Нека да разгледаме и анализираме три случая:
Първият – човек отива в книжарница, вижда една книга, която го интересува, скрива я под дрехите си и излиза. Тук човекът извършва престъпно деяние и вреди най-малко 3 страни – книжарницата, търговеца и издателите.
Вторият- човек вижда книга, у дома на негов приятел и го пита дали той може да му я даде за да може да я прочете. Той взема книгата и излиза. Тук човекът вреди на издателите, защото той не платил, въпреки че използва (чете) продукта.
Трето – човек отива в библиотека, той вижда една книга, която го интересува, той минава с книгата през регистратурата и излиза. Тук човек не нарушава интересите на никой защото издателите, безплатно са дали книгата в библиотеката, човекът следва определените правила и е един от, да речем, сто души, които са прочели книгата безплатно.
Кое е общото между тези три хипотетични случая?
Aвторът не получава своето възнаграждение за авторските права. И това не е нещо от вчера или от онзи ден, това е така, още от зората на печатните книги и читателите. Когато говорим за интелектуални продукти (книги, музика, филми и др.) две неща идват на ум. Желанието да се запознаем с тези творби и желанието да ги притежаваме. Да се вдигне шум около нещо и да се предизвика интерес не е много трудно. Но да се убедят хората да дадат пари за него, трябва да имаш нещо наистина добро.
Интернет просто направи тази тенденция по-видима, най-вече с броячите – в нито една книжарница не могат да ви кажат колко пъти една книга е била разглеждана от клиенти и какъв процент от тях са си я купили. Но в интернет можете да видите брояч колко души са изтеглили дадени файлове или да преброите колко гледания имат определени видеоклипове.
Чии видеоклипове са най-гледани, да кажем в YouTube? Чии песни са най-много пъти изтегляни в торент тракерите – на най-успешните и богати творци, певци и т.н.. Няма един певец чиито клип да е гледан поне един милион (безплатни!) пъти в интернет, който да не прави успешни турнета и концерти с милиони печалба.
Интернет постави нови правила за бизнеса. И реалният парадоксът е, че колкото повече хора искат да чуят определена песен, да прочетат една книга, да видят даден филм, толкова по-популярни стават те, оттам повече хора искат да ги притежават, а колкото повече хора ги притежават, по-популярни стават …
Всичко се променя, сега издателите се опитват да прокарат идеята за предоставянето на откъси от книги за изтегляне и преглед. iTunes създаде нов начин за закупуване на музика, вместо целия албум вече можете да изтеглите само песните, които ви харесват, при това на разумна цена. HBO пък дава тон за нова практика, срещу малка такса, сега можете да гледате относително нови филми.
Винаги ще има нужда от правна регламентация на авторското право. Творците трябва да имат правна защита, но тя не трябва да бъде построена върху смешни правила, които в крайна сметка без значение колко абсурдни са, не защитават него като автор и творец, а притежателите на правата, които са ги купили от него.
Така че, всички ние като творци от една страна, създатели и потребители на интелектуални продукти трябва да защитим нашите права за справедливо възнаграждение на труда. Но от друга страна ние трябва решително да спрем всякакви опити от страна на определени лобита в името на уж благородни цели да монополизират в тяхна полза правото на достъп до тези продукти.
Нека не забравяме едно нещо – нито една офлайн компания, книжарница или видеотека не може да се конкурира с интернет и неговите безкрайни възможности. Истинската революция тепърва предстои.
