[...]Аз нямам нищо против електронните плащания и според мен кеша е отживелица - вече живеем в много по-технологичен свят, но CBDC-тата, които ще внедрят не са за удобство, а за съвсем други цели.
А. А! Е тва е хубаво да не се пропуска да се казва редовно, че инак хората остават с впечатление за некви заблудени назадничави романтици. А не е така.
Не сме против електронните плащания и електронните технологии като цяло.
"Така работи логиката на развитието на нещата"
- Вече живеем в много по-технологичен свят.
Да си дойдем на думата в границите на разумното. - Не сме против, одобряваме технологичното развитие, ползваме (някои даже от години не са излизали от него), харесваме, но само да не бъде използвано срещу нашите права и свободи. Иначе е 6. Кво?
..Мен, право да ти кажем, тва ми е напоследък - даже не напоследък, а от години - мъката и голяма тревога. Границата на разумното да не се пресича.
Да не бъдем като пещерняците от плоскоземните групи.
Стигматизирането на хората-
киборги* и нарастването на технофобията в обществото много ме терзае напоследък.
(*нандибанди, киборги или киборзи?)
Не е готино тва. И като си представиш - на базата на разумна прогноза, не фантазия - малко напред, още малко напред, и още малко, какви ще бъдат интересите на младите, на още по-младите, какви желания, приоритети, дори права и свободи ще имат и ценят те.. Как ще я караме с тази стигматизация току от безпросветните тъмни времена и технофобия? Мислим ли - като индивиди, като групи и като общество - изобщо за бъдещето на децата и внуците си? Правим ли нещо за да променим зловредната тенденция надвиснала като буреносен облак над нашето общо тумороу?
Голям бич се задава.
В тоя смисъл.. Да, разбира се, свободата, а не държавната принуда, е първа ценност и радост на народа, така, така. И именно заради това трябва - не всякога, но в определени супер импортант случаи - трябва разумни мъже на позиция да се намесят твърдо (но мъдро и внимателно) за да защитят тая свобода. Дори държавни мъже, ако няма друг начин.
За да защитим нашето тумороу.
~
Пет истории на хора с импланти в главите.
На фона на нарастващата популярност на темата за "чипирането" и страховете на хората да не бъдат контролирани от изкуствен интелект, авторите на филма представят пет драматични истории, в които "чип в главата" е жизнена необходимост.
Освен всичко друго, филмът решава важния проблем за дестигматизирането на хората киборги и избавянето на обществото от технофобията.
2022 — Финалист на Градския филмов фестивал в Стокхолм ( Швеция )
2023 — почетно отличие на Международния филмов фестивал в Германия ( Германия )
2022 — официална селекция „Фестивал на необработения научен филм“ ( САЩ )
2022 — Награда за първо място „За вярност към науката“ в категорията „Научен директор на годината“ — Юлия Киселева за филма „Чип в мен“ (Русия)
От режисьорката на "Мозък. Евролюция"
*
- Международният фестивал на документалния филм Master Doc (САЩ) – най-добър Научен документален филм
- Номинация за награда EURASF (Най-добър европейски научен филм 2019/20)
*
"Чип в мен" е произведен с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Руската федерация.
~~
И затова, уважаеми - моля ви, моля ви, знам вашето отношение и разбирам, че и вие имате известни аргументи - но, но!
Говорейки за Шенген, сиреч задълбочаването на нашта евроинтеграция и отдалечаване от РУСКОТО ВЛИЯНИЕ, нека, щом като се стремим към тези евро ценности, когато видим хубавото, волята и усилията на една страна да се бори и постигне тези ценности, нека бъдем така честни, и благородни, демек европейски, да признаем и аплодираме техните светли стремления.
Защото не само изобретателността, силата и волята издигнаха Стара Европа до Майка-кърмилница и на Щатската, а и недостижим авангард на световната циливизация, но и преди всичко честността. Това е именно вишуто качество на джентлементството, което издига извисеното съзнание над дивачeското безчестие, орисано да рови в световната кал вовеки:
да признаеш истината такава, каквато е, когато я видиш, дори когато боли.
~
И другото, което е, не че "нас кучета ни яли", не, и ние имаме още какво да дадем, но бъдещето не е наше, а на децата, на внуците. На 20-годишните, десетгодишните, 5, на неродените - те ще живеят, а ние ще умрем (както е нормално).
А бъдещето е или развитие, илиупадък към мрачниото средновековие. Така че ще е развитие.
И всяко, дори само с пет години по-младо дете, ще се роди и ще расте в по-различен и развит свят.
А развитието е високи технологии.
Затова се радвам искрено, когато някой открито признае, че светът става все по-технологичен и ние не сме против, но само стриктно пазим свободите си. Нека подкрепим
развитието & свободата на нашето бъдеще - младите и идни поколения, както приляга на всеки горд и пълноправен член на Шенген.
Александър Чулок, сред любимите мои експерти, е такъв подкрепящ бъдещето човек и затова обичам да го цитирам, с което и, нали, свършвам.
"Мисля, че самото отношение към технологиите ще се промени драматично през следващите десет години. Поколенията ще се актуализират, за новите - интернет не е чудо, а смарт часовниците не са джаджа. Всичко това вече е част от живота им като риза. Не е толкова важно дали ще бъде вградено в тялото или в дрехите. Нека погледнем историята на човечеството, то винаги е експериментирало. Трудно е да се каже колко неизбежна е киборгизацията на човека, но сливането му с технологиите наистина е неизбежно."
- Александър Чулок , кандидат на икономическите науки, директор на Центъра за научно и технологично прогнозиране на Висшето Училище по Икономика HSE (2021)
