От: Картините като инвестиция.
Благодаря че отделяте от времето си да пишете по тази тема. За мен, а предполагам и за повечето хора, ще е интересно да прочетат нещо от "кухнята". Вероятно оценката е субективна и много голяма част от цената се дължи на "бранда" в случая името на художника и историите около него. Във по-предния ви пост ми направи впечатление следното - "Плахо, неуверено рисуване, по-скоро любителско, тук-там сбъркана перспектива" Което ме навежда на мисълта, че не се продава само името а и нещо повече, може би няма смисъл да навлизате в техниките на рисуване.
Да, точно за това исках да продължа До тук говорих за
външните фактори, които влияят върху цената на картината.
За всичко, което не е свързано с майсторството в нарисуваното.
Логично би било художественото майсторството да е най-силния фактор във формирането на цената, но за съжаление не е така.
Това е в сила не само за изобразителното изкуство но и за другите изкуства.
С други думи това е въпроса за кое или
какво превръща едно творение в изкуство.
Една картина като правило е многопластова работа. Картината като произведение на изкуството служи за изпращане на невербално послание от художника към зрителя. Това ще рече да умее без думи художникът да каже нещо на зрителя. Да интригува неговото внимание и да докосне възприятията и душевните му вълнения. Не е задължително в картината да се съдържа някакво символично послание "Не на войната " , "не късайте цветята " и т. н.
Понякога в една картина единственното послание е естетическото. Това като правило важи за абстрактните картини, някой пейзажи и натюрморти.
Много често някой художници използват набор от изразни средства за да объркат и зашеметят зрителя и по такъв начин да го заблудят че картината обладава някакво скрито "сакрално" въздействие.
Според своето ниво, подготовка , талант и натюрел художникът реализира в картината си това което го е вълнувало и което би трябвало да вълнува и зрителят.
Ако се получи така, че вълнението на художникът се предава и на зрителя то ние схващаме че има на лице реализирано послание. Зрителят е "получил" от художника SMS.
Това послание може контекстно да се съдържа в художественния образ на картината. например осъзнатата непоправимост на стореното в картината на Репин "Иван Грозни убива сина си " един от пластовете на посланието в тази картина е тънкия човешки психологизъм който явно владее безупречно Репин.
В друг случай наблюдаваме как освен фабулата и естетическия пласт в картината ние се сблъскваме и с едно невидимо подсъзнателно внушение,
както например успява да ни внуши Пикасо нерадостната перспектива на щафетата на мизерията в картината "Дете и просяк" (от синият му период)
Виждаме седналите просяк и дете и подсъзнателно възприемаме в това дете бъдещия грохнал просяк.. като че ли имаме видение в бъдещето.. в това което още не е но в подсъзнанието ни като че ли се е реализирало вече.
Това е внушение.
Не да покажеш, а да подскажеш.
Сюжетът е само повод за живописване.
Големите живописци се стремят не да нарисуват розата а да я внушат.
Да се внуши нейното ухание. И дори не само да внуши ухание а да внуши чувство за пролет.
Е това е висше майсторство!
Пролетта в изкуството е отношение, а не просто сезон !
Както се казва в песента "нарисувай ми художнико любов "
Любовта не може да се нарисува. Любовта може единственно да се внуши от художника.
Обратно, колкото и да е ловък, модерен и "пекан в занаята" един художник той не би създал вълнуваща творба носеща внушение към зрителят ако сам не разкрива своята душевност на платното. Ако сам не се вълнува от това което прави.
И сега нещо с практическо приложение. Ако заставайки пред една картина в теб има желание и решимост цял живот да я гледаш.
Ако застанал пред нея ти чустваш как някакси израстваш, извисяваш се, ако в ушите ти напира някаква музика, то това неуспоримо е произведение на изкуството.
Ако ли пък само се възхищаваш от умението на художникът то навярно става дума до добре изпълнена занаятчийска работа пред която и самия художник не се е вълнувал а е работил над лустрото за да повдигне пазарната цена. Да баламоса някой по-лековерен сноб и да му скатае париците.
Има много художници които умеят добре да боравят с четки и бои, но това не значи че картините им са истинско изкуство. Те по-скоро са нещо ей така... за препитание на рисуващия.
Най-добре е все пак ти сам да достигнеш до правилния свой извод и избор. Така ще е най-сладко и за теб.
Което се дава на готово не радва.... и какво ли би споделил с твой приятел за картините ти в хола, ако ти самия не ги чувстваш по някакъв начин.