Лили Мирчева
Упорито се говори, че вече е известен купувачът на Добруджанския земеделски институт, който бе докаран до състояние на фалит от няколко правителства. Спряга се името на известна банкерка, която е хвърлила око на сградния фонд и хилядите декари златна добруджанска земя, където сега близо 300 учени и служители се опитват за оцеляват „на ръба”.
В миналото остана славата на селекционерите, създали над 100 сорта пшеница в най-голямото звено от системата на българската Селскостопанска академия. Институтът е разположен в Североизточна България, в равнинната част на Южна Добруджа, в землището на с. Петлешково, намиращо се на около 20 километра от Добрич и на около 5 километра южно от Генерал Тошево. (Всъщност – златно място и за голф игрище, и за селище от затворен тип).
Целият ми професионален опит е придобит там, сподели с много болка доц. Добринка Атанасова, учен-селекционер и настоящ представител на сръбска фирма, работеща за земеделския институт в Нови Сад. Предприела крайната стъпка, защото не успяла да издържи на условията и атмосферата в нашето най-голямо звено на ССА. Определи ги като гавра с научния потенциал на хората, с техните титли и знания. „Няма политика за поддържане на българското, за наука и за реализация на българското”, категорична е доц. Атанасова. Не е загърбила обаче знанията и постиженията си в селекцията на зърнено-бобови и житни култури. Все още говори с почуда как е възможно да се зачеркнат с лека ръка научни постижения, които намират приложение в цял свят. По думите й проф. Тодор Рачински все още остава най-великият селекционер по пшеницата не само в България, но в САЩ и Европа. Неговите сортове са признати и в момента продължават да се използват в чужбина – в Македония, Румъния, съседните Сърбия и Турция.
„Хората ни оценяват, но ние сами не можем да се оценим”, недоумява бившият научен работник. Вече представя постиженията на сръбския институт в Нови Сад, още повече че в миналото са имали съвместни проекти с Добруджанския земеделски институт - обменяли са материали, ген-плазма, работили са едно и също, но разликата между двата държавни института е огромна.
Приходите, които получават съседите ни, отиват за наука – съвсем малък процент – около 10 на сто, се вземат в държавния бюджет, но всички други печалби на огромния институт със 750 научни работници и персонал си остава при тях, разказва доц. Атанасова. Затова имат средства за иновации, имат дори извънсезонна работа в Аржентина, където също селекционират семена през зимния сезон, „но политиката е такава, че държавата е с тях”, разказва българският учен. В резултат, богатата база на държавния институт в Нови Сад отглежда много култури – от зърнено-житни през слънчоглед и царевица до зеленчуци, т.е. всичко, каквото се иска от съвременен научен институт.
А тук зачеркваме и сме на път за разпродадем земите, сградите и техниката, трупани от 50-те години на миналия век досега. А колкото и да е странно – за хората, за научните работници и техническия персонал, дори не се сещаме. Те могат да станат, примерно, обслужващ персонал в селище от затворен тип.
