Винаги съм се чудел какво човек разбира под „виртуален пост терминал на банката“? Реално ме оставят доста хора замислен, че все едно всяка банка си има собствен виртуален ПОС терминал, а реално ВСИЧКИ виртуални транзакции в България минават през
master payment gateway-я на кого? На
Борика, естествено.
В този ред на мисли, може ли някой да даде screenshots за виртуални терминали на ePay, ЦКБ, ДСК, Уни и др., където да се вижда
крайната фаза, т.е. попълване на картовите детайли.
Обикновено сайта с маркирано лого на съответната компания/магазин горе, отдолу се попълват картовите детайли, а адресът е
„gate.borica.bg/****“ с уникални цифри отзад/cookie. Т'ва е. За това ли става въпрос?
---
Относно съвет: НЕ и PayPal. Ще береш грижи. Избери си някой от
тези (2-рия, 3-тия или 4-тия) в зависимост от това кой ще върши най-добра и пълзотворна работа. Прегледай изисквания, документи и пр. Няма refund, но пък винаги обратно могат да се върнат кинтите на клиента по КИН, по EasyPay на каса пратени, по IBAN
(отново през eP или през е-банкирането на съответната банка, на която си) или по др. начин.
(поща, WU/MG, даване на точки в сайта за покупка на друго нещо).
Skrill също.
По-важното, което трябва да се знае, е че търговите НЕ получават пълните суми никога, когато заплащат клиентите. Visa/MC/AmEx си удържат
% такса, все пак са главните монополисти те, техни лога има върху картите. Това е на 1-во ниво. На 2-ро ниво по удържане на такси са master payment gateways
(Борика за България, еди си кои за др. държави и т.н.). На 3-ро ниво са вече било банковите ПОС терминали или сайтове като Skrill/PayPal/ePay, предлагащи такива. И общо взето това е.
Ако при IBAN-аните си получавате пълните суми и клиентите поемат таксата за трансфер, а за куриерите пак се получава пълната сума и клиента си плаща спедитора, то при картовите плащания е
тотално различна картинката.