Забелязвам, че се поставя знак на равенство между нормалните (рационални) човешки страхове и фобиите, което е погрешно.
Фобията е ирационален страх. Няма рационална причина за страха, и е преди всичко емоция, а не осмислено действие. Аз лично много се дразня, когато ми кажат ''ама, не се страхувай!'', все едно точно този страх е нещо, което можеш да контролираш.
За щастие фобиите се преодоляват по няколко начина:
- Чрез взаимодействие с обекта/ситуацията, от която се страхуваш;
- С психоанализа;
- С регресия.
Имах фобия от мишки и плъхове, която преодолях с помощта на една много любима котка. Тя периодично ми внасяше мишки (живи) в стаята и след поредното улавяне в лепкавия капан, забелязах, че вече съм претръпнала и не изпитвам същия ужас, когато се налага да затворя капана (който е във вид на книга с твърди корици) и да изхвърля вредителя.
Страхът от публични изяви също мисля, че не е фобия, а просто признак на притеснителност и неувереност в собствените способности. И да, този страх е характерен за по-интелигентните хора, които като Сократ са стигнали до извода ''аз знам, че нищо не знам''.
А ти от какво имаш толкова.
На какво се дължат многобройните ми фобии, вероятно питаш? Моето лично обяснение е: твърде много инкарнации - аз съм стара душа. При всеки цикъл във физическото измерение, хората се сблъскват с различни плашещи събития - някои от тях фатални. Тези събития се натрупват в подсъзнанието във вид на неприятни спомени, от където могат да въздействат на психиката под формата на необясним, парализиращ страх.
Имам и друга силна и ирационална фобия, която е твърде лична, за да я споделям. Нея категорично си обяснявам с минало преживяване. Нямам никакво друго обяснение за нея..