Комисията за защита на потребителите (КЗП) е административен орган, който налага контрол по Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Потребителска сделка, представлява договор между
професионалист-*търговец, извършващ стопанска дейност от една страна и купувач-потребител, физическо лице от друга.
В процеса на контрол над правните субекти КЗП следи за спазването на множеството изисквания на Закона за защита на потребителите.
Той съдържа разпоредби, представляващи императивни правила за поведение
насочени към *търговците, предлагащи оферта – публично предложение към потребителите за закупуване на съответния вид стоки. В своята дейност КЗП извършва проверки по места или чрез интернет и налага административни санкции, предвидени по закон.
Оспорване на актове и наказателни постановления издадени от КЗП
При констатирани нарушения по време на извършена проверка от страна на Комисията за защита на потребителите, тя издава Акт за установяване на административното нарушение (АУАН) по правилата на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Акт може да бъде издаден и нарушението да се констатира и при онлайн проверка на уебсайт или интернет магазин.
Необходимо е да се спазят стриктно всички правила на ЗАНН относно съставянето и връчването на актовете. В три дневен срок от получаването на АУАН, имате право да входирате възражение до Директора на съответното звено на КЗП.
Ако актът бъде потвърден, ще се издаде наказателно постановление, което подлежи на обжалване в седем дневен срок, пред Районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.
За да е законосъобразен издадения АУАН трябва деянието да попада в хипотезата на правната норма и да представлява законово нарушение. Нужно е да се провери материалната законосъобразност на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Спрямо разпоредбите на
чл. 28 от ЗАНН –
За маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката дали казусът е маловажен и дали попада в хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН е субективна и се взема предвид за всеки отделен случай на констатирано нарушение.
Съдът може да прецени, че наказващия орган е трябвало да действа по правилата на чл. 28 от ЗАНН и да отмени изцяло наказателното постановление.
Съставяне на акт за установяване на административно нарушение
Административният процес тече по описаните в ЗАНН и АПК законови процесуални правила.
Всяко нарушение на закона или на правилата по установяване на административното нарушение, представлява основание за евентуална
съдебна отмяна на издаденото наказателно постановление.
При процеса на издаване на акта, с който се установява извършването на административното нарушение, административнонаказващият орган следва да е спазил описаните в закона изисквания.
Установеното нарушение, трябва да е обявено от закона за наказуемо деяние.
В противен случай, наложеното наказание би било безпредметно. Наказващият орган следва да притежава законова компетентност, както и да съобрази правилно размера на наказанието, при издаване на наказателно постановление.
Актът се издава в присъствието на нарушителя и следва да се спазят стриктно разпоредбите на чл. 42 – чл. 44 от ЗАНН, тъй като те са императивни.
Една от най-често допусканите грешки от наказващите органи, водещи до отмяна на наказателните постановления е
неизписването на пълното име на наредбата или на закона, по който се налага наказанието.
Според съдебната практика на Република България, това води до ограничаване на правото на защита на наказания,
тъй като се затруднява възможността му да разбере за какво нарушение е наказан.
Следва стриктно да се следи за наличието на всички реквизити в акта по чл. 42 от ЗАНН, които са: имена на актосъставителя; дата на съставяне на акта; дата и място на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушение (с пълното име на съответния закон или наредба); имената, адреса, ЕГН и месторабота на нарушителя; обяснения и възражения, ако е направил такива; имена, ЕГН и адреси на претърпелите имуществени вреди; опис на писмените материали и иззетите вещи и кому са поверени за пазене.
Актът за установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и
поне един свидетел – очевидец на нарушението. Спрямо
чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали на извършването на нарушението.
При разпоредбата на
чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, има вариант актът да се състави в присъствието на двама свидетели, които не са очевидци и да се подпише от тях,
но само когато няма свидетели присъствали на нарушението или е невъзможно акта да се състави в тяхно присъствие.
Не е нужно тези свидетели да са длъжностни лица, както обикновено се посочват в акта. Честа практика е въпреки наличието на лица очевидци, наказващият орган да издаде и подпише акта със свидетели, които не са присъствали при извършването на нарушението,
защото те имат качеството на длъжностно лица и за административния орган процеса би бил улеснен.
Това обаче представлява съществено процесуално нарушение на правилата по издаване на АУАН и при обжалване, съдът следва да отмени незаконосъобразното наказателно постановление,
издадено въз основа на незаконния акт за установяване на нарушението.
*
- Какво включва понятието “търговец” - по смисъла на ТЗ, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните дейности:
- покупка на стоки или други вещи с цел препродаването им в първоначален, преработен или обработен вид;
- продажба на стоки от собствено производство;
- покупка на ценни книги с цел продажба;
- търговско представителство и посредничество;
- комисионни, спедиционни и превозни сделки;
- застрахователни сделки;
- банкови и валутни сделки;
- менителници, записи на заповед и чекове;
- складови сделки;
- лицензионни сделки;
- стоков контрол;
- сделки с интелектуална собственост;
- хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
- покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
- лизинг.
Кои субекти могат да са търговци:
- търговските дружества;
- кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
За търговец се счита и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори и ако дейността му не е посочена по-горе.
- Кои лица не се смятат за търговци:
- физическите лица, които се занимават със селскостопанска дейност;
- занаятчиите, тези, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако дейността им може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
- извършващите хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
