Изказването ми от трибуна днес по повод внесения от "Възраждане" законопроект за "чуждестранните агенти".
"Навлизам в 55-тата година от живота си в пети мандат на Народното събрание. Може да бяха кратки, но все пак бяха мандати.
Бих искал да ви кажа, че въпреки всички дрязги, въпреки всички битки, въпреки крясъците в зала и извън зала, въпреки безсънните нощи, лично на мен по време на престоя ми тук – пък и през целия ми живот – много рядко ми се е случвало да се изправя очи в очи с чистото зло.
И също така искам да ви кажа, че този законопроект се приближава много до моята представа за чисто зло.
Нормалните хора в България знаят за какво става дума и знаят какво се превърна Русия, след като този закон законопроект беше приет там. Това започна 2014-а година. Започна по принципа на бавното сваряване на жабата. И се стигна до там, че де що имаше прогресивна медия – "Новая газета", "Медуза", телеканала "Дъжд" – всичко беше смачкано. Всичко беше изхвърлено. Всичко беше закрито.
Всички светли, прогресивни хора се изнесоха от Русия. Техните книги не се продават в Русия – или ако се продават, са увити в амбалажна хартия. Репресиите върху свободата на словото са зловещи.
Всъщност този така наречен законопроект срещу чуждестранните агенти – това е битка срещу гражданското общество. И това всички нормални хора в тази държава го знаят, но ролята ми в Народното събрание е освен законодател да бъда и народен трибун – и съм длъжен да го кажа.
Това е опит да бъде смазано гражданското общество по руски образец. И Русия се превърна в днешния Мордор именно след приемането на този и подобни на него закони. Защото тя не не винаги е била такава, по времето на Елцин, дори и в първия мандат на Путин все още имаше надежда, че това ще е една плуралистична държава.
[Ние тук в тази зала] често хапем устни и не го казваме директно, но е крайно време е да си го кажем – [тук, сред нас,] ние имаме наместник на този Мордор. Бихме могли да го наречем "окото на Саурон" – макар че оченцето на г-н Костадинов е малко по късичко. Но [в края на краищата] никоя метафора не е съвършена.
Страшното обаче, господа, не е в чистото зло, което се оглежда в лицето на хора като г-н Костадинов – който, разбира се, е провокатор, патологичен лъжец и подлец; това [всички ние] го виждаме и го знаем. Всеки ден го виждаме; видяхме го и преди малко, по време на кратката схватка [в парламентарна зала, предизвикана от неговите копои].
Но най-страшното, дами и господа, е баналното зло.
Най-най-страшното са хората които си отъркват гръбчетата с Възраждане по политически подбуди [и си затварят очите пред техните изстъпления].
Това е чиста проба пълзящ фашизъм. Знаете какво стана, когато [западните сили] не се опитаха да спрат Хитлер, а приложиха техника на "умиротворяване". Знаете какво стана и докъде се стигна и колко жертви бяха нужни.
Аз съм длъжен тук да застана на тази трибуна и да се опълча срещу тези хора, защото аз не се страхувам от тях.
Това, дами и господа, води до концлагерите – и до онези [злодеи], които играят футбол с детски главички. Дотам се стига по този път.
Така че внимавайте, дами и господа, внимавайте накъде сме тръгнали. И се опълчете срещу това зло.
Благодаря ви."