От: От: Търся клиенти за своята страст
Здравей Ivobos,
заглавието на темата определено е интересно и е ясно, че става дума за обява. Мисля, че ще зарадваш доста хора ако споделиш малко от опита си. Идеята е да има полза за форума и за нас - потребителите. Мнение по тема "как се пишат интересни заглавия на обяви" би било чудесно включване.
В качестовото си на агнеция проявявам интерес към услугите ти, но бих искал да видя текстове, които си направил до момента. Съгласен съм с Десислава Димитрова, че стила на писане е важен. Ние работим с разнообразни медии, а клиенти са ни фирми и организации със служители от 2 до 200 души - накратко изисква се разнообразие при писането. Отделно предлагаме пакети в които е включен профил в блогър и няколко уникални статии.
Моля те изпрати ми ЛС с линкове към статии. Предварително ти благодаря.
Поздрави
Здравейте. Заглавието на темата е спонтанно хрумване. Трудно някой би се поучил от моя опит, защото аз самият не съм успял за толкова години!
Знам, че ще прозвучи налудничаво, но на мене всичко ми идва на готово в главата и зависи от ситуацията или го казвам пред хората, с които съм в
компания, или го написвам, ако реша, но най-често си отминава в небитието. Все пак да обясня нещата чисто технически - аз имам феноменална памет
(това е неоспорим факт още от детските ми години), дори ползвам термина фотографска и съм много любопитен и наблюдателен. Абе изобщо наречете ме
вечно търсеща натура. Освен това не съм лимитиран - имам интерес към всички области на живота. Ужасно много обичам разнообразието и всячески се стремя
всеки ден да ми е различен и да научвам нови неща и да попадам в непознати ситуации. Цялата тази информация се трупа в мозъка ми, който при всеки човек знаем, че
има доста неограничени възможности. Тук идва въпроса за умението ни да си служим с този наш велик инструмент, често погрешно наричано"услужливост на паметта".
Според мен в нас има една машинка със заглавие "подсъзнание", която наистина е най-главната част на нашето тяло и тя държи целият контрол над мислите и действията ни. С две думи - тя е вся и всьо! Извинете, че ползвам думи и изрази, които едва ли сте срещали, но аз като приказвам, че пиша уникално и неповторимо не говоря празни приказки. Моите мнения винаги привличат бясно внимание от цялата палитра чувства и отношения. Разбирам, защо така се получава, но сега няма да навлизам в излишни подробности. Бях стигнал до подсъзнанието. В него се анализира постоянно ежеминутно трупаната информация без да имаме индикация, че това се случва. В определен момент ние с някоя своя мисъл провокираме подсъзнанието и то услужливо ни праща готовия отговор. Смятам, че при всички хора е така. За съзнанието не взимам отношение, защото имам мнение за него различно от общите представи и ще стане спор. Само ще кажа, че подсъзнанието има милиони по-голяма сила и бързодействие от съзнанието. Само за сравнение - малко двигателче за ръчен вентилатор и двигател на свръх звукова космическа совалка. Стана ясно нали?
Неусетно ви преведох през девет планини в десета, за да отговоря на въпроса - "Как всъщност измислям текстове?". Ами много лесно - те ми идват на готово в главата. Пак ви връщам към термина "налудничаво", но не умея да лъжа и си признавам без бой. Пример - искам да си измисля обява и си го поставям наум като задача. Това е достъчно. След няколко минути до час-два максимум от подсънанието ми в посока съзнанието буквално потича водопад от цели готови изречения и ако седна веднага и почна да записвам обикновено се събира материал за две-три статии. Всичко е нахвърляно в насипен вид и така публикувано би имало нестандартно несвързан вид. Но ако съм в компания и водя разговор на същата тема, то дори така неподредена информацията ми гарантира цялото внимание на аудиторията до абсолютна доминация. Стига се до люти спорове дори скандали. Да се върнем на писането. След като съм написал 2000 думи примерно по темата, аз започвам да местя, редактирам и трия. Това е най-тъжната част, защото се върши изцяло от съзнанието и се подчинява на "общо приетите норми и правила". Пак се запазва тезата и скритата мисъл, но доста от острите ръбове са изгладени, а трънливите истини са обвити с бръшлян. Тук отговарям, защо не публикувам линкове към мои публикации. Ами защото не се гордея особенно с тях. Не не са неграмотни. В никакъв случай не са скучни или глупави. Продължават да вълнуват и да събират рейтинг за и против. Само аз си знам, че са 10% от първоначалната идея. Да ви дам пример - ами как ще се чувствате ако печелите добра надница, но взимате само 10 % от нея, а другите сам ги хвърляте в Перловската река примерно. Защо? Ами защото е модерно да си беден и вие сте солидарни с останалите. В момента пиша едно към едно без редакция и вероятно е несвързано, но се извинявам, а и исках да направя показно. Прочетох мнението на ХристоМитков и си поставих за задача да измисля отговор. Обядвах и сега водопадчето от мисли потече и аз ги споделям. Едвам смогвам. Непрекъснато ми тече всякаква информация в главата, но рядко се навивам да седна да я напиша. Грешка е може би, но това значи да пиша почти по цял ден непрекъснато. Ще станат цели романи и после ще ми трябва редактор и издател, а това изисква пари. Наистина ми минавам страшно интересни мисли през главата и все си обещавам по-късно да ги запиша, но ако не го направя следващата вода отмива предишната и дори забравям за какво съм мислил. Ще изпреваря мненията, че съм луд - това не ме обижда, а и бих го приел, но покажете ми еталона за нормалност. Ако човек живее ограничено и филтрира информацията е лесно да си изгради някакво резерватче и да сложи табела "Само за нормални". Но мисловен бохем и информационен маниак като мене няма как да се кротне. Завършвам с прекъсване за кратка реклама .....на моите творчески, идейни и писателски способности:
Още от ученическите години моите есета задължително се четяха пред класа, години след завършването ми ме срещаха съученици (които едва помнех) и
ми цитираха мои лафове, казани в училище. Обичам спортната тема и бях изфабрикувал сам една книжка ( тогава нямаше компютри, а пишещи машини ) на спортна тема и един приятел, който баща му беше писател и театрален критик я беше видял и искаше да я снима и публикува и ме засипа с комплименти. А аз умрях от срам и притеснение, защото съм възпитан да съм скромен и дори забутан ( съзнанието за което говорех, че ни подтиска да се изявим ). Когато пиша по анонимни форуми винаги става патаклама около това, което съм казал. Забавно е да видя, че понякога мои мнения се копират и пастират в други форуми. Не го приемам за плагиатство, а за оценка, че каквото и да напиша то събужда ответна реакция. Ако има интерес ( в което не се съмнявам ) ще пиша пак, но сега попрекалих. Завършвам с една моя максима - "По-добре да те мразят, отколкото да не те забелязват. Не се лъжи, че има безкористна любов." Лека вечер.
