Издаване и разпространение на книга - чрез социални мрежи, онлайн магазин или реална книжна борса

Kim&Kate

New Member
Здравейте, предстои ми издаване на книга и се чудя дали да се доверя на издателство или да действам сама. В тази връзка са и въпросите ми:

1. Ако я отпечатам сама, имам би право по закон да я продавам с често срещания метод - страница във ФБ или онлайн магазин? Какви данъци дължа и как трябва да съм регистрирана (ЕТ, ЮЛ...), за да бъде всичко законно?


2. Докато авторът си праща произведението по различни издателства, може би и в чужбина, кое му гарантира, че няма да му откажат и след това да види труда си под чуждо име? Бях чела да се вземе ISBN номер преди да се праща книгата, но другаде четох, че авторските права идват със сключването на самия договор с издателството... Така че се обърках. А пък ако сама реша да я отпечатам, то тогава по тази логика въобще няма да имам авторски права.


3. Бих ли могла да я предложа на издателство в чужбина (преведена разбира се )?

Ако някой разбира от предпечат и всичката останала подготовка до отпечатването, нека даде съвети, моля! Нещата за предпечата също не са ми ясни.

Ще съм ви много благодарна и признателна за съветите и информацията! Успех във вашите начинания!
 
Здравей,

Първо нека да отбележа главните разлики между това да издаваш книга на български и такава на английски в международния пазар.

1. През издателства
1.1. Когато издаваш книга през българско издателство играеш ролята на агента ти - пращаш копие към редакторите/издателството, ако те харесат ти дават един договор "Ти ни даваш книгата, ние то плащаме АКО/КОГАТО нещо се продаде НЯКОГА СИ". Това е договора. Чакаш една-две години без пари, докато книгата ти бъде издадена, след това чакаш още година-две, докато ЕВЕНТУАЛНО се натрупат приходи от продадени брой, които да ти бъдат изплатени на годишна база последния отчетен период. Забележи, че издателстовот може да издаде и само 10 бройки от книгата ти - ако не вярват в нея, ще издадат бройки колкото за един кашон и няма да ги сложат отпред по рафтовете на всяка книжарните, с която си партнират. А ако не ги сложат по тези рафтове - книгите ти няма да бъдат купени от почти никой. Едно издателство печели тогава, когато маркетира книгата, автора също - за това ще маркетират книгите, в които са инвестирали повече пари или за които са платили аванси. Ти като автор неразбиращ от бизнеса или като автор тепърва прохождащ в бизнес няма да получиш аванс, защото така им е по-лесно.
2. В чужбина пак можеш и най-вероятно ще ти се наложи да си пращаш черновата сама по издателствата, където отива в така наречения slush pile. Това е една голяма планина от манюскрипти, която расте и расте, и която стажантите в издателствата трябва периодично да обхождат, за да намират нови книги. Но реално тези, които наистина намират повече книги са техните ръководители - редакторите. Книгата ти може да стигне до редактор по три начина. 1. Да им бъде показана от стажант. 2. Ти да им я правиш директно, обикновено само първите няколко глави. Редакторите и без това обикновено четат само първата страница. 3. Твоят агент да седне на обяд с някой редактор и да му каже "Имам страхотна книга, дай да направим пари". 3-тия вариант е най-бърз и добър. Но не всеки успяха да добута дотам. Намирането на агент е същото като намирането на редактор - пишеш им, пращаш им манюскрипт и се надяваш те или техен стажант да попадне на твоята книга. Не е рядко срещано редактор/агент да откаже книга с и-мейл, в който да ти напише 1-2 изречения защо ти отказва, за да можеш евентуално да се подобриш като писател. В някои случаи могат да поискат ревизия за твоя собствена сметка - разбирай да редактираш книгата по техен вкус, преди да решат дали да наддават за нея.

Ако се стигне до сюблимния момент, в който някой ти купи книгата за издаване в чужбина - печелиш авансово плащане при подписване на договора и още едно при финалното предаване на манюскрипта. Ако получиш аванс от 8 000лв. което е нормалното там в повечето жанрове като най-най-минимално, това са пари, които няма да ти ги търсят обратно, дори книгата да е пълен провал и да не продаде и 5 бройки. Но ако книгата е успешна и направи над 80 000лв. оборот( твоят аванс обикновено е 10%, но не винаги и не за всеки формат, сложно е), това ти пак си печелиш ройалтис над 80 000лв. които ти се изплащат веднъж годишно на теб или през агента ти. Можеш да спечелиш допълнителни 'безплатни' пари ако от Англия, Франция, Германия и т.н. решат да ти издават книгата локално - всяка страна си плаща аванс за книги от САЩ, включително и България. Ако българско издателство иска да ти издаде книгата тогава - ще получиш да речем 1 000лв. аванс от него, което е безброй пъти повече от 0лв. които би получила ако издадеш книгата първо на български. Друг вариант да удариш джакпота е ако холивудско студио ти плати 100-200к да запази правата за филмиране за 5-10 години. Обикновено не филмират и 10% от това, което запазват, но на тях не ги бърка, нито пък теб. Те предпочитат да имат опции, авторите предпочитат да имат пари, всички печелят.

Авансите в САЩ варират от 5к до 1 милион на книга. Авансите във всяка една друга страна обикновено са 5-10% от авансите в САЩ. Но ако те преведат на 10 езика това компенсира. Правата за филмиране обикновено започват от 20-50к и стигат до няколко милиона, но обикновено са да кажем 100-200-500к.

Приходите от аванси и ройалтис - книжни продажби, не е нужно да ги декларираш като фирма, може и като физическо лице.

2. Самоиздаване.
2.1. България. Ще ти се наложи да предплатиш за книгите, които издаваш - колкото по-малко, толкова повече ще платиш. Това са пари, които ги заключваш в тухли хартия, ако никой не купи тухлите, това е загуба. Върху тези продажби дължиш обичайните данъци. Можеш да ги платиш като физическо или юридическо лице. Само че българите не са фенове на това да плащат пари за книги + доставка, за незнайни автори. Предимството да те издаде издателство е, че като си в книжарницата, книгата е на витрината, леснодостъпна и не й плащаш доставка.
2.2. Чужбина. Тук можеш да се възползваш от условията на Амазон за Kindle Direct Publishing, редица маркетингови платформи по света създадени специално за самоиздаващши се автори, достъп до огромен пазар на читатели, свикнали да купуват различни формати книги от местата, където книгите ти ще са достъпни. Получаваш 65% от royalty-то при определени условия, което е с 5% по-малко от американците в подобна ситуация, защото имаш уджърка от 5% по не помня коя конвенция, но 5% е по-добре от 35%, което ще ти удържат, ако не знаеш за договора подписан между България и САЩ, който гласи, че удръжката от български създатели на изкуство ще е само 5% когато продават в САЩ.

За да се самоиздадеш като писател ти трябва ЕГН и да се научиш как става. Препоръчвам курса KINGLING ако си сериозна по въпроса. На Geoff Shaw е, но не знам дали още е отворен за нови хора. Но е най-доброто. Друг вариант е да намериш Facebook групата 20BooksTo50k - много приятели автори са там и въобще е много готино място, където има информация и за новаци и за напреднали. Просто не е толкова добре подредена.

Други предимства са че можеш да правиш аудиокниги в Аудибъл, където някой ти записва книгата в аудиоформат, качва се в Audible Marketplace и ти и narrator-а печелите по 50% от royalty-то на всяка продажба.

Когато пък продадеш paperback формат през Амазон, книгата си я печаташ като единична бройка on-demand през CreateSpace, което става автоматично след като вържеш двете неща, и купувача получава книгата си бързо и лесно, и относително евтино.

Разбира се самоиздаването не е лесна работи, дори за опитни хора като мен, но ако не се научиш никога няма да знаеш какъв е бил лимита ти, така че според мен ако искаш един ден да се прехранваш от писане на книги, трябва да помислиш кой подход е най-добър за теб. Всеки си има плюсове и минуси. Но съм сигурен, че съм изкарал повече пари в Амазон от книги, които не съм маркетирал никога и са ми отнели 5 минути да форматирам и кача там( non-fiction книги, които са написани от copywriter-и по моя заръка), отколкото много български традиционно издадени пистели са изкарали от техните шедъоври, просто защото българските издаделства нямат инициатива да промотират твоите книги като незнаен български субект, за чиято книга са дали 50лв. за издаване и 0лв. за аванс, вместо да рекламират Дж. Р. Р. Мартин, за чийто права са дали 2 000 - 3 000лв. и са вкарали 5 000лв. да напечатат книги, които да стоят по предните рафтове на книжарниците. Когато не са инвестирали в един продукт, нямат инициатива( монетарна мотивация) да го промотират активно, не и когато имат достъп до същия продукт, направен от чуждестранни автори, които продават само с името си, дори и в България.

Поздрави!
 
Последно редактирано:
Здравей,
Не мога да изкажа благодарността си за този толкова подробен и изчерпателен отговор!!! Не се надявах и на десета от информацията в него! Наистина огромно благодаря и за съветите, и за времето, което си отделил, за да го напишеш! За прохождащо бебе като мен това е изключителна помощ.
Ще го чета пак и пак и ще видя как да подходя. Връзки нямам, агенти още по-малко, но ще опитвам както мога. Честно казано май самоиздаването малко ме поизплаши, макар да виждам, че ти си вървял успешно по този път.

За филмиране и аз си го мислих, защото би станал добър продукт. Ще разуча как, на кого и т.н. бих могла да пратя.

Хубав ден и пак благодаря!
 
Надявам се да ти влезе в употреба.

Забравил съм да обясня за авторските права. Според Бернската конвенция, която в най0общи линии е договор уточняващ международните закони за авторски права във всички страни членки на договора, от който са част България, ЕС, САЩ и много много други страни и организации, имаш авторски права за всичко, което създадеш, от момента на създаването му до момента, в който вече няма да ти пука за авторски права, при което авторските права автоматично се прехвърлят към наследниците ти и остават активни за още поне 70 години.

Т.е. имаш авторски права върху поста ти по-горе за остатъка от живота ти + 70 години за наследниците ти, през което време имаш право да монетизираш това, което си създала както намериш за добре. Щом е във форма годна за консумация - т.е. някой може да го прочете, чуе, види, разбере - авторските права са в сила. Ако някой има претенции към теб за авторските ти права - те трябва да докажат, че авторските права не са твои, а не обратното. От разни допълнителни озаконявания на авторски права няма практически смисъл, макар че в страни като САЩ е полезнои. Но в България няма агенция, която да извършва подобна дейност, просто защото се върви точка по точка спрямо Бернската конвенция, която не изисква регистрация от страна на автора. Най-силното, което можеш да направиш по силата на закона, е да минеш през нотариус да ти напише с печат, че дадената творба е твоя и е била в годен за консумация вид на еди-коя си дата. Но почти никой не го прави, защото няма практически смисъл.

Единственото, което не попада под авторско право е заглавието на книгата ти, което по закон няма как да го запазиш като твое, освен ако не е под формата на търговска марка.

Когато някой издава книгата ти, те не купуват авторските права( освен ако не се излъжеш да им ги продадеш), а ти просто ги лицензираш да могат да издават твоят продукт и да го маркетират както сметнат за добре, срещу определени условия, като например процент от приходите. Важно е, когато подписваш договор за издаване да предоставиш само правата за дадения език и регион, в които ще оперира издателството, както и само правата за издаване на точно определен продукт, било то книга, е-книга, аудиокнига и т.н. Казвам го, защото когато нямаш агент или адвокат по интелектуална собственост, много издателства ще се изкушат да ти вземат абсолютни всички права върху книгата, мърчъндайза, екранизацията и всяка друга адаптация върху творбата, защото ако някой ден някое студио те потърси да прави филм, сериал, игри или тениски по твоята творба, издателството ще се налапа безплатно, от неща, от които не му е работа да се налапва. Ако мине - мине. Друга нагла практика е да не слагат клаузи за връщане на правата. Това са условията, при които ти можеш да си поискаш правата върху книгата обратно от тях - например ако продажбите са прекалено малко, или ако мине определен период от време и сметнеш, че ще е по-добре да се самоиздадеш. Ако не сложиш клауза за връщане на правата, забрави да ти ги върнат, особено сега с е-книгите. На издателствата не им пука дали ще продадат само 1 книга от автор А през годината, ако имат 5 000 автора от които да продадат по 1 книга( да речем е-книга) това са си 5 000 продажби на е-книги, което за тях са безплатни пари. Но ако в договора пише - не продадете ли повече от 50 бройки от книга А през еди-коя си година, няма как да чакаш на капне-лапне подхода, който подход на тях ги устройва перфектно, но не и писателя, който разчита да изкарва дългосрочни дивиденти от труда си.

И те така. Въобще - информирай се максимално добре какви са ти правата и какво са уловките навсякъде, за да вземеш максимално далновидно решение.

Поздрави!
 
Отново благодаря! Доста капани са приготвили. Дано успея да стигна до финала без да попадна в някой.
Четох, че при подписване на договор с бг издателство в договора се уточнява коя от страните може да предоставя някакви права на трета страна. Тоест те контролират дали ще правя филм, тениски или сладолед (примерно). Но от твоя пост разбирам, че мога да откажа подобно нещо.
За връщане на права никъде не съм чела да става дума. Договорът изтичал след изчерпването на тиража според закона, но кога е това, колко книги ще са продадени ни и много ясно. А може ли след изтичане на договора или връщане на правата обратно, да предложа книгата на друго издателство или да си я самоиздам?
 
Да, когато правата си са твои, можеш да правиш с тях каквото поискаш.

Правата върху книгата ти се делят на ексклузивни и лицензиращи, да ги формулираме така. Ексклузивните права е собствеността върху всички права свързани с творбата, те са твои по дифоулт и никой не може да ти ги успорва, освен ако не се прецакаш да ги продадеш, мислейки че продаваш лицензиращите права.

Лицензиращите права са за това кой, кога, къде, за колко дълго и при какво условия може да използва твоята творба със стопанска или нестопанска цел. Когато издателство купи чуждестранна книга, те купуват правата за превод на български език и разпространение само в тероторията на България. Същото е и когато БТВ лицензира Изкуплението Шоушенк и го пусне да се върти по телевизията им на дадена дата - лицензират правото да излъчват филма само в България, за определено време - за това примерно услугата им Voyo е само за тероторията на България, и филмите стоят вътре само определено време.

Т.е. когато аз напиша книга, най-общо казано имам 1 ексклузивни права, които ги разбивам на световни права и права по локация/държава/език. Всяка страна си купува правата само за тази страна, при специфични условия. Ако смятам, че книгата ми "Как да издаваме книги" трябва да продава поне 500 бройки на година в САЩ на английски, 20 бройки в Англи на година на Английки, 10 бройки в Канада на английски, 10 бройки в Канада на френски и 20 броя на френски във Франция, подписвам 4 различни договора, за всяка страна по един, където пише - не продадете ли толкова бройки за всеки отчетен период от тук до края на вечноста, си взимам книгата обратно и си гледайте работата. И ако се случи да си взема книгата, мога да препродам правата пак на същите хора, или на други издателства, или да се самоиздам. Дефакто правата са да гарантираш на издателя, че в дадена държава, в даден период и за точно опеделен език няма да се конкурира с други локални издателства, с които да издаде една и съща книга.

Ако издателството успее да изкопчи нещо друго от теб освен локални права срещу аванс и добри условия за продължаване/прекратяване на правата, вината си е само и единствено твоя, защото трябва да знаеш кога се опитваш да те работят. Всеки всякога ще се опитва да те изработи в този и във всеки бизнес, но в този специално - със сигурност.

Когато влезеш на преговори с издателство или телевизионно студио от Холивуд, първото нещо което се случва е те да подадат към агента ти един примерен договор. Агента ти го прочита, взима червения химикал и и второто нещо което се случва в стаята е агента ти да задраска 5-10 клаузи, които са там за да те оберат ако не знаеш какво правиш, които клаузи ги слагат във всеки договор на принципа ако мине - мине. Третото нещо, което се случва в стаята е хората от издателството/студиото да се ухилят като идиоти за това, че сте ги хванали в крачка, и след като и двете страни са се уверили, че глупостите са свършили и ще се прави сделка между големи хора, които искат да направят пари едни от други, започват реалните преговори без 5-10 клаузи, които не трябва да ги има там.

В България е различно. Тук издателствата си мислят, че ти правят услуга като те издават, за това очакват да не трябва да ти плащат пари, да ти дават обещания за маркетинг и продажби, да не трябва да се притесняват, че ще си вземеш книгата, ако не ударят джакпота с никакви усилия, или пък да не трябва да се притесняват, че ти ще направиш пари извън издателството, които по право са си твои, без да вземат 90% от тях, просто защото така им е паднало.

И тук не ме разбирай погрешно. Аз също съм се занимавал и се занимавам с издаване на книги, не всички от които съм ги написал аз за себе си. Ако знам, че ще ми мине номера - и аз слагам тези 5-10 клаузи във всеки договор с нов писател, нищо че не трябва да ги има. Работа е на писателя да си знае правата, моята работа е да правя пари от писателя, много или малко, лесно или трудно, това вече си зависи от много фактора, но ако писателя ми даде да му отхапя ръката заради непознаване или неценене на правата си, за мен това е бонус. Идеята е, че ако искаш да правиш пари в този бизнес, трябва да го третираш като бизнес, и да знаеш какво имаш, как да го оцениш и продадеш правилно, е дори по-важно от това да напишеш нещо качествено.

Да издадеш една книга на английски също не е лесно. Отнема 2-3-4 редакции от англоезични редактори/фрийлансъри, всяка от които е по 150-400 долара, в зависимост от това колкокачествени хора наемеш и колко ти е голяма книгата. Имаш разходи за корица, за оформление, за курсове докато се научиш кое как, за маркетинг, за тестване на идеи. Така че да те издадат безплатно в България вместо ти да се изръсиш 500-2 000 долара за издаване в чужбина също си има своите плюсове, колкото и миниатюрни да са те. Но в този случай е важно да не дадеш на издателството контрола върху твоята интелектуална собственост що се отнася до пазара извън България - не им е това правото, нито част от дейността. Ти им даваш да издадат книга с единствената мисъл, че ще е по витрините на книжарниците. Ако не са готови да поемат този ангажимент - тогава е време ти да помислиш дали ти е по-приоритетно да имаш издадена книга, или да имаш издадена книга, която ти прави пари, макар и да изисква повече рискове/време/усилия от твоя страна. :)
 
Отново благодаря, Мат. Все по-неподготвена и стресната се чувствам, но пък и предизвикана да опитам! Пак изникват въпроси в главата ми. Примерно: как, от къде човек може да наеме агент за Англия, САЩ или Германия (кадърен агент); каква сума приблизително или какъв процент би взел той за работата си; да познавам правата си е нещо не само желателно, но и задължително за мен, но договорите са винаги завъртяни и с много вратички. Как бих могла да се усетя за тези 5-10 клаузи? Чета разни Закони, но не се чувствам никак уверена в способността си да открия всички възможни капани... ама никак! Как биха звучали тези въпросни клаузи-капани. Тук разбирам, че може и да не желаеш да го напишеш публично и ще разбера отказа ти.
Въпроси на килограм, но това е начало за мен, бъди снизходителен!
Хубава вечер!
 
Здрасти пак!

Не е въпросът дали бих написал нещата публично, но просто законите варират от държава в държава и постоянно хората се сещат за нови неща, които не искаш като автор да ги има по договорите, така че е въпрос на това да следиш кое как се изменя и кое е практика, кое е начин някой да те прецака. За това да имаш агент е толкова важно - не ти се налага да си следиш нещата толкова изкъсо, същата работа като да си наемеш адвокат/счетоводител за фирмата - тяхната работа е да ти направят пари, не само да свършат работа.

Колкото до това къде да си намериш агент - всеки агент си има изисквания какво, кога и как приема за ревю, също като редакторите по издателствата. Пращаш им неща според техните изисквания и чакаш няколко месеца или години, докато ти върнат отговор. Агента взима колкото се довогориш с него - преди 2-3 години стандарта беше 10%, сега е 15%, що се отнася до продаване на книгата ти на издателства. Ако продава правата върху филмиране към студио в Холивуд пак е 15%, освен ако не решиш да наемеш и адвокат по интелектуална собственост за самите преговори, тогава агента и адвоката взимат по 10%, т.е. плащаш общо 20% от това, което направиш като приходи от сделката сега и завинаги.

Издателството обикновено купува само правата за издаване на книгата в дадена държава на точно определен език. Трябва да получаваш 10-15% royalties от книжните продажби и 25% мисля, че е стандартното в момента от е-книгите. При аудиокнигите е по-сложно, тъй като там се изчисляват по различен начин нещата и не зависи само от издателството. Обикновено търсиш да вземеш аванс за 80% от потенциалните продажби през първата година, за да може издателството да направи пари от теб и ти плати втори път. Ако смяташ, че ще продадеш 50 000 бройки по 15 долара средно, това са около 112 500$ аванс, който трябва да вземеш от издателството( около 15% от продажната цена), но може да варират с 10-20-30% в зависимост от доста фактори. Идеята е, че те ще се опитат да те убедят да принтират по-малко бройки, работата на агента ти е да ги накара да принтират възможно най-много бройки, защото така риска им от сделката се повишава, съответно и интереса ми да е успешна, т.е. по този начин ще ти промотират книгата по настървено( те си имат начини).

Правата за филмиране, мърчъндайз, други езики, теротории, формати книги , тем подобни са ситвои, освен ако не ги включват в договора, за което трябва да внимаваш. Трябва да внимаваш при какви условия каква комисионна получаваш, когато договора може да се прекрати от ендата или другата страна, как договора се удължава/намалява, на колко време ще ти изплащат комисионните, какви ангажименти поемаш за последващи книги, какво ще ти отпуснат като маркетинг бюджет( бюджет с който да пърпориш насам натам по книжарниците на сбирки) и тем подобни неща.

Както казах - сложно е. Най-добре се дръж в течение от авторски групи във Фейсбук. В идеалния вариант искаш издателството да поеме колкото се може по-голям ангажимент към успеха на твоя книга, съответно рис, за да може да се понапрегнат да ти направят малко пари. На тях ги устройва да имат 5 000 книги от които да печелят по 10-20-50 долара на година, на теб не, така че се бориш да не си една от тези 5 000 книги.

Ако имаш агент в Англия или САЩ, не е необходимо да се притесняваш за другите локации. Има ежегодни сбирки на които ходят агенти и издателства, т.е. събират се всички от цял свят. и там става обмена на права върху преводи и т.н. - направено е за да пестят пари от пътни при преговори, така че вички договори за чуждестранни преводи се включват малко или много по едно и също време на едно и също място, за всеки и всички. :) Целта е да отиде агента на една такава сбирка през годината и да ти продаде правата с 5-10 нови държави, по 500 - 1 000 - 2 000 долара на държава, и така като продаде твоята книга 5 пъти и други 10 автора книгите им по 5 пъти, си избива парите за пътните и прави добра комисионна.

Същото е и когато българско издателство прати свой човек да купува права от тези сбирки - отива веднъж в годината, купува 10-20 книги и се връща и ги почват. :)

Поздрави!
 
Благодаря за отделеното време! Моята книга ще е детска. Не знам дали това променя нещата, може би не се гледа така сериозно на тях? Все пак е със страхотна идея, важни послания и най-вече ще бъде печеливша. Имам идеи за няколко, но тази, за която разпитвам, ще е най-важната и най-успешната. Ще се радвам на препоръки за агенти от Англия/САЩ, работещи с детски книги. Не обичам чувството във всяко начало, когато всичко е объркано, неподредено и основно въпросително в главата ми. :rolleyes: Но пък е приятно, когато след време въпросите започват да намират своя отговор.

А би ли ми разяснил как стоят нещата, когато авторът използва псевдоним? В нашия Закон за авторското право е посочено, че тези права са си на автора, независимо дали използва собственото си име или псевдоним. На друго място /бяха разяснения по разните закони/ четох, че издателството държи авторските права, ако авторът е под псевдоним, до разкриването му публично. Моето име не е никак благозвучно, особено за чуждия пазар и бих се възползвала от прикритието зад псевдоним.

Хубав ден!
 
Здравейте, предстои ми издаване на книга и се чудя дали да се доверя на издателство или да действам сама. В тази връзка са и въпросите ми:

1. Ако я отпечатам сама, имам би право по закон да я продавам с често срещания метод - страница във ФБ или онлайн магазин? Какви данъци дължа и как трябва да съм регистрирана (ЕТ, ЮЛ...), за да бъде всичко законно?


2. Докато авторът си праща произведението по различни издателства, може би и в чужбина, кое му гарантира, че няма да му откажат и след това да види труда си под чуждо име? Бях чела да се вземе ISBN номер преди да се праща книгата, но другаде четох, че авторските права идват със сключването на самия договор с издателството... Така че се обърках. А пък ако сама реша да я отпечатам, то тогава по тази логика въобще няма да имам авторски права.


3. Бих ли могла да я предложа на издателство в чужбина (преведена разбира се )?

Ако някой разбира от предпечат и всичката останала подготовка до отпечатването, нека даде съвети, моля! Нещата за предпечата също не са ми ясни.

Ще съм ви много благодарна и признателна за съветите и информацията! Успех във вашите начинания!
 
Здравейте, повече от 25 години се занимавам с книгопечатане и книгоиздаване. Колегата преди мен е отговорил много изчерпателно, но според мен доста сложно за начинаещ като вас. Ще се опитам да бъда малко по-прагматичен. И така по реда на въпросите:
1. Можете да си я издадете сама, като формата за вид фирма няма значение. Можете и да си я отпечатате като частно лице.
2. Ако изпращате ръкописа по издателства и се страхувате, че някой може да го открадне-вероятността е не по-голяма от тази да ви оберат апартамента, докато сте на работа. Като цяло се очаква коректност. Що се отнася до злоупотребите - никой не е защитен в нито една област. Изваждането на ISBN не е защита, а идентификационен номер свързан с библиотеките. След отпечатването на книгата по този ISBN номер се разбира от цял свят, къде е издадена книгата, от кой автор и в коя библиотека може да се намери. Авторската защита е обект на закона за Авторското и сродните му права.
3. Българските издатели са два вида: 1. Такива като мен, които издават и печатат, но не продават - продаванетое в ръцете на автора. Плюсовете за автора са, че реализира 100 процента от печалбата за себе си. Минусите са, че може да не успее да я продаде по различни причини, включително и не добър продукт. 2 вид - такива, които плащат хонорар на автора например в процент от продажбите, който може да бъде и 0, но тогава рисковете по отпечатването на книгата остават за издателството. Пак от вид 2 - някои издателства откупуват правата от автора с надлежен договор за 5, 10 или повече години и тогава авторът получава хонорара си и не се интересува издателството колко ще печели и колко ще губи. Този начин е за предпочитане пред процент от продажбата, защото няма елемент на съмнение, но обикновено издателите го предлагат на утвърдени имена, с които е сигурно, че ще спечелят.
4. Нещата накрая пак опират до пари: Предпечатната подготовка е около 2 лв на страница, като тук не влизат редакторски или коректорски дейности. Печат на книга от 200 страници в чернобял вариант и цветна мека корица при около 1000 тираж възлиза на не повече от 3000 лв.
 
Благодаря и на Вас!
Ако някой може да се включи с разяснение по въпроса по-горе за използването на псевдоним, ще съм признателна. Преди всичко за ползване на псевдоним в чужбина, защото тук и моето име няма да е чак толкова трагично.
Хубава вечер от мен!
 
Здрасти пак,

Издателството не може автоматично да вземе псевдонима ти "под тяхното крило", както не биха могли да вземат детинския ти прякор и да кажат, че е тяхна собственост, освен ако не им дадеш това право изрично с договора. Аз за първи път чувам за подобна практика в България( но аз с български издателства не се занимавам, така че и това го има като обстоятелство). Самата книга, твоето име, псевдонима ти, компанията ти( ако имаш такава) - всички тези неща са твои собствени активи, няма кой да ти ги вземе, освен чрез продажба/преотстъпване/лицензиране за ползване на съответните имена/активни/интелектуални собствености.

Ако аз идавам някой в чужбина, който започва от нулата, и върша 99% от работата по издаването и маркетинга и презентацията на книгата, т.е. ако не искам да се знае кой е зад книгата, най-вероятно бих сложил такава клауза в договора, просто защото псевдонима, аторското име като цяло е актив също толкова ценен колкото самата книга. Защото когато хората вярват на едно писателско име и свързат качество с него, то е ценно и носи пари само по себе си. Обикновено когато самоиздаваш някой друг писател( ти дефакто го издаваш, но ползваш самоиздателски методи за разпространение/реклама), проблема се заобикаля като направиш нещата в съ-авторство. Ти имаш твоето име или псевдоним като водещо( независимо дали е утвърдено или смяташ тепърва да го утвърждаваш) и автора има също своето име или псевдоним на корицата. Така феновете на едното име ще разберат за другото, съответно в дългосрочен план и двте се превръщат в актив за собствениците си.

Това се прави, тъй като при себеиздаването името/псевдонима на автора е бранда, а не името на издателството( най-често), така че това е единствения рентабилен начин и за двете страни в сделката да натрупат позитиви от дългосрочното си партнъорство заедно.

Но когато издаваш книги по традиционния начин това не трябва да се случва, тъй като ти даваш права на издателството да печели пари от твоя труд, срещу презумцията, че ще получиш поне някаквва част от тези пари + някакво разпознаване сред феновете на жанра ти, за да имаш повече власт над кариерата ти в дългосрочен план.

А псевдонима е просто нерегитриран бранд. Можеш да имаш 1 или 10 такива. Издателството знае кой е зад книгата като личност и на кой плащат пари за нея всяка година( най-малкото счетоводителите им знаят), а това феновете на автора дали ще знаят кой е зад името или не, зависи от автора, издателството и това дали някой, който знае реалното име на автора няма да се изпусне.

Но с две думи - ти лицензираш издателството да издаде книгата ти под книжен, може би електронен и аудио формат, за точно определена териротия, на точно определен език, при точно определени обстоятелства. Това е, което имат право да искат от теб. Всичко друго е малко или много в твой ущърб. Понякога сделката си заслужава да жертваш определени активи, които не са самата книга, но в повечето обстоятелства не.

Издателството не е единственият път към читателите. Тяхното предимство е, че имат достъп до редактори, художници, маркетинг специалисти, уеб специалисти на заплата + почти безплатен маркетинг( право да сложат X книги по витрината и рафтовете на книжарниците с които работят). Ако можеш да правиш повечето от тези неща сама или да си платиш за тях, ще получиш 100% от печалбата, вместо да кажем около 10-15-20% от нея. Това е разликата. Но ако не ти се занимава с неща, които не са директно писане на книги, то се примиряваш с 10-20% и просто пишеш още книги. Но задължително се информирай колкото се може повече за правата си, защото всяка книга е актив, от който трябва да печелиш пари до края на живота ти и след това твоите наследници да печелят от тази книга в продължение на 70 години. Така че една неизгодна сделка с издател най-вероятно ще те върже в неизгодни обстоятелство за поне 5-10 години, а в по-фрапантни случаи - за целия живот на книгата. И те така. :)

ЕДИТ:


Като цяло този YouTube канал трябва да го имаш в любими според мен. :) Това видео горе е доста релевантно също, защото говори малко и защо и кога можеш да рекламираш и очакваш приходи в чужбина, и кога е малко нереалистично да очакваш чудеса от книгите си.

ЕДИТ2:

За да поставим нещата в преспектива - да издадеш книгата ти на английски( ако примерно е 100 000 думи) най-вероятно би ти струвало около 300 до 900 долара за редактори( правилото е, че трима редактори по 300 долара е по-добре от 1 от 900 долара) и между 50 и 500 долара за корица( в зависимост от това колко смело тръгваш с корицата и дали е Фотошоп или къстъм). Имаш и някакви по-малки суми за оформление - примерно 20-30-50 долара, ако не можеш да се оправиш сама.

Част от едитинга можеш да го заменил с алфа и бета читатели - събирап 10-20 човека да ти прочетат манюскрипта на два етапа, като редактираш каквото изкоментират след всеки( ако си съгласна с критиките). След това една-две редакции от по 300 долара и си готова. Обикновено се плаща на думи за тези услуги, така че можеш да си сметнеш какво ще ти излезе ако книгата ти е по-голяма или по-малка, прсто като сметнеш процентно как се различаваш от 100к думи.

Ако книгата ти е по-голяма от 50к думи, примерно 100-150к, може би ще е по-добре да я разделиш на няколко части. Така можеш да пуснеш първата част безплатно а втората и третата на нормална цена, като ще правиш 2 пъти повече пари, отколкото ако всичко е накуп в една книга. В идеалния вариант ако имаш 5-10 книги в поредици, да кажем 10, и от всеки който хареса книгите ти печелиш средно по 16 долара, това означава, че можеш да платиш до 10 долара за читател, и пак ще правиш по 6 долара печалба. Математиката работи само при голям брой книги или повече от една поредици под един и същи псевдоним.

При ефективен маркетинг можеш да закараш хора от Фейсбук до Амазонската ти страница за 15-20 цента на клик( човек като мен сигурно би могъл да ги свали и повече, но на теб няма да ти е рентабилно да платиш на кадърен маркетолог, така че реалистично 15-20 цента на клик). Това означава, че ако продадеш на 2% от хората, които посетят книгиата ти, ще правиш по 6 долара печалба за всеки 10 долара разходи. Като за в бъдеще ще правиш по-големи печалби спрямо разходите, защото тези хора ще са ти в мейлинг листата или ще купуват новите ти книги по-лесно.

За съжаление самоиздаването е повече бизнес отколкото изкуство, но това му е и предимството. Една от клиентките ми е в топ 100 на най-продаваните автори в Амазон( това не го казвам с цел промотиране на услугите ми, тъй като не работя с писатели по правило, с нея работя, защото разбира от маркетинг на книги, а аз от маркетинг като цяло и си помагаме в книгоиздателските начинания със съвети и т.н.) но идеята е, че това, което прави е доста целенасочено и ефективно, именно защото лежи на бизнес принципи.

Точно за това горещо препоръчвам всеки, който иска да направи добра кариера от книгите си, да се насочи към правилните курсове, Фейсбук групи, YouTube канали, защото пазара е пренаситен с хора, които третират книгоиздаването като хоби, а в това няма потенциал - дори изкуството ти да е на първо място, на второ място винаги трябва да е монетизирането му по най-ефективния възможен начин, защото да направиш една книга е десетки или стотици часове, които по някакъв начин трябва да оправдаеш финансово, да не говорим за други ресурси, които се вкарват. :)
 
Последно редактирано:
Една много закъсняла благодарност изказвам! Сега видях,че всъщност не съм отговорила, както мислех.
Хубава вечер от мен. Аз вече пристъпвам към връчване на продукта на читатели за корекции и търсене на художник. После ще търся агенти и издателства в Англия и САЩ, които работят с детски книги. Не знам защо, но натам ме води нещо. Приемам всякакви препоръки за хора, издателства... всичко.
Прекрасна вечер от мен!
 
Продавай си я сама.
Направи си група около книгата във Фейса.
Направи сайт на Книгата и т н...
Направи и представяне в някоя библиотека - регни се във всички групи за книги и си я продавай през тях - те са поне 20 за България или бяха над 60....

Прати ми я на: [email protected] да ти я прочета и да ти дам още съвети.

Аз купувам само на ХАРТИЯ - но заради търсенето и съхраняването на АБЗАЦИ и фрази и работа с информацията ВИНАГИ купувам и ДИГИТАЛНО.

Ако правиш между 200 лв и 1000 лв месечно пак е добре.

Доста ЖЕНИ познавам така си продават книгите и не се оплакват.

Не я продавай през всички сайтове :) щото има един гаден ефект за авторите - те дават корична цена от 17 лв - сайта слага 45 лв и пак я продава на 45 лв.

Балами колкото искаш.

И в електронен формат си я пусни но не навсякъде само на едно място - https://www.apple.com/apple-books/

Там хората плащат и аз дори :)
 
Ако я пуснеш навсякъде - ще дойде един момент да видиш теми от сорта:

- Търся тази детска книжка .... и отговор?

- Да - имам я на PDF дайте @ да ви я пратя и още 300 искания за пращане под първото :) за около 1 година губите 30% от приходите.
 
Направи си 2-3 фалшиви профила или си ги купи у Фейсо и на 2-3 месеца продавай през тях уж "втора ръка" - употребявана твоята книга. Това е често срещана практика за книги от нивото: "Аз не искам да забогатея" - но искам да остана писател.

Направи си Томбола.... свържи се с Частни детски градини да правиш четене на книгата.

Стане ли Тренд :) ще удариш кюлчето.
 
Първо благодаря за включването на Zoomaniak!

Искам да попитам още нещо: задължително ли е, когато пращам ръкописа за кандидатстване по издателства, да е вече оформен с илюстрации и прочие, готов като за печат или тях ги интересува само текста? Изобщо задължително ли е, предимство ли е, ако е цялостно с илюстрации и дали ако е без, биха се съгласили после да ги добавя / да се рисуват от мой художник и както искам аз/? Аз съм приключила вече с текста, но илюстрациите са много далеч от готово състояние. А времето е от значение, знаете. Посъветвайте ме, моля!
 
Зависи колко интегрален е текста за исорията.

А относно това дали ще се съгласят ти да избереш художника - може би. Зависи какво мислят за художника, който им предложиш. Когато издателството ти закупи книгата вече не е въпрос ти какво иска, а те какво смятат, че ще направи книгата да продава повече бройки, така че ще уважат мението ти само ако са съгласни с теб, или ако го има изрично записано в договора.

Поздрави!
 

Горе