От: Какво мислите за детската градина
Като мъж на учителка в детска градина и с дете на 1 годинка имам поглед от различни точки какво е да си на градина, какво е да гледаш дете вкъщи. Общо взето трудно е, много е трудно и да гледаш много деца от различни слоеве на обществото заедно, да сработиш комуникацията между тях и да ги социализираш, но това е важен етап - изключително важен. Мнения като да изживеят детството си в безпирни игри и глезотии са си все едно цял живот да ги обречем да са простаци. Малко или много в тези години се научават почти всички добри и вредни навици, за да се избягват лошите - хранене, държание, етикет. В първите 7 години дори детето се насочва в творческата сила, която ще избие в по-късен етап. Има страхотни градини, които само награждат и възпитавам знания, от което имат нужда постоянно нашите деца, защото те са като гъби и искат да знаят. Ако прекъснем тази връзка да гледат, да подражават и да имат странично виждане въобще за живота около тях, ще ги обречем на лошо детство. Точно деството с връстници, всеобща игра и обучение прави тези години пълноценни. Дори и в най-скапаната градина да е едно дете, най-малкото ще се научи на режим на хранене и спане, от което имат нужда всички работещи и преуморени родители. Колкото и да се възмущаваше жената откъде ги знаят тия малки деца глупостите толкова отрано, ами разбирам ги като трудно и вкъщи съумяваме да се въздържаме да не изречем някоя, за съжаление. Когато има кой да помага в отглеждането е много по-лесно за всички - получава се като прехвърляне на отговорността или разпределяне на тежестта. Но ако всичко остава на плещите на 1-2ма, тогава ситуацията лесно може да излезе от контрол. Точно яслите, детските градини и на по-късен етап училищата поемат тази тежест донякъде, за да балансират развитието.