Какво образование сте завършили?

[ROA]

Цял живот се учи.

Да, защото точно това умение всъщност се подтиска в училищата и после тази грешка трябва да се поправя Децата по начало са изключително любопитни, искат да знаят, да учат, задават купища въпроси... до момента в който не попаднат в кофти училище. Е, вероятно на всяко дете по различен начин се отразява, но аз лично започнах да уча едва след като приключих с моето училищно "образование". Абе всичко зависи от това дали човека (детето) има собствено желание да се бори за оценки или го прави със съпротива, само защото е задължително и няма как иначе. Дано в днешно време училищата да са по-приветливи за учениците.

 

[RealMoney]

Четете за метода Монтесори

 

[BurnX]

Бакалавър - Икономика

И аз , в УНСС

 

[dreambench]

Мисля че пропускате каква е основната идея на образованието. Няма магическо място където отивате за няколко години, получавате всички необходими знания, които някога ще ви трябват и повече никога не се налага да учите. Училището и университетът дават обща култура и учат как систематично да схващате бързо нови знания и умения. По този начин когато се налага да работите ще е по-лесно да вникнете в работата и да я вършите ефективно.

Ще дам един екстремен пример, но същата логика важи и за другите сфери. Ако на ваш роднина е нужна операция за отстраняване на апендикса, кого ще изберете да я извърши: самоук касапин с основно образование или дипломиран хирург? Има много други дейности, от които не зависи човешки живот, но принципът е подобен.

Примерът наистина е екстремен, като съм напълно съгласен за тази ситуация, но определено не мисля, че е подобна за всички ниши. Зависи от това колко грешки можеш да си позволиш. Не може да си самоук хирург, както ти сам каза, 1 грешка коства човешки живот. Но можеш да си самоук програмист/художник/китарист/фермер и още доста други неща, защото имаш свобода да правиш много грешки и да експериментираш. На мен лично университетът ми уби желанието да се занимавам с нещо, за което мечтаех да правя от години. За да завърша, трябваше да изучавам задължителни предмети, които нямат абсолютно никакво практическо приложение за специалността ми, и не преувеличавам. Да - университетът не беше от най-добрите, което е много голям фактор също.

Абсолютно съм съгласен, че трябва да отделяш допълнително време и внимание, за да станеш добър в нещо, и университетът предлага единствено оценяването и документацията. Но определено е кофти ако те задължава да губиш време с ненужни неща, за да си получиш дипломата. Неуредици има и в чуждите университети и то не малко, противно на популярното у нас мнение, че образованието в чужбина е много добро във всяко отношение. Мисля, че 2 години са достатъчни за да прецени човек има ли смисъл да се тормози още 2-3-5, или да продължи сам.

Не вярвам в този принцип "ти го завърши, стискай още 2 години, че може да ти потрябва дипломата някой ден". Познавам много хора, които са го направили, включително аз, и никой от тях не е видял ползата от това.

 

[Test]

Четете за метода Монтесори

Този метод е съсредоточен повече върху възпитанието, отколкото на образованието. Аз говоря за чисто образование на изградени личности, които вече имат нужната мотивация да се развиват. В университета има неща, които не можеш да получиш другаде. Например, получаваш пряк достъп до едни от най-добрите специалисти в областта, която те интересува и също така се запознаваш и прекарваш дълго време с хора на твоята възраст, които имат същите интереси като твоите. Каква е алтернативата? Да се затвориш у вас и да четеш уроци в нета, докато междувременно се мъчиш да припечелиш някой лев от фрийлансърство или някакъв малък бизнес? Не мисля, че това е по-добре.

 

[Rozoveca]

За сега съм само с основно

 

[D.Ivanov]

Не съм съгласен. Да, системата е кофти. Но основният проблем е, че завършилите студенти си мислят, че когато са с хартийката в ръка и трябва да започнат високоплатена работа. А всъщност, те нямат идея от това, което са завършили.

Познавам икономисти - дипломирани магистри, които не знаят какво е гратисен период или пък салдо. Същите обаче имаха самочувствие, че трябва да работят за 1000 + лева. Е, ходиха по интервюта, не ги оцениха. После отидоха в чужбина, не се реализираха. Върнаха се тук и работят за 500+ лева.
Това, което искам да кажа е, че ако ти сам не поискаш да натрупаш експертиза, няма как да успееш. Хартийката само казва на работодателя, че системно си се интересувал от неговата ниша, но сама по себе си не носи нищо значимо.

Това вече е проблем на университетите, че пускат такива студенти да минават през годините и да завършват без да знаят основни неща. Значи оценяването много куца. Как така няма да знае основни термини и модели, а ще завърши?

Моето образование беше много тежко и в допълнение аз го учих и завърших задочно. Но основните ми преподаватели по специалността бяха бивши капитани и казваха, че корабът не може да се кара за 3ка. Или го караш и товариш правилно или го обръщаш или потапяш. Няма средно положение. Съответно или знаеш всичко или незнаеш нищо, защото нещата са навързани и ако някой сегмент липсва това може да е пагубно. Не би ли трябвало да е така във всички образования? И аз и Вие познаваме и сме виждали много висшисти дето хабер си нямат от това, което са учили.

 

[momcheto]

Това вече е проблем на университетите, че пускат такива студенти да минават през годините и да завършват без да знаят основни неща. Значи оценяването много куца. Как така няма да знае основни термини и модели, а ще завърши?

Моето образование беше много тежко и в допълнение аз го учих и завърших задочно. Но основните ми преподаватели по специалността бяха бивши капитани и казваха, че корабът не може да се кара за 3ка. Или го караш и товариш правилно или го обръщаш или потапяш. Няма средно положение. Съответно или знаеш всичко или незнаеш нищо, защото нещата са навързани и ако някой сегмент липсва това може да е пагубно. Не би ли трябвало да е така във всички образования? И аз и Вие познаваме и сме виждали много висшисти дето хабер си нямат от това, което са учили.

Това е така, но горните ми примери бяха на студенти (мои приятели) с отличен успех в средното, с добри оценки от изпити и матури. А въпросите съм си задавал като са били завършили или завършващи.

Имах състуденти, които пък имаха отличен успех, но не работят по специалността. Те бяха просто парашутисти. Записали бяха, защото не бяха приети в желаната специалност.

Не е въпросът до изпитите и оценките, защото те се плащат и преписват. Въпросът е дали влагаш нещо в целия процес или просто го караш през просото. И най-важното дали трупаш странично знание, защото само със зубрене не се трупа опит и информация.

Голямата грешка е да се мисли, че като имаш диплома и си бил №1 във випуска е достатъчно. Иска се самодисциплина и самообучение, извън дебелите буквари.