Към края на март 1945 г. към разузнавателния отдел (РО) при щаба на войската (ЩВ) се формира разузнавателна група под наименование АГЕНТУРНА ГРУПА "Х-11", където са вербувани легионери. Част от тях са знаели кому служат и под претекста, че в Министерството на отбраната има наш човек, който иска да запази и да съхрани за по-подходящо време Българските национални легиони. Те са използвали наивността на другите и всички заедно са вършили доносничество в полза на комунистите, беди, нещастия и мъки на попадналите в донесенията им лица.
Агентурната група Х-11 изгражда мрежа от сътрудници и информатори, чрез които прониква във всички общественни, политически среди и във войската. Всеки един от тях има кодово име, номер и досие, съхранявано както в РО, така и в резиденцията на агентурната група Х-11, намираща се на ул. Венелин N 3 в апартамента на Коста Шопов Вранчев - братовчед на ген. Вранчев.
За награда на свършилите мръсната работа "народната власт" вместо награда завежда процес на така наречения втори легионерски център (нак. о.х. дело N 1226 по описа за 1948) и подсъдимите получават много тежки присъди. Процесът завършва на 11 август 1948 г. срещу 68 души, от които 13 са осъдени на смърт, петима от тях - задочно. Останалите получават различни срокове затвор. Впоследствие смъртните присъди се заменят със затвор. Така "народната власт" с помощта и на агентурната група Х-11 разбива и забранява Съюза на Българските национални легиони.
Имената на легионерите, участвовали в агентурната група Х-11 през 1945-1948г. в полза на военното разузнаване (РО) при щаба на войската (ЩВ), респективно на Комунистическата партия, са: Илия Попниколов Тодоров - по всяка верятност агент N 105 както на полицията, така и на БКП (приложение11) - лично предлага услугите си на генерал П. Вранчев - началник на РО към генералния щаб. Същият посочва на генерала лицата Илия Станев и Петър Петров, който вербува лица в полза на разузнавателната група Х-11. По-късно към Х-11 са включени проф. Цв. Стойнов, Георги Филипов, Кирил Андреев и Борис Стружнев. Платени сътрудници на РО стават Илия Станев, Петър Петров, Г. Филипов и Кирил Андреев.
В групата са привлечени и включени: Васил Златаров, Христо Бъчев, Пиер Николов, Дим. Мишев, Христо Петров, Ж. Караиванова, Момчев, Константин Конов, Ан. Гочков, К. Ганев, Г. Радев, Илия Белчев, Мъглов, Д. Шопов, д-р Грозев, Сл. Кондов, Ст. Стоянов, Асен Цанов, Пенчо Анастасов, Вл. Вазов, о.з. пор. Ив. Иванов, поручик Абажиев, летец Дянко Марков, Д. Станев, д-р Марко Марков, Асен Михайлов, Ив. Николчев, К. Семержиев, Цано Цанов, Д. Андреев, д-р Владимир Абаджиев, Тотев, Ев. Йочев, Петър Кирилов и др.
От документ N 6 от архива на Х-11 се вижда, че досиетата със знаци от И-1 до И-13, разшифрвани от У-1 до У-13, са както следва: Георги Филипов - У-1, Васил Златаров - У-2, Константин Конов - У-3, Кирил Андреев - У-4, Илия Станев - У-5, Илия Попниколов - У-6, Григор Петков - У-7, Христо Бъчев - У-8, Цв. Стойнов - У-9, д-р Владимир Абаджиев - У-10, Пиер Николов - У-11, д-р Марко Марков - У-12 и Дим. Андреев - У-13.
На 13 януари 1990 г. на ул. Ангел Кънчев N 23 в София се учредява партия Български демократически форум (БДФ) с председател Васил Златаров. В тази партия влизат много от хората, били в агентурната група Х-11. Партията е приета в СДС, откъдето на изборите през есента на 1991 г. за 36-то ОНС Васил Златаров и д-р Владимир Абаджиев са избрани за народни представители.
На изборите през 1994 г. за 37-мо ОНС същите са преизбрани плюс Дянко Марков, който след това оглавява БДФ.
Сега, когато Българските национални легиони са възстановени, интересно защо ръководство на БДФ в лицето на господата Златаров, Д. Марков, Абаджиев и други не се радват, а напротив, реагират толкова отрицателно, със злоба и ненавист? Същите тия, които ВОЛНО или НЕВОЛНО са служили на комунистическите власти, респективно на комунизма, срещу които Българските национални легиони през цялото си съществуване са се борили, днес наричат себе си легионери и обсебват символите на БНЛ. Те нямат това право, защото първо не са членове на БНЛ, а на БДФ, второ - те нямаха смелостта да възстановят БНЛ, а се скриха зад името БДФ.
Независимо от това, че са били в затворите и днес, те, смятайки се за мъченици и за герои, би било добре да си зададат въпроса: кому са служили - на Българските национални легиони, за да ги съхранят, или на комунистите, за да съсипят легиона, което и сториха. Колко много честни легионери са пострадали от техните доноси, на колко майки, бащи, братя, сестри и близки на издадените от тях хора са допринесли страдания, сълзи, трудности в живота им, като се имат предвид бруталността и жестокостта на комунистите, с която се справяха не само с враговете си, но и с техните близки.
От работата на депутатите на БДФ в Народното събрание по нищо не личи, че тези депутати са на твърди позиции срещу БСП - БКП. С мънкане, пасивност и страх не се решават държавни дела, а се пазят места и лични интереси. Как да разбираме обръщението на Васил Златаров - председателя на БДФ, в заседателната зала към комунистите: да си подадем ръце и спасим България?! От кого да я спасим? Нали имено те я докараха до този хал!
Срещу комунизма трябваше веднага да се тръгне смело, твърдо и безкомпромисно, да се отворят архивите на БКП, досиетата и всички виновници за катастрофата да бъдат настанени там, където им е мястото. А не както е сега - едни в парламента, други - лидери на нови партии и на движения, шефове на престъпни силови групировки, директори на банки и заводи, откъдето изнесоха парите на държавата, парите на милионите обикновени българи. Точно тези лица за година-две станаха не милионери, а милиардери.
Тази престъпна Комунистическа патия трябваше да бъде забранена, а имуществата й - конфискувани. Само по този начин щеше да се пресече това, което стана след 1990 г.
