Как интервюирате кандидати за работа?

tmcdos

Member
Аз лично съм привърженик на следния подход:
  1. От получените автобиографии се отстранява талашът (всеки сам си преценява какво според него е "талаш").
  2. Получения списък се разделя на групи по 6-8 човека.
  3. За всяка група се избира ден и час за интервюта, а на всички хора от дадена група им се съобщава този един и същи час.
  4. Когато пристигнат в уречения час (а нищо чудно някои да не дойдат - без дори да си направят труда да Ви предупредят), кандидатите придобиват усещане за конкуренция - едно е да знаят, че може би има и други кандидати за длъжността, малко по-друго е да ги видят наживо.
  5. Приемат се кандидатите един по един, дава им се един идиотски тест (по-надолу ще разберете защо е идиотски) който да попълнят за 5 минути. Може да го правят всички едновременно, ако трябва да се спести време.
  6. На тези, които не се справят с теста - директно им се обявява "Сбогом".
  7. На останалите им се назначава второ интервю - този път по различно време за всеки кандидат.
  8. На второто интервю им се задава само един, подканящ въпрос "Разкажете ми за себе си".
  9. Всеки път когато кандидатът замлъкне - се задава подходящ въпрос, който да го подтикне да продължи монолога. Колкото повече говори - толкова по-добре. Ако му се задават типични въпроси - ще има типични (полит-коректни) отговори. В монолога е по-лесно човек да се изпусне и да каже повече, отколкото ако отговаря кратко и ясно въпрос по въпрос.
Идиотския тест не е нито IQ тест, нито личностен, нито за професионални качества (тях може да ги тествате отделно), а просто дали кандидатът умее да следва ясни инструкции - и по-точно дали чете внимателно и осмисля какво се иска от него, или кара по инерция. Обичайно в началото на самия тест (който никога не е повече от 1 страница) е написано нещо от рода на "Моля прочетете внимателно всичко, преди да направите каквото и да било", в края на теста е написано нещо от рода на "Изпълнете само точка 1 и 2 от теста" или пък "Щом успяхте да стигнете дотук - напишете си името най-отгоре и предайте теста", а между тях има всякакви идиотски заръки - например "Извикайте името си" или "Кажете на висок глас 'Аз съм супер-нинджа'".

Естествено, за всяко интервю се подготвя различен идиотски тест, но идеята си е все същата. Ето и няколко примера:

https://www.uen.org/lessonplan/download/44825?lessonId=27659&segmentTypeId=2

shot-1.png

Като казах "идиотски", сетих се една история за германския КАТ - не зная дали е истинска.
Историята твърди, че в Германия ако извършиш нещо повече от дребно нарушение - глобата е солена, от рода на няколко хиляди евро. Ако не искаш да я платиш - ти се предлага да отидеш на опреснителен курс за правилата за движение и след това да положиш изпит. Само че изпитът е "идиотски" - тоест очевидния или първосигнален отговор никога не е верен.
Например, поставят Ви в хипотетична ситуация - излизате с група приятели, вечеряте в пицария "Ди Анджели" по една голяма пица, салата и малка бира, но като си тръгвате на тротоара млада бременна жена изведнъж й изтичат водите, пита се какво ще направите? Ако кажете, че ще я закарате с колата до болницата - не минавате изпита. Ако кажете, че ще помолите някой от приятелите Ви да я закара - пак не минавате изпита. Ако кажете, че ще извикате такси - пак не минавате изпита. Ако кажете, че подминавате родилката и се прибирате - пак не взимате изпита.
Единствения правилен отговор на зададения въпрос е "Това няма как да ми се случи, защото аз не употребявам алкохол".
Естествено, въпросът не е само един - и всеки път е "идиотски" :)
 
Може ли само да попитам за каква е длъжност е горното интервю?

Стажанти в кол център?

Дистрибутори на Хербалайф?
 
  • Like
Реакции: Sky
Хаха, възможно е.
Но пък темата ми се струва интересна и ще отговоря как процедирам при интервюиране на кандидати. Последно - миналата година за уеб дизайнер.
1. Пускат се обяви, получават се кандидатури, които се пресяват на база опит, има ли портфолио и какво има в него (пак като част от опита), как е написано CV-то и каквото е пратено като цяло.
2. С избраните потенциални кандидати интервютата се провеждат само и единствено онлайн. Целта е кандидата да е в спокойна и предразполагаща го да се отпусне обстановка.
*Интервютата се провеждат от двама човека от страна на фирмата - единия е ръководител/тийм лидер/старши специалист на звеното за което се наема специалист, а другия - представител на ЧР или човек от отдел, с който ще се работи често.
3. Започва интервюто, като в началото обясняваме стандартното накратко (тъй като кандидата се предполага, че се е запознал поне малко предварително преди да кандидатства) каква е фирмата и какво прави.
3.1. Подканваме кандидата да разкаже за себе си и опита си като цяло.
3.2. Очакваме да попита за подробности за работната позиция, структура на отдела/фирмата. Ако не се досети - питаме го дали има нещо да попита, някакви въпроси. Обясняваме каква е позицията, какво се иска от кандидата, как е устроен отдела и прочее.
3.3. Задаваме въпроси по отношение посочения опит в биографията или това, което е разказал кандидата в началото на интервюто.
3.4. Ако не сме убедени в качествата на кандидата, но пък виждаме някакъв потенциал в него е възможно да го помолим да направи тестова задача (кратка и елементарна, но такава, позволяваща да видим подхода му). Ако кандидата има опит и добро портфолио му благодарим и приключваме интервюто с обещание, че в рамките на 2 дни ще получи обратен отговор от нас.

Целта е да не се губи времето на кандидатите с тестови задачи и изпитвания, защото губим и нашето и тяхното време. Забелязва се как масово фирмите карат кандидатите да правят по няколко теста, провеждат по 3-4 интервюта. Като някои от интервютата са от порядъка на половин работен ден. Не мога да си го обясня това. Как ще привлечеш работник от друга фирма, като му кажеш - "вземи си отпуска за да кандидатстваш при нас редом с останалите 100 кандидата".

Другото, което не харесвам и не бива да се прави според мен, но е масова практика е работодателя да пита настоятелно кандидата - какво заплащане иска. Директно се минава на въпроса без да е обяснено има ли схема с бонуси, какви са критериите, как се расте във фирмата като позиция и заплащане.
Но да, попадал съм в ситуация - управител на фирмата, в която работя да настоява и да пита за заплащане. Като тропа с крак и не казва какъв е бюджета. Това е начин според мен да изгубиш добри кандидати. Хареса ли ти някой, мислиш ли, че ще ти свърши работа се свързваш с него и му правиш оферта, базирайки се на бюджета за позицията и представянето на кандидата. Всичко останало са празни приказки и напрежение.

За малко да забравя да спомена за любимите на рекрутърите и ЧР въпроси. Ще ги подредя по гадост:
1. Какво заплащане очакваш?
2. Разкажи за най-силната и най-слабата си черта. (сякаш някой ще каже - агресивен съм, бия се, пия много и не се къпя редовно)
3. Защо напускаш сегашната си работа? (сякаш някой ще каже - защото шефа ми е чукундур, ама и вас като ви гледам...)
4. Разкажи за проекта, с който най-много се гордееш и защо. - този въпрос донякъде го допускам ако кандидата е правил само собствени проекти и/или не е споделил портфолио; но в противен случай как да разкажеш на непозната страна, за проекти, за които си подписал декларация за конфиденциалност?!?
5. Разкажи за задача, с която не си се справил и какво си разбрал от това.

За тестове за поведение, изисквания за дрескод на работа и прочее безумия пък да не говорим.
Преди 4-5 години бях поканен от една чуждестранна фирма за работа, като забележете, имаше изискване - написано и в договора - да не носиш други обувки на работа, освен Адидас, също и ако се появяваш на среща - да не си с дрехи или рекламни материали на конкурентни фирми.
Защо Адидас? Ами, компанията им бе партньор. Като го разбрах това - изгубих желание да се занимавам с тях, но все пак ми бе интересно как ще отговорят на следното: като имат изисквания, пращат ли дрехи и обувки на персонала си по избор или някаква карта за пазаруване от одобрени магазини. Не пращаха естествено, разчитали на служителите си да попият от фирмената култура и поведение. И да, имаше поведенчески тест в началото, който напомняше на учебника на децата от втора-трета група в детската градина - ако имаш 3 квадрата и 1 триъгълник, кое е различното.

Уважение трябва да има към чуждото време и личност. Има две страни, които могат да са си взаимно полезни и едната страна да се прави на организация по националната сигурност, незачитайки се времето на кандидатите и давайки им глупави тестчета като на деца не мисля, че е редно.
 
Последно редактирано:
Може ли само да попитам за каква е длъжност е горното интервю?

Стажанти в кол център?

Дистрибутори на Хербалайф?

Мисля, че е за професионална лична охрана. Не съм напълно сигурен :)
Аз лично понякога и по краснописа/правописа преценявам - и изисквам мотивационни писма, написани на ръка и снимани с телефона :)
Просто вярвам, че вероятността да си паснем с някой който пише красиво и грамотно е по-висока, отколкото с някой който пише грозно или пък неграмотно. Но това си е мое лично мнение и предпочитание.
Иначе за любимите въпроси на ЧР и за IQ тестовете - и аз определено не ги обичам, а и почти не помагат.

Преди няколко месеца четох една книжка Disrupted на журналиста Dan Lyons - на 51г. го уволняват от вестника в който работи, получава покана в LinkedIn за интервю в HubSpot и там преживява един малък ужас.

Други интересни статии (къде по темата, къде малко по-далечни):
No Meetings, No Deadlines, No Full-Time Employees
You're not asking for a job, you're selling a service
Why Understanding beats Knowledge
The 10x developer is NOT a myth
You can charge more

И последно, но не по важност - наистина трябва да има уважение, и то трябва да е взаимно.
 
Преди 10 години отсявах плявата от CV-та за обява за работа. Бях си направил папка с CV-та уникат. Ето ви малък пример:
1. Снимка на CV-то в бара с чаша в ръка, снимка по банкси (доста изрязани), двама човека на снимка, снимка с пура в устата и още всякакъв вид снимки които можете да се сетите.....
2. CV писано на ръка на лист А4 и същия лист беше сгънат до размер 5 см на 5 см и доставен лично в офиса (поне е успял да намери къде е работата).
3. Празно CV (само имена и телефон за контакт) с едно изречение "Колко е заплатата и искам да почивам събота и неделя".....
4. Правописни грешки с 6 вместо Щ и 4 вместо ч......

Трябва да изровя папката от архивите и да пусна тема "Как не се кандидатства за работа" ....


Работа беше за First line Support .... Половината сигурно не бяха прочели за какво кандидастват.
 
Въпроса е по-скоро кой стар член на форума си е направил нов акаунт да спами

Не съм аз, ама си спомням преди хиляди години бех на подобно интерview и беше страшен ташак :) Един гламар в стаята за разпити, пробва постановката "я елате пиленца при батко" Аз на 17 май или макс 16, той ми турил неква "кукла" (не цицона, а жмел) преди мен и играе театър - кара се, колко е зле, колко не става и тн. чак "постановчика" се разрева.. и го изгони най-нагло пред мен, да ми вземе страха ест.. - И после с мега усмивка почна да ме успива, как аз съм супер подходящият и ще станем директор на водопад след няколко месеца :D
Само че, му строших усмивката, като му казах да оди на майната си, и че ще му взема бизнеса..за квото и съм дошъл на interвюто :D:D:D

Та, само да знаете, че ако се праите на много отворени и си играете с душичките на хората, винаго ще се намери долно изчадие, дето да ви го накове в гениялният ви мозък...
 
@dertre Леле, ей това се казва experience :)

Аз 2006 есента някъде бях пуснал обява за системен администратор. За има-няма 2 седмици дойдоха над 300 автобиографии. Най-фрапантната беше - снимката като background на цялата страница, а на снимката един батка с гола глава и сребърен ланец, по-дебел от палеца ми. Един от кандидатите, които дойдоха за интервю, беше написал в автобиографията, че е завършил висше образование със специалност "Силнотокови мрежи, електрозахранване и електроразпределение". Шефа го пита дали знае, как се синхронизират по фаза различните производители на ток, които се включват в националната мрежа. Не знае. След още няколко въпроса, на които също не знаеше отговорите, шефа го пита как се пресмята обема на сфера. Не знаеше. Шефа пита - добре, кажи тогава как се пресмята лице на окръжност. И на това не отговори.
 
@dertre Леле, ей това се казва experience :)

Аз 2006 есента някъде бях пуснал обява за системен администратор. За има-няма 2 седмици дойдоха над 300 автобиографии. Най-фрапантната беше - снимката като background на цялата страница, а на снимката един батка с гола глава и сребърен ланец, по-дебел от палеца ми. Един от кандидатите, които дойдоха за интервю, беше написал в автобиографията, че е завършил висше образование със специалност "Силнотокови мрежи, електрозахранване и електроразпределение". Шефа го пита дали знае, как се синхронизират по фаза различните производители на ток, които се включват в националната мрежа. Не знае. След още няколко въпроса, на които също не знаеше отговорите, шефа го пита как се пресмята обема на сфера. Не знаеше. Шефа пита - добре, кажи тогава как се пресмята лице на окръжност. И на това не отговори.
Въпроси за детска учителка а търсите сис админ?!
 
За какви специалности сте търсили хора, че чак 100 човека ви дошли на крака, че идиотски тестове, че и за второ интервю да ги разкарвате, сигурно и трето има.
За коя да е търсена специалност, за кадърен човек - работодателите се борят за обучен можещ който да свърши работа.
 
Специалност "Информационно осигуряване". Или по народному - "сисадмин". 100 човека не дойдоха, защото от близо 300-те автобиографии повече от 250 очевадно не бяха подходящи за функцията, съответно не им беше изпратена покана да се явят. Но пък на всеки беше изпратен емайл с резултат.
Проблема с обучения и можещ, кадърен човек е как да го разпознаеш. Ако всички знаехме, че Петър Петров е много кадърен - щяхме да се борим за него. Обаче аз нито знам кой е Петър Петров, нито какво умее, нито до каква степен го умее, нито способен ли е да подобри уменията си и стреми ли се към това - или ще си остане със сегашните умения за неопределен период. И дори да има неоспорими умения - не е ясно приятно ли е да се работи с него, или е източник на негативна енергия.
 
За какви специалности сте търсили хора, че чак 100 човека ви дошли на крака, че идиотски тестове, че и за второ интервю да ги разкарвате, сигурно и трето има.
За коя да е търсена специалност, за кадърен човек - работодателите се борят за обучен можещ който да свърши работа.
Продавач Консултант
 
Извинявам се, но този начин на интервю ми напомня на MEME-то - "You play stupid games, you win stupid prizes" . Ако някой ми направи такова интервю, ще си замина на мига (ако мога да си го позволя финансово). Целта на интервюто е да се установи дали кандидата е подходящ за фирмата, но и дали кандидатът смята, че фирмата е подходяща за него. Разбирам, че тестовете са част от процесът, но тест, в който целта е да се спазват инструкциите "буква по буква" са може би най-големият "Червен флаг", който би ми показа, че компанията иска "Коне с капаци", които не мислят с главата си, а следват инструкции. Най-страшният враг на прогресът е фразата - "Ние винаги така сме го правили"

И сега няколко примера от личният опит:
Като бях млад, кандидатствам за една от първите си работи асистент (разбирай продавач-консултант) в голяма верига магазини за GSM услуги . Отивам аз на интервю в един от магазините (адреса ми е предоставен от тях, в е-мейла) - от там ми казват интервюто, ще се проведе в хотел ..... на адрес .... . Имате 10 минути да стигнете до там . Викам добре хотела е наблизо, ще отида. Отивам аз питам на рецепцията и те ми казват, че интервюиращите са в бара. Отивам аз в бара и там ме посрещат двама човека. Не си спомня, каква точно беше титлата на господина, но беше нещо от сорта Ръководител Личен Състав и жена Психоложка. Господинът е облечен в костюм Армани , и носи часовник за 3 хиляди + , Жената в костюм с пола, която предполага е била скъсявана, защото до сега не съм виждал официален бизнес костюм, с толкова къса пола. 30 - 40 минути ми задават някакви сбъркани въпроси, като през 90% от времето господина въобще не ме слуша, а оглеждаше колежката си (и да беше доста хубава жена). Стигаме до края на интервюто последните два въпроса са "Смятате ли, че ще се сработите с нашият екип?" и "Имате ли въпроси към нас?"
Аз вече изнервен отговарям "Това дали ще се сработя с екипът зависи от това дали ще ме поканите за тройка тази вечер." те ме погледнаха странно и не отговориха, а аз станах и си заминах.

Втори пример - моя позната кандидатства за "Ръководител Северна България" в голяма компания за безалкохолни напитки. Интервюто е в "Арбанаси" - моята познат става рано пътува 100+ км да стигне до там (интервюто е ранен преди обед) влиза, в залата и от там някаква жена е посреща с изречението "Ние вече имаме човек за длъжността, но от централният офис следят дали съм правила интервюта и затова сте тук. "
Няколко години по-късно същата моя позната е Регионален Мениджър за банка и ѝ се налага да прави интервюта в няколко града. Голяма част от хората, които са в град с излаз на морете имат снимка на CV-то по бански. 80% от мъжете са във фитнеса, някои са дори и без тениски. Това са хора , които кандидатстват за работа в банка.
 
Проблема с обучения и можещ, кадърен човек е как да го разпознаеш. Ако всички знаехме, че Петър Петров е много кадърен - щяхме да се борим за него. Обаче аз нито знам кой е Петър Петров, нито какво умее, нито до каква степен го умее, нито способен ли е да подобри уменията си и стреми ли се към това - или ще си остане със сегашните умения за неопределен период. И дори да има неоспорими умения - не е ясно приятно ли е да се работи с него, или е източник на негативна енергия.
Имаше един tef40, кадърен по моему авто механик. Занимавал се е с админстване, та разправяше за подобно интервю. Въртели го по всички възможни въпроси за мрежи, че и програмиране, издържал интервюто. Накрая му казали, че минималната заплата била достатъчен стимул.
Поне да бяхте обявили с какви суми сте склонни да се разделите, като очаквате някой изключителен специалист да отделя по 10 часа на ден, да прекарва с вас.
Не тъй, ами мога да се обзаложа, че ще предложите минимално пари, ако някой се навие да се занимава.
За мен свети червена лампичка с това админстване, добре, че не се хванах навремето с такова. Лигавите се, просто защото имате кандидати.
Ако търсехте добър монтьор примерно, кадърен занаятчия, за IT сферата да не отварям приказка.
Нямаше да имате 300 кандидата, да се чудите с какви простотии да им губите времето.

п.с. Сега и аз минах идиотския тест, подборът бил лична охрана, телохранител. Нормално е да ви идват остригани батки с ланци, и снимки от фитнес зали.
 
Последно редактирано:
При мен е по усет. Засега работя с 4 момичета основно и няколко други жени. И 4те съм ги подбрал по усет. Защо момичета?! Защото не съм попадал на момче, което да се справя с работата, която извършваме и да ми вдъхва доверие.
Изпращат CV. Преглеждам го. Насрочвам интервю, в което им задавам въпроси, с които целя да узная техния начин на мислене, мироглед и компетенции. Първо от рода: "Какво би направила в еди каква си ситуация". После свързани с позицията, за която е кандидатствала. Ако в CV-то е наблегнала на това колко е образована, задължително получава бонус въпрос - някаква логическа задача от рода на тази за вълк, овца и зеле. Референциите от приятели не ги вземам под внимание, понеже ми се е случвало да започна да работя с човек, който беше добър професионалист и ми беше препоръчан от приятел, а се оказа голямо лайно като човек. А за мен е важно хората, с които работя хем да са професионалисти, хем да са хора.
 
При мен е по усет. Засега работя с 4 момичета основно и няколко други жени. И 4те съм ги подбрал по усет. Защо момичета?! Защото не съм попадал на момче, което да се справя с работата, която извършваме и да ми вдъхва доверие.
Изпращат CV. Преглеждам го. Насрочвам интервю, в което им задавам въпроси, с които целя да узная техния начин на мислене, мироглед и компетенции. Първо от рода: "Какво би направила в еди каква си ситуация". После свързани с позицията, за която е кандидатствала. Ако в CV-то е наблегнала на това колко е образована, задължително получава бонус въпрос - някаква логическа задача от рода на тази за вълк, овца и зеле. Референциите от приятели не ги вземам под внимание, понеже ми се е случвало да започна да работя с човек, който беше добър професионалист и ми беше препоръчан от приятел, а се оказа голямо лайно като човек. А за мен е важно хората, с които работя хем да са професионалисти, хем да са хора.
Палавник :)
 
Започвам да се досещам откъде се образува hate-ът в Интернет-овите простори. Не защо (това друг може да го обясни), а само как ... А аз дори не съм работодател (и никога не съм бил).
Ако бях един работодател, много щях да искам поне един от работниците да е толкова находчив и съобразителен, колкото младежът от видеото. Макар че изобщо нямаше да знам как да намирам такъв тип хора. Предполагам, че преди всичко с късмет.

Навремето, когато МЕГАЛАН (Интернет доставчик в София) още не беше купен от МТел, съм посещавал няколко техни офиса в ролята на клиент. Не зная дали във всички офиси е било така, но в тези няколко конкретни офиса в които съм влизал, работеха от 1 до 5 момичета (никъде нямаше момчета) - но това което ми е правило най-силно впечатление, е че всички момичета бяха хем от "много симпатични" нагоре (и нито едно не носеше грим), хем се оказваха компетентни в мрежовите технологии и схващаха това, което ги питам, и дори отговаряха адекватно.
Така и не можах да разбера откъде си намират такова изобилие от хем красиви, хем умни служителки. Тогава им завиждах, и сега още им завиждам.
 
Ако бях един работодател, много щях да искам поне един от работниците да е толкова находчив и съобразителен, колкото младежът от видеото. Макар че изобщо нямаше да знам как да намирам такъв тип хора. Предполагам, че преди всичко с късмет.
И допускаме че имаш тоя късмет. Наблюденията ми дотук - като видят находчив и работлив човек започват да го товарят като магаре, назначават си харем и прехвърлят тяхната работа върху малкото можещи.
Накрая на тоя работното магаренце му писва, работата започва да не върви, и всички обвинявате него.
Пълно е в жобса с такива обяви, напоследък дори тарикатеят по ганювски. Обявено място за backend, и нежно мушнали Angular React и JS тъй между другото.
Креативните хора не са ценени в България. Само като видиш с какви каруци идват на работа, и в какви квартали са принудени да живеят.
 
Аз определено не се считам за толкова съобразителен и находчив. Но като преседях цяло десетилетие на едно и също работно място, накрая взех, че станах freelancer и сега аз съм единственият, който има изключителното право да тамари магарето. Продадох си каручката преди 6-7 години - вече няма какво да я правя, освен да виси пред блока (в един от "онези" квартали).
 

Горе