Конкурс за: Турнир за писане от НЕкопирайтъри
- Автор beautyFear
- Начална дата
-
- Тагове
- некопирайтъри пишембезпари титоплиси
Дори не съм намеквал че имам намерение да участвам.Я, за малко да изпусна сеир. Искам, ама много силно искам да прочета нещо от Ноки-токито.
@Noke, целият форум (какво ти - целият свят) е притаил дъх и тръпне в очакване.
Не е изключено де.
Е то никой не е поискал да ми даде 5 лв за пробно писание.Не ти е схванал хумора май а
Предлага се само публична излагация за незнамсиколко.
М/у другото, най-добре да се заковат възможните теми а не всеки да пише каквото му дойде.
И събмишъните да са анонимни - един да ги събира и само той да знае кой кое е написал. Щото иначе ще се почне едно гласуване по симпатии...
nandibandi
Well-Known Member
Страх те е, че ще вземеш да спечелиш по симпатии и ще се породи съмнение, че си наистина дъ бест?
И така виждам, че инициаторите на темата упорито отказват да продължат самоинициативата си като ПРЕДПРИЕМАт първата стъпка (показно), публикувайки пример във форум с толкова интересен домеин .
Копирайтинга преди всичко е умението да продаваш и лансираш дадена услуга, идея или продукт. Да накараш читателите да се потопят в емоционално изживяване, завършвайки (дай Боже) с конверсия. Според описанията и условията на темата, обаче виждам, че ежедневието на един копирайтър е с доста по-голям процент на ликвидност, отколкото туризма и модата .
Креативността принципно се поражда от конкуренцията и желанието за постигане на даден резултат и именно това е причината темите с нисък според вашата оценка % на креативност да бъдат с много по-голям KD според Google. Но какво ли разбира Google, ние сме българи, нали така.
Затова реших да надраскам няколко реда на тема, свързана с предисторията на копирайтинга и съвременния маркетинг.
Текстът не е SEO оптимизиран, както сами се досещате. Не съм се ровил по ahrefs, moz, Google Ads, нито съм се съобразявал с тип/стил/насоченост, keywords, LSI и тем подобни. Дали сте ми бяло платно с рамки за рисуване и това и правя. Единствено съм прекарал текста през Advego-то, но пък друго си е да получа градивна критика и от разбирачите тук.
Целта на занаятието не е печалбата, нито признанието. Да го кажем, че съм се решил да дам тласък на темата, защото виждам че се разводнява много.
Ако става въпрос съм предварително дисквалифициран, тъй като не се "побрах" в условието от 500 думи, но както е казал Марк Твен "Пиша ти дълго писмо, защото нямам време да ти пиша кратко".
Отправям апел и към останалите колеги да бъдат смели и дръски и да се включат в начинанието. И да ви харесат и да не ви харесат, така и така ви е през оная работа. А погледнато парадоксално понякога, когато ти е през оная работа има най-много работа.
П.П.
Ееей за End-a се получи почти Drifting скоропоговорка хахаха. Дано получа плюс поне за това. За минусите съм алчен и нямам горна граница .
<--- Том I-ви;
<-- Том II-ри;
. Копирайтинга преди всичко е умението да продаваш и лансираш дадена услуга, идея или продукт. Да накараш читателите да се потопят в емоционално изживяване, завършвайки (дай Боже) с конверсия. Според описанията и условията на темата, обаче виждам, че ежедневието на един копирайтър е с доста по-голям процент на ликвидност, отколкото туризма и модата
. Креативността принципно се поражда от конкуренцията и желанието за постигане на даден резултат и именно това е причината темите с нисък според вашата оценка % на креативност да бъдат с много по-голям KD според Google. Но какво ли разбира Google, ние сме българи, нали така
.Затова реших да надраскам няколко реда на тема, свързана с предисторията на копирайтинга и съвременния маркетинг.
Текстът не е SEO оптимизиран, както сами се досещате. Не съм се ровил по ahrefs, moz, Google Ads, нито съм се съобразявал с тип/стил/насоченост, keywords, LSI и тем подобни. Дали сте ми бяло платно с рамки за рисуване и това и правя. Единствено съм прекарал текста през Advego-то, но пък друго си е да получа градивна критика и от разбирачите тук.
Целта на занаятието не е печалбата, нито признанието. Да го кажем, че съм се решил да дам тласък на темата, защото виждам че се разводнява много.
Ако става въпрос съм предварително дисквалифициран, тъй като не се "побрах" в условието от 500 думи, но както е казал Марк Твен "Пиша ти дълго писмо, защото нямам време да ти пиша кратко".
Отправям апел и към останалите колеги да бъдат смели и дръски и да се включат в начинанието. И да ви харесат и да не ви харесат, така и така ви е през оная работа. А погледнато парадоксално понякога, когато ти е през оная работа има най-много работа
.П.П.
Ееей за End-a се получи почти Drifting скоропоговорка хахаха. Дано получа плюс поне за това. За минусите съм алчен и нямам горна граница
. <--- Том I-ви;
<-- Том II-ри;
madgooglebot
Well-Known Member
Съгласен съм с нокито, че матриала трябва да е анонимен. Малко не го обмислихме както трябва, според мен. Също, трябваше да помислим повече за тематиката. Не трябваше да е "по-избор" Трябва да е със строги изисквания. Има момент тук, че всеки може да си пусне всякакъв материал, дори стар. Аз ако си пусна едно есе тук от студентските години (сигурно още е в рамка), ще изкарам шарани и от морето ахаха
beautyFear
Well-Known Member
Кой е казал, че ще се ограничаваме само до 1 "конкурс"
. Вторият ще е по-сила. Аз ще последвам примера на @M.I.6. и ще се включа.Така е, ще спретнем по-натам нещо по-грандиозно
Ако ме вкара музата (водката), мога и аз да пусна нещо... но ще трябва да е някаква изрудщина, щото иначе няма да ми отива на годините ахахаха
Ее ти пък годините какво общо имат? Копирайтинга няма възрастово ограничение, НЕкопорайтинга също. Не е като да си балетист хаха.
Плюс това не сме в комунизма. Виж го Къци Вапцаров с с ква нова, ефирно синя коса е хахахаа.
madgooglebot
Well-Known Member
Имах идея, че всичко тотално ми е омръзнало, не ме влече, не ми присветка както се казва. С времето ще разбереш колко съм прав, за това - пиши сега, до като още ти е страст и си в джаза ахахахах
А Къци - ясен отсекъде, по-добре излагация, отколкото - гладация
А Къци - ясен отсекъде, по-добре излагация, отколкото - гладация
Че все още съм блондинка- спор няма. Балеажът лека полека изчиства русото, трябва време.
Хубава идея за конкурс. Различни коментари от хора в общество, което не познавам. Не знам как да асимилирам информацията.
Да включа на степен чувство за хумор или да подходя сериозно?!
Като Некопирайтър ще кажа:
- умственият ми труд за 500 думи срещу 10 лв. (оставете парите, те не са всичко за начинаещите е ясно, че за да се докажем ще работим за без пари в началото) + несериозно отношение + саркастични анализи при оценяванете не са ми мотивация.
А, щях да пропусна и въпроса си, ако си Некопирайтър - не използваш текстови редактори.... ще се счита ли за предимство или по-скоро НЕ?
И все пак желанието ми надделява, ако си намеря вдъхновение до края на срока ще се включа.
В противен случай ще постна и ще изтрия, но ще си изгубя времето, а то ми е кът.
И бъдете малко по-милостиви, ако видите граматическа грешка в постта ми, както казах аз съм Некопирайтър
Успех на всички останали!
Хубава идея за конкурс. Различни коментари от хора в общество, което не познавам. Не знам как да асимилирам информацията.
Да включа на степен чувство за хумор или да подходя сериозно?!
Като Некопирайтър ще кажа:
- умственият ми труд за 500 думи срещу 10 лв. (оставете парите, те не са всичко за начинаещите е ясно, че за да се докажем ще работим за без пари в началото) + несериозно отношение + саркастични анализи при оценяванете не са ми мотивация.
А, щях да пропусна и въпроса си, ако си Некопирайтър - не използваш текстови редактори.... ще се счита ли за предимство или по-скоро НЕ?
И все пак желанието ми надделява, ако си намеря вдъхновение до края на срока ще се включа.
В противен случай ще постна и ще изтрия, но ще си изгубя времето, а то ми е кът.
И бъдете малко по-милостиви, ако видите граматическа грешка в постта ми, както казах аз съм Некопирайтър
Успех на всички останали!
Последно редактирано:
Сега те разбрах, да. А бе да ти кажа от известно време и мен започва да ми се губи "ищяха" за нови хоризонти. И аз не съм от тези, дето завършват тоя месец.Имах идея, че всичко тотално ми е омръзнало, не ме влече, не ми присветка както се казва. С времето ще разбереш колко съм прав, за това - пиши сега, до като още ти е страст и си в джаза ахахахах
А Къци - ясен отсекъде, по-добре излагация, отколкото - гладация
Послание и НЕпример от кръстника
Здравейте на всички в темата, извън темата и по принцип.
Като кръстник на турнира (благодаря, beautyFear), реших да подпомогна инициативата и интригата с един НЕпример. Този текст е извън турнира, извън изискванията и (може да) служи само за вдъхновение и активност. Като вдъхновението е за НЕкопирайтърите, а активността – за всички, включително кибици, хейтъри и критици. И обратно.
А текстът е НЕпример, защото НЕ е според изискванията на турнира, НЕ е в посочения обем, и НЕ е от НЕкопирайтър, със сигурност. Обаче си е свършил работата (каза клиента). И са го давали за пример на семинари за дигитален маркетинг (казаха участници). А, и НЕ е за 10 лв., със сигурност.
Приятно четене - на всички.
Приятно писане - на НЕкопирайтърите. И успех!
Приятно търсене на поводи и грешки (оставил съм), на кибици, хейтъри и критици.
Една пловдивска история за култура, рисуване, мезонет и вино
Оливие е френски уличен художник и нов жител на град Пловдив. С него пием кафе в малко симпатично заведение на „Капана“ – много близо до Стария град, и малко по-далече от мезонета му в „Каменица“. Поводът е неочакваното преобразяване на Оливие от гост на Европейската столица на културата 2019 в неин домакин. Или, както казва самият той (със силен френски акцент, разбира се), „Je suis (аз съм) пловдивчанин, майна.“
Това е успял да научи от българския, засега. И за момента му е достатъчно, защото българите около него много му помагат. С тях се разбира, малко на английски, малко на френски и най-много – с поглед и с усмивка. Всъщност, най-важното му е било да се разбере с хората от агенцията, който са му намерили мезонета. За тях Оливие казва, че са неговия втори късмет. А първият е бил попадането му в Пловдив и отиването му в Стария град.
Оливие идва в Пловдив, за да види изложбата „Изкуството на свободата“ – колекция от рисунки на улични художници върху парчета от Берлинската стена. Тя е едно от първите събития в програмата на Европейската столица на културата. Заради нея Оливие идва в България, заради нея посещава и Пловдив. След изложбата, отива да разгледа местните забележителности. Започва със Стария град, и се влюбва в него. Разглежда го целия, няколко пъти, три дни поред. После решава да остане тук, близо до него. И така си купува жилище в Пловдив.
У дома, във Франция, Оливие е имал обещаваща кариера на търговец на вина. Когато пътувал по работа, обичал да разглежда местните галерии. Защото виното и изкуството винаги са били свързани, особено във Франция. Така, докато гледал картини, у Оливие възникнала нуждата да рисува. В началото започнал на шега, после станало по-сериозно. Накрая пробвал да предложи картините си в една галерия. Харесали му ги, взели ги и бързо се продали. Почнал да рисува повече, после станало по-сериозно, и накрая станало основно занимание.
Днес Оливие е уличен художник, който пие вино за удоволствие, като част от изкуството. Избрана колекция бутилки има и в новия му пловдивски мезонет. Когато го купил, Оливие отворил специална бутилка „Малбек“ от долината на река Лоара. Изпили я заедно с хората от агенция „ARE“ в Пловдив, за които художникът казва: „Те са едни от важните хора в моя живот. Те ме усетиха, те ме разбраха, те намериха пловдивския дом, който търсех. За да съм близо до Стария град, който вече е моето вдъхновение. Хората от „ARE” ме направиха щастлив, защото ме направиха пловдивчанин, майна.“
Привършваме кафетата, и Оливие отива да се разхожда из Стария град. Сега е още студено, и за него е рано да изкара статива си на улицата. Но пролетта в Пловдив вече е близо. И Оливие я чака с нетърпение. Защото това е първата му пролет в Пловдив. А Оливие е истински уличен художник, който създава изкуството си на паважа, заобиколен от вдъхновението си. Сега неговата муза е Пловдив, и той й се отдава изцяло. През деня е в Стария град, или някъде около нещо. Вечерта е в новия си пловдивски дом, в компанията на бутилка хубаво вино, и не само...
Здравейте на всички в темата, извън темата и по принцип.
Като кръстник на турнира (благодаря, beautyFear), реших да подпомогна инициативата и интригата с един НЕпример. Този текст е извън турнира, извън изискванията и (може да) служи само за вдъхновение и активност. Като вдъхновението е за НЕкопирайтърите, а активността – за всички, включително кибици, хейтъри и критици. И обратно.
А текстът е НЕпример, защото НЕ е според изискванията на турнира, НЕ е в посочения обем, и НЕ е от НЕкопирайтър, със сигурност. Обаче си е свършил работата (каза клиента). И са го давали за пример на семинари за дигитален маркетинг (казаха участници). А, и НЕ е за 10 лв., със сигурност.
Приятно четене - на всички.
Приятно писане - на НЕкопирайтърите. И успех!
Приятно търсене на поводи и грешки (оставил съм), на кибици, хейтъри и критици.
Една пловдивска история за култура, рисуване, мезонет и вино
Оливие е френски уличен художник и нов жител на град Пловдив. С него пием кафе в малко симпатично заведение на „Капана“ – много близо до Стария град, и малко по-далече от мезонета му в „Каменица“. Поводът е неочакваното преобразяване на Оливие от гост на Европейската столица на културата 2019 в неин домакин. Или, както казва самият той (със силен френски акцент, разбира се), „Je suis (аз съм) пловдивчанин, майна.“
Това е успял да научи от българския, засега. И за момента му е достатъчно, защото българите около него много му помагат. С тях се разбира, малко на английски, малко на френски и най-много – с поглед и с усмивка. Всъщност, най-важното му е било да се разбере с хората от агенцията, който са му намерили мезонета. За тях Оливие казва, че са неговия втори късмет. А първият е бил попадането му в Пловдив и отиването му в Стария град.
Оливие идва в Пловдив, за да види изложбата „Изкуството на свободата“ – колекция от рисунки на улични художници върху парчета от Берлинската стена. Тя е едно от първите събития в програмата на Европейската столица на културата. Заради нея Оливие идва в България, заради нея посещава и Пловдив. След изложбата, отива да разгледа местните забележителности. Започва със Стария град, и се влюбва в него. Разглежда го целия, няколко пъти, три дни поред. После решава да остане тук, близо до него. И така си купува жилище в Пловдив.
У дома, във Франция, Оливие е имал обещаваща кариера на търговец на вина. Когато пътувал по работа, обичал да разглежда местните галерии. Защото виното и изкуството винаги са били свързани, особено във Франция. Така, докато гледал картини, у Оливие възникнала нуждата да рисува. В началото започнал на шега, после станало по-сериозно. Накрая пробвал да предложи картините си в една галерия. Харесали му ги, взели ги и бързо се продали. Почнал да рисува повече, после станало по-сериозно, и накрая станало основно занимание.
Днес Оливие е уличен художник, който пие вино за удоволствие, като част от изкуството. Избрана колекция бутилки има и в новия му пловдивски мезонет. Когато го купил, Оливие отворил специална бутилка „Малбек“ от долината на река Лоара. Изпили я заедно с хората от агенция „ARE“ в Пловдив, за които художникът казва: „Те са едни от важните хора в моя живот. Те ме усетиха, те ме разбраха, те намериха пловдивския дом, който търсех. За да съм близо до Стария град, който вече е моето вдъхновение. Хората от „ARE” ме направиха щастлив, защото ме направиха пловдивчанин, майна.“
Привършваме кафетата, и Оливие отива да се разхожда из Стария град. Сега е още студено, и за него е рано да изкара статива си на улицата. Но пролетта в Пловдив вече е близо. И Оливие я чака с нетърпение. Защото това е първата му пролет в Пловдив. А Оливие е истински уличен художник, който създава изкуството си на паважа, заобиколен от вдъхновението си. Сега неговата муза е Пловдив, и той й се отдава изцяло. През деня е в Стария град, или някъде около нещо. Вечерта е в новия си пловдивски дом, в компанията на бутилка хубаво вино, и не само...
Благодаря!
Много добавена стойност има във Вашето послание към нас Некопирайтърите
. Виждам смисъла в този турнир
. Ако се престраша (преди да съм изкарала курса за копирайтъри) да напиша нещо ще е благодарение на Вас. Нямам никакъв опит в писането на послания, като ДАкопирайтър. Но не спирам да се пробвам със свободните литературни съчинения и анализи . В крайна сметка "клоун" е също професия . Знам, че все още съм далеч от истината за нещата, но натискам газта и колата макар и старичка върви напред
. Желая Ви успех във всички начинанияБлагодаря!
Много добавена стойност има във Вашето послание към нас Некопирайтърите
Виждам смисъла в този турнир
Знам, че все още съм далеч от истината за нещата, но натискам газта и колата макар и старичка върви напред
Благодаря Ви, Dendy,
Виждам, че имаме близки представи за нещата. Копирайтър си е занаят. Учи се, пробваш се, започваш и се развиваш. А има и други начини, изпробвани. Питайте, ако искате.
А курс за копирайтъри не винаги е най-правилното решение. Поне съществуващите курсове, до момента. Щом изкарали ги хора ме питат за помощ...
Успех с писането, Dendy. Най-трудно е започването. После става все по-хубаво...