В този пост искам да анализирам кой е Мангъров. Вероятно много от вас се уповават на този господин, който е и доцент в някакъв институт. Логично е, научен работник да е най-сведующ по въпросите свързани с неговата експертиза. Много хора така и правят – все пак това е авториетет. Това се подсилва и от факта, че всякакви медии го канят да бистри ковид пандемията. Предполага се, че това е правилният референт и за съжаление внася и доста конфуз в разбирането на обикновените хора какво да правят – как да съблюдават мерки, как да се предпазват, лекуват, ваксинират и опазват околните. Нещо съвсем естествено. Буди съмнение, непоследователната логика на Мангъров – бързо смяна на мнението, медицински нихилизъм, спекулиране с данни, наивна интелигентност при боравене с референти. Което не се очаква от сериозен учен. Не на последно място звъни алармичката в главата, неговата политическа позиция, реклама на разни билкови илачи и постоянен криндж във фейс страницата му.
Затова аз реших да анализирам какъв учен е Мангъров. Да погледна каква научна дейност е извършил, какви статии е публикувал. Също ми е интересно колко противоинфекциозни продукта е създал. С какви нови практики е допринесъл за развитието на инфекциозната медицина. Все пак това са 30 години и е „доцент“.
Започваме от последното, титлата "доцент" колкото и да е странно, не е публична научна титла. Това е университетска титла. Ако направим казино университет на маймундере, както двамата шмекери от разказите на О‘Хенри – там те си бяха доценти! Забелязали ли сте, че статиите в “The Lancet” се подписват с имена и евентуално магистърска или докторска титла в края на биовизитките. Друго много важно нещо, което се спазваше и навремето в България и е нормална практика в сериозните университети, се очаква доцентите да имат сериозни изследователски групи, ръководени от тях, които да допринасят с научен материал, и много важно този материал да се използва за докторска защита. Това всъщност му е и основната работа. Примерно, някой доцент от Хайделберг за 30 години, е имал по три докторанта на година. Ако се счита за държавен критерий, всеки условно да има поне 4 сериозни публикации по време на аспирантурата, се очаква този доцент да има поне 500 ръководени статии и то по специалността. Освен всичко, един сериозен учен, ще публикува и в сериозни списания, където се очаква да бъде и цитиран. Повече цитации – по-голямо влияние на научния прогрес!
Това, че си доцент е постижение, но това не значи, че си сериозен учен!
Правим бърз пример, отварям google scholar и пиша „infections + diseases”, и по случайна страница от резултатите, избирам, първият доцент :
В случая е някаква си E. Larsson:
Има влиятелен индекс h-index – 98, което значи 98 статии са цитирани поне 98 пъти! Впечатляващо, но има и по-добри.
И другото впечатляващо е: 40 00 цитирания! Остави, колко научен продукт има там, е наистина невероятно.
Аз твърдя, че тези метрики показват един добър специалист и аз бих вярвал в неговата експертиза, даже и да каже "гък".
Вземете пуканки и почваме да търбушим трудовете на Мангъров:
В google scholar
https://scholar.google.com/scholar?start=0&q=atanas+mangarov&hl=en&as_sdt=0,5
няма негов профил (странно за учен от неговия ранг), но за щастие го има като съавтор.
Всъщност има няма около 20-ина линка за този отракан учен. Някой ще каже, ама защо гледаш в google scholar? Ами ако гугъл не може да те намери, за какъв чеп си правил научни публикации и си хрантутил в проекти!
Разбор на статиите там:
Половината е истинско научно порно – 2-3 отчета на БАН, раритетни екслузивни български конференции, отчети и съвсем странични дейности.
Има един македонски журнал, нищо не искам да кажа, но според мен.
„Open Access Macedonian Journal of Medical Sciences“ е порно! Ключовата дума също е и „open” в името на журнал! Това означава на нашенски, пращай, плащай и си публикуван!
Има статия в някакъв си полски журнал.
Adult vaccination in 11 Central European countries – Calendars are not just for children
Някакъв си платен псевдо-журнал от групата на Merit Research Journal, което аз не разбрах точно какво са писали в 3 страници, но да повторя кой съм аз.
Public Health and Medical Responses to the 1957-58 Influenza Pandemic
Статия отчет за дезинфекция на трети лъч на софийското метро (важно наистина!).
Отчет за карантина в някакви софийски детски градини на нещо си - кой съм аз да казвам, какво е важно да се репортува.
И една много интересна статия за пневматични системи против предпазване от катастрофи. Жалкото е, че е на някакъв вътрешен форум в България, иначе сме изпуснали пак да сме първи.
PNEUMATIC ENGINEERING AUTOMOBILE TOOLS AGAINST CRASHES
Много интересен нюанс забелязвам в българските псевдоконференции, хора които работят в институти си дават за връзка yahoo, abv, gmail контакти ??!?!? Вярвате или не, това се счита за лош симптом при проверка в сериозни журнали. Може пък 2020 да нямат адрес в института – всичко е възможно в България.
Е, да кажем вярно е, че Мангъров има няколко наистина силни статии, за съжаление се броят на пръстите на едната ръка. Но какво е интересното там, първите автори не са от групата, катедрата и дори института на Мангъров. За сведения, първи автор е този, който се счита, че пише статията и прави основната научна работа и оформя съдържанието, а най-последен се слага ръководител на всичко това. Останалите имат второстепенно влияние. Мангъров в НИТО ЕДНА статия не е първи автор или последен! Аз твърдя, че за обзор на процеси в източна Европа, са му се обадили, да поискат или съберат данни. Е как тъй за 30 години или колкото е там, няма поне нещо собствено!
Моето заключение е: постигнал е едно голямо НИЩО в развитието на лечението на инфекциозни болести. Това е положението!
