От: Търсите ли си писателка?
Благодаря за уточненията. Нямат значение страниците ... в смисъл, не че омаловажавам трудът ти, още повече Астрология, но освен, че си го превела, за теб, ако не е останало нещо ... като знание, колко хора биха си купили тази книга и и би им била полезна? Или това няма значение? На теб си ти плащат веднъж за превода и толкова.
Втория и третия ... много добре, не че ги знам в дълбочина, но ми е ясно какво "проповядват". Последния особено за една жена е едва ли не като Бог или месия... един съвременен Христос, който цитира по всякакъв повод.
Художествената литература ми допада повече. Респективно преводачи, които успяват на български и със свои думи да пресъздадат световете и вселените от мислите на други хора.
С няколко думи, много ценя преводачите. Без тях до много неща нямаше и да съм се докоснала като мислене
След като ги цениш, наслаждавай им се...
Най-добрите преводачи на български, за които знам са: Владимир Свинтила (Робърт Бърнз), Валери Петров (Уилям Шекспир) и Иванка Савова (Джеръм Селинджър)
Ето и части от техни много добри моменти:
НОЩЕН РАЗГОВОР
Той:
Ти спиш ли, миличка? Ела!
Недей бъди със мене зла!
Такава вън лежи мъгла,
измръзнах цял почти.
Такъв е студ, такъв е мраз,
краката си не чувствам аз.
От милост тази нощ у вас
поне пусни ме ти.
Напразно чукам аз отвън.
Изглежда, твоя тежък сън
до утре кроткия ми звън
не може да смути.
Пусни ме ти за тая нощ,
за тая нощ, за тая нощ.
Поне от милост тая нощ
при теб ме приюти.
Тя:
Успял ли си във тоя мрак
да стигнеш лесно моя праг,
то значи можеш лесно пак
да си отидеш ти.
Навън сега е зла тъма,
но тая глупава мома,
която с теб преспи сама,
какво ще я слети?
Премаза нечий крак жесток
цветеца в цъфналия слог
и нека тоя скъп урок
тъги да ми спести.
Ловеца птичка оня ден
примами и улови в плен.
Това е друг урок за мен,
той скръб ще ми спести.
Навън лежи такава нощ,
такава нощ, такава нощ!
И гости във такава нощ
не искам аз, прости!
Робърт Бърнс
Владимир Свинтила, превод
Най-голямата му сестра (която скромно предпочита да я наречем тук вирджинска домакиня) ме помоли да пиша, че той прилича на „синеокия мохикан-скаут от еврейско ирландски произход, който умира в ръцете ви на масата за рулетка в Монте Карло“. Според едно по-общо и положително не толкова ограничено мнение, прекалената красота, да не кажа великолепие, на лицето му, слава богу, се нарушавала донякъде от това, че едното му ухо стърчало малко повечко от другото. Аз самият категорично се разграничавам от тези две мнения. Признавам, че лицето на Зуи бе почти съвършено красиво. Затова нищо не можеше да го спаси от множеството смели, словоохотливи и обикновено лицемерни оценки, както се случва с всяко произведение на изкуството. Остава да ви кажа, че само една от стотиците всекидневни опасности — автомобилна катастрофа, грип или лъжа преди закуска — би могла за един ден или дори за един миг да огруби, да заличи безмерната красота на лицето му. - превод от Иванка Савова
Казват, че поезията е това, което се губи при превода - и това е опровергал Валери Петров, като буквално е пренаписал Шекспир:
стата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма „къдри-злато“; „преспи снежни“
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е „бяла лилия“ ръката;
страни „същински рози“ няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звъни;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от „дивните жени“,
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.