Хайде да ви ядосам, като се включа в мъжкия разговор..
Мразя бокс, борба и всички дивашки битки, които все още съществуват и даже минават за спорт. Снощи за първи път гледах боксов мач, щото... е, как да не гледаш - нашия ще накара часовника да се завърти обратно.
Това, което ми направи впечатление, като на пълен лаик (освен, че гледката беше ужасна) беше как изобщо няма физическа равнопоставеност между тия двама човека. Наистина ли някой е вярвал, че тоя с късите ръчички ще достига оня с дългите и ще успее да го млати така, че да го победи? Та Кличко през цялото време замяташе ония лопати и биеше, а на нашия не му оставаше нищо друго, освен да му разбива камъните в бъбреците, междувременно. Не разбирам нищо от бокс и не ме интересува, но съм напълно сигурна, че Пулев НИКОГА няма да победи Кличко или човек с неговия ръст, докато не дръпне на дължина ( включително и ръцете) с поне 5см - дано успее, ма едва ли.
Тъпото беше, че нашия беше прекалено арогантен. Ужасно грозно впечатление ми направи пристигането на двамата - Кличко почти скромен, позитивен и усмихнат, а нашия издал напред долната челюст, надут и върви, като селски тарикат в чалготека. Това беше жалкото, че за пореден път отидохме, като голямата работа и се силихме, силихме, пък изядохме боя и станахме смешни. Не е смешно да загубиш битка. Смешно е да се ''дървиш'' цяла година и да си седнеш на гъза три пъти - още в началото.