, до... следващият кандидат. Какво ще кажете след Киро - Миро - певецът, защо не той?
Разликата е никаква - и той също нищо няма да решава, и също стриктно ще свежда директивите на м/ународните спогодби към изпълнение на местна почва.
2022 сме, не друга и като никоя друга година, и който се надява нещо да се промени към по-добро за бизнеса, може да си задели пари за хапчета. Никой на кировото място не може стотна отклонение да направи от "спогодбите за общо развитие", които трябва да се реализират по места. Представяте ли си да НЕ СИ свалим гащите пред НАТО, ЕС, Америка и който и да е друг голям играч с интереси на местна почва? Какво ще стане? По-добре да не си го представяме, ще ни "сготвят" за отрицателно време и ще инсталират друг Киро.
Но няма дори такъв филм: Киро си беше инсталант със свалени гащи преди изборите (колко материала се пуснаха тук за "Америка за България" например и много други?); инсталант, също като останалите кандидати. Какво си мисли някой, че ги обучават на харвардските курсове? Отборът на "Харвардските комсомолци", нали така? Е, и за чий са тук? Вижда се ясно (но се знаеше и тогава), и това е само засега, предстои повече.
Трябва да си потърся стария пост тук, в който пишеше нещо такова: "Киро е подготвен и предопределен да замени символът на далаверата и непрозрачността - Боко. Като Кирцата символизира точно обратното: обучен на Запад, с отлични евроатлантически връзки. И той е там за да отговори на новите изисквания за пълна прозрачност в комуникацията ни със Запада, и безпрекословно да изпълни зададените директиви." Повтарям: 2022 сме, преди можеше малко, че и повече да се кривва, което обаче, вместо да отива за нас, биваше изконсумирано от Баце и Ко свинеподобни; сега - не може, или много по-малко. Има Нови изисквания в международен мащаб, които харвардци са предопределени да приложат у нас. А новите, усложняващи се (от само себе си?) условия в международен план, ще "наложат" още по-сурови условия тук.
"Ново 20" след "ново 20", кое от кое по-неприятно, докато се стигне до - айде, да не казвам "пълна", но дълбока зависимост от държавата, която е част от по-голямата "държава на зависимостта" (като обедняването е ясно условие за това). Но през това време, като за успокоително хапче, ще слушаме много за "Обединението" срещу проблемите, "Широката общност", действаща в синхрон и решаваща проблемите 'като едно цяло"; такива неща, натам се тегли.
Естествено, ако реалността на това се поема час по час, лъжичка по лъжичка, откликвайки на събитията и последствията от тях едно след друго, отделно едно от друго, като на случващ се в реално време жив филм; В който също да се очаква нов кандидат, на който да се възлагат нови надежди ит.н... Така някои може да приемат по-добре това, което бездруго има да става. Според мен обратното е по-ефикасно успокоително хапче. Сигурно е въпрос на предпочитание.
(Извинявам се за дължината. Да напиша и аз един пост на 3 месеца в темата, по темата; един, дълъг като за всички, които не съм писал през 3-те месеца. Шъ извинявате за спама, ма нали и аз имам право
)