Трябват ми мнения и критики

nicator

Active Member
Здравейте,

тези дни ме тресна съчмата и реших да пиша книга. Жанрът е фентъзи, защото все още нямам топките да се пробвам с исторически роман (а много бих искал някой ден), а и комерсиалното в мен се обажда. Трябват ми мнения, критики и съвети. Има ли много граматически и смислови грешки? Чете ли се леко? Интересно ли е? Твърде предвидимо ли е? Въобще всички мнения и критики, които са нужни на един млад писател.

Ще пиша на английски, защото все пак искам някога някой да прочете тази книга, а в България все по-малко хора четат (да не говорим, че скоро жива душа няма да остане в нашата многострадална страна). Нямам много ясна идея как искам да завърши книжлето, но искам да има екшън, драма, епичност, обреченост, интрига, брутализъм, но и романтика (не любовна, а от тази епичната)

Ето какво написах към момента:

The sun was too hot, even for the desert dwellers of Karduniasa. But unlike us foreigners, they had their ways of surviving in this forsaken desert. That made them even more dangerous for us. After all, we were a bunch of foreign mercenaries, sent here to supervise their work. There was always the chance that they could be luring us into an ambush. That’s why I was being nervous. I looked at my men – they weren’t calm either. Nobody wanted to end in this godforsaken place, as food for the jackals and the great sand wizards.

“Alan, take your men and several horses, and scout the area.” I said to the commander of my scouting squad.
In a blink of an eye, he commanded the squad to move forward, and they obeyed instantly.

But that wasn’t enough for me. I ordered several troops to reinforce the wagon column that was moving behind us. There is no such thing as being too cautious. And that certainly applied to our situation. The cargo we were escorting was too important. And the locals, well, they just hated us for being foreigners, mercenaries and servants of their God-King.

“The hell with the God-King!” I tought to myself. Me and my lads served him only because his coffins were deep and wide-open for greedy and battle-hardened soldiers like us.

One of the sand monkeys that lived here, approached me. He starred for a while at me, so I got the chance to see his withered from the desert sand and the disgustingly hot sun face.
With a smile on my face I said to him “You are one ugly sand monkey, aren’t you?”
“I understand your language” he said to me.
“You are one of our guides, so yes, you are supposed to know my language. So do you expect me to give you a pat on the shoulder?” I told him with aggressive tone, though I was rather amused.
“No, but you northerners really deserve what’s coming for you”

Now that was something that got me on the alert. My soldierly instincts made me react in a second, before he can escape. I grabbed the sand monkey for his tunic, and gave him a punch to the face. The hit from my metal glove was enough hard to stun him. Now it was time to call the doctor.

“God job, Sir, but you won’t get any answers from this one in the next twenty minutes, if I may say so.” The chief doctor of our merry mercenary band loved to speak with irony. And I pretty much liked him for his sharp, but yet courtly language.

“Tancred, be so kind to look after this monkey and when he wakes, question him about what did he meant.” The doctor just nodded. Now I had to check the progress of the column and make sure that the old karduniasan’s warning doesn’t come to being.

Our carters had problems with their bloody kartaki. The kartaki animals were similar to donkeys, but they were far more stinky and stubborn than their northern cousins. Not to mention that they were uglier, because they had basically no fur. Every time I had to deal with these animals, I looked with disgust at their yellowish hairless bodies. Besides, their red eyes, always gave me the creeps.

“So, what’s the problem now?” I asked the nearest carter. The man looked at me with some kind of guilt in the eyes and quietly replied “Sir, the animals are afraid from something. They don’t want to move, not even a step further.”
“Well, make them move you moron! That’s your job.”

So now our movement was being delayed, because ten smelly animals were afraid of something. Yeah, this was not my lucky day.

#

Apparently there was no need to question the guy, whom I punched. No more than thirty minutes after this happened, and one of our scouts returned. His face and chainmail were all in blood and sand. His horse was frightened, and the guy himself was even more frightened.

“Damn it man, what the hell happened?” I asked him for the third time.

The guy just looked at me without even moving his eyelids. There was only emptiness in his sight.
“It’s pointless, Sir, he is in shock” The doctor said.

“Tancred, he is your business, take care of him.” I told our doctor, and then turned to my officers.
‘Redwulf, take thirty men and form a protective shield wall around the kartaki. Defend the cargo with your life, if you have to’ I told my second in command, who was a grim red-haired fellow who had proven himself a worthy warrior.
‘The rest of you’ I turned to my other officers, ‘Form battle lines, make sure your squads are ready. An unknown enemy will soon attack us’.

I was certain that whomever killed most of my scots, was well on his way to strike our position. And it was obvious that the yet unknown enemy, wanted our precious cargo. Why else bother to attack a mighty mercenary warband. Common bandits and thugs attack unarmed caravans.

The ugly eunuch Akhenerere, who was one of the seven speakers of the God-King, gave us this mission. He warned me that the things we will be carrying and guarding, were of the utmost importance to the God-King, and therefore likely to be targeted by enemies. Who were the enemies? I did not know yet, though I suspected they were one of the large rebel groups, that plagued this land. Poor bastards thought they can take down a regime, which stood firm for nearly a century already. Yet they were not mere criminals or rebellious peasants. Their leader was a former general to the God-King, and their ranks were boosted by entire regiments of deserters from the God-King’s army. If a rebel group was about to strike us, finally I would be fighting a worthy opponent and not just harassing local peasants, who refused to pay their taxes to the God-King. That thought made me smile. My adjutant Osberth was puzzled by this smile.
‘Sir’ he asked me ‘what’s so funny?’

‘Nothing, Osberth. Bring me Shadowdancer.’ I commanded with a harsh tone. Men should not be all too familiar with their commanders, even though Osberth was like a son to me.

Moments later, Osberth came, holding the ribbons of Shadowdancer with his hand. Shadowdancer was, off course my favorite black battle horse.

I rode in front of my men who were already prepared for battle. We were an impressive sight. Two long lines of armored horseman, each consisting of hundred men. Unlike the locals, we wore chainmail’s and our horses were of Northern stock, which meant the beasts were far larger and heavier than the local breed. Our long lances were ready to pierce through the naked chests of the rebel sand monkeys.

And there I saw them. Our enemy was coming from the same direction; we were supposed to be headed to. That was no ordinary clash, it was a well-designed ambush.

Despite that the Sun was shining right in front of my eyes, I saw the bastards. At least three hundred of them, all mounted on camels.

‘Blast’ I cursed, because horses were afraid of camels.

Nonetheless, I had already made my mind. We would charge. That divine bastard in the Great Pyramid, didn’t pay us for nothing. And in my world reputation is everything. Off course I could have ordered my men to retreat and leave the ten mysterious coffins, we were supposed to guard, to the rebels. But who will hire us again, if we fail such a simple task?
‘Lads, it’s a pity, that the enemy hasn’t brought more men with them! I know there is no fun in slaying just three hundred sand monkeys’ I shouted to my men. Some smiled, but it was a nervous smile.

‘Still, I’m pretty damn sure that the bards will make a glorious song out of this. And if they don’t, then the tavern wenches will be happy to hear your tale of this battle.’ They roared and shouted. It’s always like this. Men need such things, before they went to face death. Some warriors drink before battle, others like to shout insults to their enemies, which makes them more confident, or at least that’s the way they hide their fear. There are even those who sing.

I gave the signal, and my men charged with their lances pointing forward.

Ако темата не е на правилното място, нека администраторите да я преместят. Аз прочетох офтопик и реших, че си е тамън за този раздел
 
Доста накъсано и подскачащо ми идва. Нещо като комюнике от фронта.
 
В духа на офтопика....
Говоренето колко е зле и как България си отива не помага на никой!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Искрено се дразня на хора като теб!!!!!!!!!!!!!
Ако не ви харесва тук свободни сте да не се връщате, да заминете някъде, да не пишете на български и изобщо може да забравите тази територия. Ай сиктир
 
Няма първа книга, писана от писател, по която всички да са "ахнали". Критиките ги остави, просто ако чувстваш необходимост пиши, пиши... След първата ще разбереш за каква аудитория трябва да пишеш и се старай да не разочароваш конкретно нея. Дори библията не я обича по-голямата част от света.
 
Най-важното е да знаеш защо искаш да пишеш тази книга: просто за пари или за да внушиш на хората някакви идеи? Трети вариант няма. Ако е заради идеите - какви са те и на кого искаш да ги внушиш? Защо?
Ако е само заради парите - нямаш проблем, карай нататък. Само имай предвид, че световната литература не познава случай, когато автор под 40-годишна възраст да е написал проза на високо ниво, независимо от нейния жанр. Изключенията се броят на пръсти: Джек Лондон (макар, че не се знае доколкото прозата му е на "високо" ниво) и може би още неколцина... А дотогава трябва да тренираш, тоест да пишеш - без да забравяш, че това са само тренировки.
Между другото, ако се ръководиш от мисълта на Атанас Буров, нямаш големи шансове.
 
Доста накъсано и подскачащо ми идва. Нещо като комюнике от фронта.

Това е едно от нещата, които си помислих и аз, но реших да не коригирам нищо, докато не получа много и най-различни мнения.

В духа на офтопика....
Говоренето колко е зле и как България си отива не помага на никой!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Искрено се дразня на хора като теб!!!!!!!!!!!!!
Ако не ви харесва тук свободни сте да не се връщате, да заминете някъде, да не пишете на български и изобщо може да забравите тази територия. Ай сиктир

По принцип и аз. Даже все като чуя познат или близък да казва нещо в този дух, ставам заядлив. А и в чужбина не смятам да ходя, макар и да съм имал, и да продължавам да имам възможности (за по-лесно установяване, отколкото повечето ни гастарбайтери имат). Камъкът си тежи най-много на мястото. Но не съм казал лъжа, ще е цяло чудо, ако 20-тина нашенци прочетат какво съм написал, докато на английски има някакъв шанс и 200 да бъдат.

Няма първа книга, писана от писател, по която всички да са "ахнали". Критиките ги остави, просто ако чувстваш необходимост пиши, пиши... След първата ще разбереш за каква аудитория трябва да пишеш и се старай да не разочароваш конкретно нея. Дори библията не я обича по-голямата част от света.

Благодаря, сега наистина важното е, да съм сериозен и да я завърша. Поне тази да завърша, защото още от 5-ти клас правя опити да напиша книга, но винаги по една или друга причина съм се отказвал.
 
Най-важното е да знаеш защо искаш да пишеш тази книга: просто за пари или за да внушиш на хората някакви идеи? Трети вариант няма. Ако е заради идеите - какви са те и на кого искаш да ги внушиш? Защо?
Ако е само заради парите - нямаш проблем, карай нататък. Само имай предвид, че световната литература не познава случай, когато автор под 40-годишна възраст да е написал проза на високо ниво, независимо от нейния жанр. Изключенията се броят на пръсти: Джек Лондон (макар, че не се знае доколкото прозата му е на "високо" ниво) и може би още неколцина... А дотогава трябва да тренираш, тоест да пишеш - без да забравяш, че това са само тренировки.
Между другото, ако се ръководиш от мисълта на Атанас Буров, нямаш големи шансове.

Ако всичко правех, защото обичам "реалното – властчицата, мазнинката, пържолката." (пак по Буров :D ), нямаше да си губя времето да пиша, тъй като богатите писатели са едно на десет хиляди, ако не и по-малко. Пиша, защото ми е приятно, имам развинтена фантазия, а и бих се радвал дори 50-тина души да харесат това, което съм написал (по-точно ще напиша). Идеите ми за правене на пари са далеч от писането на романчета, въпреки че пак са свързани донякъде с писането (като дейност и процес). Обаче, ако трябва да съм частен, нямам на този етап някаква идея, която искам да внуша на хората. Не и в това конкретно писание.
 
Винаги има идея. Това е както в компютърна игра - на различни нива. В момента си на първо ниво, вариант "лесно": идеята ти е 50 души да харесат това, което ще напишеш. Няма лошо, като за тренинг е добре. :) Чакат те следващи нива. Дори, ако позволиш, мога да ти посоча следващото ниво, което те очаква: да постигнеш такова състояние, че отношението към "романчета" да се превърне в отношение към "романи". Успех!
 
И малко размисли.
Не мисля, че може да има спор дали англоговорящите са най-големият пазар за художествена литература. Но дали е удачно да пишеш на английски?
Върху стила си на писане ли да работиш, или/и върху литературния си английски? Защото имаш още път до него.
Все пак професията на преводачите е далече от отмирането си.
Не мисля, че на този етап непременното завършване е толкова важно. Освен за да го публикуваш и да видиш каква ще е критиката.
Пиши глави, блогвай ги и чети коментарите.
 
Ето и моето мнение:
Няма лошо в ''подскачащото начало'', стига след това да се заформи някаква последователност във фабулата. Нормално е представянето на героите и обстоятелствата да останат малко неясни в началото. Важно е после да стане не само ясно, но и увлекателно.
Относно младите успешни писатели: Днес повечето писатели са млади - успешните и прочутите никак не са малко.
Относно решението да се насочиш към световната публика, пишейки на английски: Правилно, подкрепям с две ръце. Българският книжен пазар не си заслужава блъскането.
Колкото до причината, поради която пишеш ''за да внушиш идеи или за пари'', смятам, че както 90% от писателите, пишеш, понеже искаш да разкажеш интересна история и стискам палци да успееш.
Единствена критика от мен: пряката реч (диалозите) не се поставят в кавички. Допустимо е единствено тире при репликите.
Успех, дерзай. :)
 
Последно редактирано:
На мен ми стана интересно за пряката реч. Да, в книгите е винаги с тирета. Ама направих бърз рисърч и за моя изненада на много места пише примерно:
Вместо с тире и на нов ред пряката реч може да бъде отделена и с кавички. Няма специални условия, които да налагат избора на кавички или на тире.
Примерно тук
 
Ето и моето мнение:
Няма лошо в ''подскачащото начало'', стига след това да се заформи някаква последователност във фабулата. Нормално е представянето на героите и обстоятелствата да останат малко неясни в началото. Важно е после да стане не само ясно, но и увлекателно.
Относно младите успешни писатели: Днес повечето писатели са млади - успешните и прочутите никак не са малко.
Относно решението да се насочиш към световната публика, пишейки на английски: Правилно, подкрепям с две ръце. Българският книжен пазар не си заслужава блъскането.
Колкото до причината, поради която пишеш ''за да внушиш идеи или за пари'', смятам, че както 90% от писателите, пишеш, понеже искаш да разкажеш интересна история и стискам палци да успееш.
Единствена критика от мен: пряката реч (диалозите) не се поставят в кавички. Допустимо е единствено тире при репликите.
Успех, дерзай. :)
Благодаря много за положителното и насърчително мнение.
Сега за пряката реч. Естествено, че когато пиша на български я предавам с тирета и прочее. Но неотдавна четох на английски "Саксонската поредица" на Бърнард Корнуел, където всяка пряка реч и всеки диалог се предаваха с кавички. Реших, че щом в 7-8 книги на световно известен автор се прави така, значи и аз трябва да правя така.
И малко размисли.
Не мисля, че може да има спор дали англоговорящите са най-големият пазар за художествена литература. Но дали е удачно да пишеш на английски?
Върху стила си на писане ли да работиш, или/и върху литературния си английски? Защото имаш още път до него.
Все пак професията на преводачите е далече от отмирането си.
Не мисля, че на този етап непременното завършване е толкова важно. Освен за да го публикуваш и да видиш каква ще е критиката.
Пиши глави, блогвай ги и чети коментарите.
Аз и на български си пиша, но реших, че трябва да се пробвам и на английски. Със сигурност имам още много мастило (виртуално :D ) да изпиша, докато стана добър. На този етап най-малкото ми действа освежаващо, след като цяла година, че и повече се занимавах основно със спам по Фейсбук и писане на кликбейтърски заглавия и текстове. Ако на някой му е интересно мога да пратя и нещо на български.
 
По времето на Сърдитите млади хора имаше мода да се пише диалога без никакви препинателни знаци - нито тирета, нито кавички.
Замисли се - защо това е отпаднало?
 
За пряката реч: на английски се отделя с кавички и на нов ред.
На български е задължително на нов ред и отделена с тирета от ремарките. В кавички се слага единствено, когато авторът или персонажите цитират пряка реч, произнесена в миналото.
 
Последно редактирано:
Аз мисля, че имаш потенциал. За откъса, който си сложил тук - има грешки на места, но предизвиква достатъчно интерес, за да бъде прочетен докрай. Може би щеше да е по-малко предивидмо ако вместо 300 война с камили беше 1 жена без :) . Нямам опит с писане, гледната ми точка е на консуматор на голямо количество фентъзи медия - сериали / игри / книги.

Може би е по-добре да започнеш с блог и кратки истории, хвани и някой илюстратор да прави арт за историите. Като събереш някаква аудитория, може да мислиш за книга. Няма нужда да се хвърляш директно на романи. Иначе, заради лесния достъп до информация все по-млади хора правят качествени неща и не трябва да си мислиш, че трябва да ти побелее косата, за да изкараш нещо добро.

А и хората четат по-малко не само в България, а изобщо. Сега е времето на кратките статии и постчетата във фейсбук, защото все повече хора имат проблем с концентрацията и им е по-трудно да си задържат вниманието върху нещо за дълго време. Всички бързат и са много "заети" и нямат време. Затова мисля, че по-кратко и лесно-смилаемо съдържание ще привлече повече читатели.
 
Странно, чела съм проза на английски (не много), но не си спомням пряката реч да е била в кавички. Вероятно има нова мода, която аз, обаче не мога да възприема. За мен кавичките са за цитати, основно.

Edit: Хм, сега погледнах пак любима книга и забелязвам, че диалозите са поставени в единични кавички:

I felt him move abruptly away and I opened my eyes. He said, 'Good-bye.'

'Good-bye, Richard.'

'Don't come back,' he said, 'I can't bear your pity.'

'It's not pity.'

'I've made a fool of myself.'
Определено не ми харесва така. Вероятно е заради навика, но с кавичките ми се струва сякаш някой цитира, а не е автентична негова реч.
Както и да е... Успех.

И приятелски съвет: Влагай сърце и пиши откровено без да се ръководиш от хорските мнения. Забрани си да мислиш за мнението на другите. Ако историята е интересна и поднесена на достъпен език, ще се чете. Ако е претенциозна бълвоч, ще впечатлиш само арт кръговете... евентуално, ама не е сигурно. :)
 
Бе какво го хвалите, за нищо не става - срам го е да пише на родния си език, не знае елементарни технически похвати, литературата му куца... Има още да учи докато почне да пише нещо, което да става за четене, пък после да настига другите, да печели така търсените от него пари, слава.
 
Бе какво го хвалите, за нищо не става - срам го е да пише на родния си език, не знае елементарни технически похвати, литературата му куца... Има още да учи докато почне да пише нещо, което да става за четене, пък после да настига другите, да печели така търсените от него пари, слава.
Добре де, може ли да се изцепиш така каруцарската?
Срам го било... Не, просто се цели към голямата аудитория, което заслужава адмирации. Спрете с тоя смешен патриотизъм вече. Светът се глобализира и хан Аспарух е просто историческа фигура, а не отправна точка за всяко наше действие днес.
Не знам защо реши, че литературата му куца, след като написаното успява да задържи интереса (поне моя)? Строгото придържане към литературните похвати не е донесло масов успех никому. Това, че шепа некадърни в писането филолози ще останат доволни не те прави писател. Писателят е разказвач, а не даскалица по БЕЛ. Писателят трябва да въздейства на читателя, а не на критикарите, които се хранят с негативната енергия, генерирана чрез безпричинни нападки. Сори, странник, но на моменти се превръщаш в най-лошия вариант на това, от което сам постоянно се оплакваш.

Към автора: сега виждаш ли колко деструктивно е да търсиш съвети и критики? Пиши за собствен кеф, човече. Fuck them all!!! Ако се стигне до критики, те ще бъдат от издателя, който е проявил интерес към творбата ти и тогава вече критиките ще бъдат полезни. Не ти трябва мнението на форумни тролове - то е напълно безполезно. Аз направих само една забелжка и тя се оказа погрешна. Това показва колко можем да ти бъдем полезни. Дай воля на фантазията и пиши. Не се занимавай с глупости. :)
 
Последно редактирано:
Добре де, може ли да се изцепиш така каруцарската?

Кое от това което казах не е вярно? :)

Човека иска мнения и критики. Не, че няма и положителни неща, напротив - има много такива. Обаче гледам всички се надпреварвате да му казвате положителни неща - за това пък аз ще му кажа отрицателните. Пък ако иска да се сърди - негов проблем.
 
Кое от това което казах не е вярно? :)

Човека иска мнения и критики. Не, че няма и положителни неща, напротив - има много такива. Обаче гледам всички се надпреварвате да му казвате положителни неща - за това пък аз ще му кажа отрицателните. Пък ако иска да се сърди - негов проблем.
Човекът иска конструктивни критики, а не хейт, приятелю. Ти не казваш нищо конкретно, за да ме питаш ''кое не е вярно''. Ти казваш ''за нищо не става, литературата му куца, понеже го е срам да пише на родния си език'' - това е класически пример за безпочвен и деструктивен хейт.
Не съм от хората, които спестяват критика и фактът, че с теб сме ''нещо като приятели'', но това не ме спира да ти посоча грешките го доказва на практика. Не предлагаш нищо полезно в случая. Съжалявам, но е факт. :)
 

Горе