vanevski
Active Member
Русия възнамерява да финансира войната си в Украйна с нови свежи пари от големите си производители на суровини и държавните компании. Това става ясно от проект на правителствена заповед, видяна от Bloomberg. В нея е заложено и свиване на всички публични разходи, различни от отбрана, тъй като войната в на Владимир Путин в Украйна, която навлиза в 10-ия си месец, струва все повече.
Съгласно инструкциите, дадени от министър-председателя Михаил Мистушин в средата на декември, държавните компании ще трябва да изплатят по-високи дивиденти към бюджета, а големите производители на торове и въглища – да направят т. нар. „еднократно плащане“.
Проектът определя усилията като част от „мобилизирането на приходи“. Той също така нарежда 175 млрд. рубли (2.4 млрд. долара) допълнителни разходи за презаселване на 100 000 души от Херсон в Русия. Според мнозина това е очевидно признание, че Кремъл няма голяма надежда да си върне украинския регион, който войските му изоставиха през есента само седмици след като незаконно го анексираха.
Бюджетът на Русия е все по-притиснат, тъй като заради инвазията на президента Владимир Путин икономиката се свива под всеобхватните американски и европейски санкции.
Дивидентите и данъкът върху неочакваните печалби, платени от „Газпром“, вече помогнаха за увеличаване на фискалния излишък в края на миналата година, преди тежките ангажименти за разходи през декември вероятно да изпратят бюджета далеч на червено.
Допълнителните пари са необходими за покриване на разходите, свързани с войната, според хора, запознати с материята. Все още не е взето решение за размера на дивидентите или еднократната такса, тъй като сумата ще зависи от това как се е справил бюджетът през цялата 2022 г.
Властите ще се опитат да определят дивиденти над 50% от нетния доход за държавните компании, твърдят запознати пред Bloomberg.
Руският лидер междувременно се зарече, че няма да има ограничения за военните разходи за войната, като социалните програми остават най-голямата отделна бюджетна позиция. За разлика от тях, разходите за образование и медицина се свиват.
Това е акт на балансиране, разкрит в заповедта на Мишустин, който призовава за „оптимизиране“ на бюджетните разходи извън отбраната и сигурността. Това трябва да генерира най-малко 150 млрд. рубли свободни средства.
Нужда от финансиране
Тъй като бюджетните дефицити ще се затвърдят за години напред и международните дългови пазари са почти затворени за Русия, неотложността да се осигури достъп на правителството до финансиране нараства, тъй като енергийните приходи са под натиск.
Министерството на финансите, което миналата година прогнозираше бюджетна дупка от 0.9% от БВП, сега очаква дефицитът да бъде 2% както през 2022 г., така и през 2023 г. Като цяло разходите миналата година вероятно са достигнали около 30 трилиона рубли, каза финансовият министър Антон Силуанов в края на декември, или с около 27% повече от първоначално планираното.
Силуанов допълни, че правителството не планира промени в данъците тази година, дори ако бюджетните разходи се повишат, а заповедта на Мишустин изглежда не предлага постоянни налози.
В месеците точно преди инвазията в края на 2021 г. руските минни компании, включително производителите на въглища и торове, бяха засегнати от увеличение на ставката на данъка върху добива на минерали. Оттогава правителството отказа да облекчи бремето, въпреки че санкциите прекъснаха продажбите и наложиха съкращения на производството, пише economic.bg.
Копирано от standartnews.com
Съгласно инструкциите, дадени от министър-председателя Михаил Мистушин в средата на декември, държавните компании ще трябва да изплатят по-високи дивиденти към бюджета, а големите производители на торове и въглища – да направят т. нар. „еднократно плащане“.
Проектът определя усилията като част от „мобилизирането на приходи“. Той също така нарежда 175 млрд. рубли (2.4 млрд. долара) допълнителни разходи за презаселване на 100 000 души от Херсон в Русия. Според мнозина това е очевидно признание, че Кремъл няма голяма надежда да си върне украинския регион, който войските му изоставиха през есента само седмици след като незаконно го анексираха.
Бюджетът на Русия е все по-притиснат, тъй като заради инвазията на президента Владимир Путин икономиката се свива под всеобхватните американски и европейски санкции.
Дивидентите и данъкът върху неочакваните печалби, платени от „Газпром“, вече помогнаха за увеличаване на фискалния излишък в края на миналата година, преди тежките ангажименти за разходи през декември вероятно да изпратят бюджета далеч на червено.
Допълнителните пари са необходими за покриване на разходите, свързани с войната, според хора, запознати с материята. Все още не е взето решение за размера на дивидентите или еднократната такса, тъй като сумата ще зависи от това как се е справил бюджетът през цялата 2022 г.
Властите ще се опитат да определят дивиденти над 50% от нетния доход за държавните компании, твърдят запознати пред Bloomberg.
Руският лидер междувременно се зарече, че няма да има ограничения за военните разходи за войната, като социалните програми остават най-голямата отделна бюджетна позиция. За разлика от тях, разходите за образование и медицина се свиват.
Това е акт на балансиране, разкрит в заповедта на Мишустин, който призовава за „оптимизиране“ на бюджетните разходи извън отбраната и сигурността. Това трябва да генерира най-малко 150 млрд. рубли свободни средства.
Нужда от финансиране
Тъй като бюджетните дефицити ще се затвърдят за години напред и международните дългови пазари са почти затворени за Русия, неотложността да се осигури достъп на правителството до финансиране нараства, тъй като енергийните приходи са под натиск.
Министерството на финансите, което миналата година прогнозираше бюджетна дупка от 0.9% от БВП, сега очаква дефицитът да бъде 2% както през 2022 г., така и през 2023 г. Като цяло разходите миналата година вероятно са достигнали около 30 трилиона рубли, каза финансовият министър Антон Силуанов в края на декември, или с около 27% повече от първоначално планираното.
Силуанов допълни, че правителството не планира промени в данъците тази година, дори ако бюджетните разходи се повишат, а заповедта на Мишустин изглежда не предлага постоянни налози.
В месеците точно преди инвазията в края на 2021 г. руските минни компании, включително производителите на въглища и торове, бяха засегнати от увеличение на ставката на данъка върху добива на минерали. Оттогава правителството отказа да облекчи бремето, въпреки че санкциите прекъснаха продажбите и наложиха съкращения на производството, пише economic.bg.
Копирано от standartnews.com
