Значи нека го погледнем и от двете страни, за да може обективно да направим заключение за случващото се с онлайн разплащанията в бг. Когато започнат търговците да бъдат коректни и точни, както и потребителите да са изцяло отговорни и коректни, тогава ще има реално бъдеще за онлайн разплащанията. Всичко друго са просто реклама, някаква пропаганда и прочие.
Потребителя го е страх да плати предварително, защото не е много сигурен как ще се отнесе търговеца към поръчката му. Имал съм случаи, в които е прави поръчка към някой магазин, плаща се....и всичко ОК - получават се мейлите за поръчката, статуса и и остава чакането. След има няма няколко дни (беше почти седмица) се звъни от магазина, казвайки че поръчания продукт е изчерпан отдавна и ако може да си изберем друго. Друг случай, на мой познат магазина - поръчвам и нищо, там поне не платих. Като му казах, че съм поръчал и още чакам, той ми върна, еми ние решихме, че няма смисъл за 10 лева да се занимаваме и не я погледнахме дори поръчката. Та, търговеца също има толкова вина, колкото и клиента, който му се доверява.
И другата страна - търговеца малко го е страх дали няма клиента да му върне стоката, защото нещо не е на кеф или просто си е цъкнал ей така една поръчка. Много случаи знам, където клиента дори и не си прави труда да отиде да си вземе продукта. И познайте за кой са разходите.
Та навлизането силно на ПОС терминала като водещ метод за разплащане зависи от много неща, като основните са култура на двете страни, отговорност, действащи мигновено органи, защитаващи и двете страни, доверие и най-вече лесна употреба и интеграция на опцията. Но съм щастлив, че се предприемат подобни стъпки от банки, дигитални агенции и обучителни центрове. Все пак е начало.