От: Какво ще ги правим "бежанците"?
ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН
Автор: Калоян Методиев
България е член на Европейския съюз. С всичките му проблеми в момента той е единствената алтернатива за развитието на страната. Път извън него нямаме. В този смисъл се съобразяваме с правилата на общността. Едно от най-важните е общата сигурност. Тя се осигурява и чрез общи граници - Шенгенското споразумение. Общите граници са мембраната на Европейсия съюз. Тя трябва да притежава свойството избирателна пропускливост. За старите страни членки въпросът е особено чувствителен най-вече заради огромните проблеми с неинтегрирани емигрантски общности.
България се стреми към пълна интеграция по две линии. Присъединяване към Шенгенското споразумение и влизане в Еврозоната. Първото беше планирано за обозримото бъдеще – март 2011. Правителството на ГЕРБ дойде с претенцията да се пребори с престъпността, контрабандата, да затегне граничния контрол. Година и половина управляващите размахваха всякакви писма и документи от разни европейски институции като признание, че нещата се движат наред
ПИСМОТО
Въпреки предупрежденията от политически партии и експерти (още от средата на 2009), че имаме сериозен проблем с южната граница, до последно, правителство твърдеше, че приемането ни е в кърпа вързано (октомри 2010, Цв.Цветанов).
На 22 декември 2010 пристигна писмото от Германия и Франция. Струва си да цитираме три пасажа заедно, защото навсякъде цитиран беше първия, а той не е ясен без втория и третия.
Уместно е да подчертаем липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, проявите на корупция на различни нива и устойчивостта на предизвикващата безпокойство организирана престъпност.
Тези недостатъци, в случай на пълно приложение на шенгенските критерии от страна на България и Румънияпоради влиянието им върху контрола по границите в един стратегически регион и върху пълния достъп до данните, съдържащи се в Шенгенската информационна система, биха имали тежки последици за вътрешната сигурност на ЕС и на всяка държава-член.
Впрочем, ние трябваше да вземем предвид в нашите разсъждения добре познатите трудности, които в този момент отслабват функционирането на Шенген/по-специално охраната на външните граници на ЕС и функционирането на правилата за даване на убежище.
Отказа и причините за него бяха потвърдени от френският министър по европейските въпроси Лоран Вокие: „техните граници стават наша граница”; Ханс Герхард Дьоринг: охраната на турската граница поставя под съмнение пригодността на България за пълноценно участие в зоната за ред, сигурност и правосъдие. По думите му 560 души, на които е забранено да пресичат границите на ЕС, са влезли в страната само за месец.
ПОВИШЕНАТА АКТИВНОСТ
Държавата не вземаше адекватни мерки за решаване на проблема. Едва след писмото броя на арестуваните по границата нелегални емигранти нарастна в пъти. От пресцентъра на МВР заваляха сводки за задържани на групи нелегални емигранти. Може би някой наивник ще си помисли, че изведнъж броя на нахлуващите се е увеличил, а гранична полиция си работи, както обикновенно. Друг може пък да реши, че от ръководството на МВР са ги натиснали, за да покажат, че граничният ни контрол е ефикасен. Със сигурност западняците не са идиоти, правят си сметка, опрерират с информация и в момента са изключително чувствителни на тема сигурност. Целувките по летища и зали тип Чаушеску, Хонекер и Хусак очевидно не вършат работа.
Трябват реални действия, искрени намерения и отдаденост на проблема. Отдавна трябваше да се изгради защитна ограда или стена по границата, която щеше да излезе много по-евтино от всичко случващо се в момента, а и, още повече, от това което предстои да се случва. Предстои ни масиран емигрантски натиск от Третия свят.
БИОГРАФИЧНИЯ МОМЕНТ
Важен за анализа на проблема е и биографичния профил на тези, които преминават нелегално границата. Очевидно университетски преподаватели, компютърни специалисти, инженери, интелектуалци или висококвалифицирани лекари не тръгват пеша през нощта водени от трафикант към неизвестното. Профилът на прииждащите е опасен поради една основна причина – това са отчаяни хора, готови на всичко, без средства и образование. Спорен въпрос е дали собственият им живот е ценност. Авантюристите готови да се крият в тайници, да скачат от влакове, да минават през гори биха били готови на всичко. Идеален резервоар за престъпни групировки и радикални религиозни движения. Бляскавите перспективи са свързани с дребна търговия в затворени емигрантски райони или социални помощи от държавата.
ОПАСНОСТТА ОТВЪТРЕ
Чакат ни сълзливи истории. В тях ще има малки деца, преследване в родната страна, политически репресии, бедност, украсени любовни романи, мечти за светло бъдеще и т.н. С тях ще се купи подкрепата на по-либералната част от обществото. Абсурдно е, но същата която най-много би загубили от нискоквалифицирани маси емигранти са именно защитниците на техните права. Вълните от изток носят нова политическа култура, нови вярвания, нов ред. В координатната система средния европеец те са напълно различни.
Разбира се тук може да се търси и друга нишка. Те биха били благодатна среда за част от неправителствения сектор, която буквално се храни и разпределя милиони от различни проекти за малцинствени общности. Още една опасна и проблемна група означава много средства от донорите, означава медийно внимание, престиж, висок обществен статус и разбира се лично обогатяване. Общественият интерес в случая е сведен до нула – нищо, че същите тези хора най-яростно говорят в негова защита.
ИЗДРЪЖКАТА
Стотиците задържани емигранти в Бусманци и Овча купел се издържат от парите на данъкоплатците. Пари за транспорт до София, за охранитетели, за лекари, преводачи, храна, отопление, грижи за децата... Поносимо ли е това бреме за българския бюджет? Имаме ли излишни пари, които да инвестираме в скъпо платени санаториуми. Интересно, че правителството има пари за издръжката им, а бензинът за охрана на границата е с лимит (една от новите мерки на кабинета за справяне с проблема е увеличаване на лимита!!!). При такива мерки по вероятно е проблемът да се задълбочи и да ни заливат още емигрантски вълни. Възниква въпросът какво ще се случи ако броят им достигне критична маса, която не може да бъде контролирана и финансирана?
НАРАСТВАЩИЯТ БРОЙ
По данни от медиите само през 2010 г. хиляди емигранти са задържани на границата. Никой не знае колко са минали нелегално, без да бъдат заловени. Възможно ли е да има корумпирани служители, които са превърнали трафика в бизнес? Докъде са стигнали паралелни процеси през рехавата граница като - внос на тероризъм, контрабанда на оръжие и наркотици. Следите вече личат около Женския пазар в София, който наподобява повече място от Близкия изток, отколкото нормален европейски град. Трябва да е ясно, че нито сме готови за работа с нелегални емигранти, нито имаме пари да ги обгрижваме. България никога не е била колониална държава, не е управлявала чужди общности. Днес още няма стабилни и нормално функциониращи институции – полиция и съд например.
ПОСЛЕДНАТА ЗАПЛАХА
Още на 1 януари 2011 гръцкият министър, отговарящ за имиграцията Христос Папуцис обяви, че страната му ще изгражда стена по границата с Гърция. Думите му са повече от красноречиви: „Гръцкото общество изчерпа възможностите си за прием на нелегални имигранти. Гърция изнемогва ...” След театрални реплики от страна на Европейската комисия и среща между Папандреу и Ердоган, стена в Гърция ще се изгради по сухопътната граница между двете страни (12.5 км.), а останалата граница е речна, което я прави по-лесна за охрана.
Ако не се включим в проекта, и заедно с Гърция не изградим защитна стена, страната ни и ЕС са заплашени от хуманитарна катастрофа.На принципа на най-малкото съпротивление целият поток от нелегални емигранти ще се пренасочи към българската граница. От януари до началото на ноември само в участък от 12,5 км, където река Еврос – Марица - са регистрирани 32 500 опита. И въпреки, че от няколко месеца границата се охранява солидарно от общи патрули (граничари от цяла Европа) проблемът се задълбочава.
РЕШЕНИЕТО
На първо място България бързо трябва да участва в съвместно изграждане на защитни съоръжения заедно с Гърция от Егейско до Черно море.
На второ трябва да се спазва принципа – първо решаваме вътрешните си проблеми, следват европейските и чак тогава можем да мислим за Третия свят. Това е честната и справедлива позиция спрямо нашите и европейския граждани. Дотогава вратата трябва да е здраво залостена.