Що се пъчиш и ти на амбразурата. Икономиката на България до 44г. е на много добро ниво, при положение че започваш от 0 и през няколко години водиш войни. Много неща са започнали преди любимия ви соц, където го карате само на спомени. Селското стопанство е 60% от националния доход, а железниците и линиите започват да се строят именно тогава. Започват да се произвеждат автобуси, части за коли. През 38г. автомобилният парк на страната наброява 2585 автомобила, като се има в предвид, че масово производство на автомобили изобщо, е започнало през 1908г. в САЩ. През 27г. е открита самолетната фабрика в Казанлък и започваме да произвеждаме самолети. Силно се развива текстилната и пивоварната индустрия. През това време започва и корабостроенето, създадена е Варненската пристанищна работилница, която през 30-те вече произвежда кораби със стоманена конструкция. В началото на 20-век София вече има трамваи и изградена трамвайна мрежа.
По това време са построени - Лъвов мост, Орлов мост, Централни хали, Софийския университет, Народната библиотека, Художествената галерия, сградата на БАН, Народното събрание, БНБ, Борисовата градина, Ал. Невски, Света София, Военния клуб, Народния театър и това само в София. Има още много неща но няма смисъл да се занимавам с хора, които не признават фактите.
България през 39г. изпреварва по БВП на глава на населени държави като - Унгария, Полша, Португалия, Турция, Югославия и сме на едно ниво с Италия.
На всичко това стъпва в последствия комунизма и го доразвива, а не както е във вашите представи, че всичко започва от 45г. а преди това сме яли доматите с колците.
1924 г.: Ботевградският майстор-колар Рачо Джамбов започва изработването на първите български пътнически каросерии. За основа служат бракувани шасита на военни линейки и камиони. През същата година у нас са внесени 219 автомобила.
1926 г.: Новопостроената самолетна фабрика в Казанлък започва изработването на автомобилни каросерии върху шаси на Chevrolet. Начинанието продължава само три години. През същата година у нас са внесени 470 автомобила.
1929 г.: Според вестник “Юг” Хенри Форд възнамерява да посети България и Турция с намерението да построи завод. Той така и не идва, но за сметка на това заводът в Турция вече е факт. Основано е дружеството “Бакиш” – първият български производител на гуми. У нас са внесени 931 автомобила.
1937 г.: Братя Илчеви, вносители на International в България, основават собствена работилница във Варна и започват изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български автобус е пуснат в движение по линията Варна – Бургас на 27 май 1937 г.
1938 г.: Ботевградската работилница на Рачо Джамбазов се усъвършенства, при негово посещение в германския автобусен завод Kassbohrer в гр. Улм са закупени нови машини. През същата година у нас са внесени 478 автомобила, автомобилният парк на страната вече наброява 2585 автомобила.
1939 г.: Построен е първият аутобан у нас между Пловдив и Пазарджик.
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.Х.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1.VІІ.1923 г. – Александрово – Видин.[4]), а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.
През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)—Нова Загора—Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.
Виж файлът 24505
Държавна политика в началото на миналия век е развитието на авиацията и вместо да се купуват самолети, те да се строят в България. Затова през 1927 година се подписва договор с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика”,
В построената фабрика в Казанлък до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните условия на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничени по обем монтажни и ремонтни работи по поръчка по договорена калкулационна схема с Министерството на войната.