От: От: От: Поскъпването на китайските стоки и българските производители.
Кажи кое точно производство или индустрия визираш, за да ти кажа, колко точно си далеч от истината.
В общи линии фабриките с високо-технологичните производствени линии разполагат с доста отдели специалисти и много по-малко работници. Такива предприятия поддържат в пъти повече специализиран персонал.
Закупуването на робот е една много малка част от целия технологичен процес. Изграждането на поточни линии, контрола и наблюдението обикновено се извършва от специалисти на самото предприятие.
Мога да ти дам пример. Един робот за опаковане на някакви заготовки може да струва между 300 хил. и 1 млн евро. Задължително ще иска поне двама специалиста, които във всеки един момент да могат да го настроят, калибрират, наблюдават и поддържат. Подобни специалисти са на зплати средно по 4500-6000 евро. А са двама, защото се разболяват, ползват отпуск, понякога работят на смени и т.н.. Този робот може да бъде заменен от 2 емигранти на заплата от 1200 евро и поточна линия с контролери, която да струва общо 15хил - 50хил. евро - еднократно. Ако предприятието не може да реализира голямо търсене и съответно високи печалби, защо да инвестира в робот? Европейските предприятия рядко работят с големи мащаби на продукция. Да, инвестира се в модерни технологии, но въобще не е толкова масово, колкото си мислиш.
Темата е за поскъпването на китайските стоки и "дали ще се отрази добре на българските производители". Поне до сега дискусията се водеше около това. Но мога да обясня и как се извършва производството в западна Европа, поне за върху което което работя или съм видял лично. По конкретно - Италия, Австрия, Германия. А още по-конкретно - производство на пластмасови детайли, бяла техника, метални заготовки и обработка на ламаринени изделия (щанцоване, огъване, формоване). Имам и преки наблюдения върху производството на софтуер и инверторни кутии за инверторни двигатели, предимно с фрекуенс и drop-In сигнали, както и върху контролерни системи за контрол на производствени процеси.Леле, ще взема да поспамя още малко, така и така, нещата не са ми ясни, но:
1. Няма да коментирам българските производители, много малка част о тях заслужават какъвто и да е коментар.
2. Относно автоматизацията и роботизацията, всеки производител и инвеститор си прави сметката дали му е изгодно или не, ако въобще има някаква представа за какво става въпрос. Множеството от тези хора не са запознати, че един робот произвежда в пъти по -евтина продукция от най-бедния китайски селянин / българин/, при многократно по-високо качество.
3. Относно цената на оборудването – не е въпроса колко струва, а какво може да се постигне с него като финансови показатели.
4. Относно цената на софтуера – тя влиза в цената на оборудването.
5. Монтажа на такова оборудване се поема от фирмата производител и е безплатен.
6. Обучението на персонала се извършва от фирмата – доставчик, обикновено на територията на завода, където се произвежда оборудването. След това при монтажа и пускането на оборудването в експлоатация, обучението продължава и е безплатно.
Функциите на персонала са да наблюдава работния процес и да се намесва при възникване на авария, за което е обучен.
7. Поддръжката на такова оборудване не е проблем, защото е дистанционно и не е нужно да идва специалист на място. При технологичен проблем, при липсата на добре подготвен персонал, по-изгодно е да дойде специалист, отколкото да се търси аматьорско решение, което може да причини повече вреди, отколкото ползи.
8. Техническата поддръжка също може да бъде дистанционна, като ремонтните дейности се извършват от сервизни ботове./ Технологията все още е тестова/.
9. Управлението на такова предприятие също се осъществява от програми, за да се избегнат човешките грешки. / Технологията излиза официално на пазара до няколко месеца/.
В общи линии, това е положението в "нереалния" бизнес, елиминира се човешкия фактор, защото е безполезен…
Кажи кое точно производство или индустрия визираш, за да ти кажа, колко точно си далеч от истината.
В общи линии фабриките с високо-технологичните производствени линии разполагат с доста отдели специалисти и много по-малко работници. Такива предприятия поддържат в пъти повече специализиран персонал.
Закупуването на робот е една много малка част от целия технологичен процес. Изграждането на поточни линии, контрола и наблюдението обикновено се извършва от специалисти на самото предприятие.
Мога да ти дам пример. Един робот за опаковане на някакви заготовки може да струва между 300 хил. и 1 млн евро. Задължително ще иска поне двама специалиста, които във всеки един момент да могат да го настроят, калибрират, наблюдават и поддържат. Подобни специалисти са на зплати средно по 4500-6000 евро. А са двама, защото се разболяват, ползват отпуск, понякога работят на смени и т.н.. Този робот може да бъде заменен от 2 емигранти на заплата от 1200 евро и поточна линия с контролери, която да струва общо 15хил - 50хил. евро - еднократно. Ако предприятието не може да реализира голямо търсене и съответно високи печалби, защо да инвестира в робот? Европейските предприятия рядко работят с големи мащаби на продукция. Да, инвестира се в модерни технологии, но въобще не е толкова масово, колкото си мислиш.