Ivan ivanov1
Member
Ти какво казваш че въртиш далаветки ли не те разбираме нещо
Въпрос за Данък върху доходите на физически лица
- Автор djokando83
- Начална дата
-
- Тагове
- данъци нап счетоводство
Mariq Dim.
New Member
Аз си ги декларирах, за да нямам други проблеми. Декларира се като ЕТ, но без регистрация като такова. Признават се разходите, ако имате документи за тях (При една евентуална проверка се изискват) и се плаща 15% данък.
Ivan ivanov1
Member
Разходите са явно това, което си закупил от чужбина, и разпечатка на тях. На печалбата 15% се плаща. Ще искат ли тези разходи да се видят или не.
Ivan ivanov1
Member
Еми айде като да не знаеш да не говориш. Доста хора са купували от сайтове и са им признали точно по този начин. Ти не си го намерил на пътя за да го продадеш. Абе тия мишоци им е много лесно така с еконт ама да го духат боклуци скапани
whiteknight
Member
Трябва ли съгласие на дадено лице, за да се обработват личните му данни?
Ако няма законово или договорно основание (например въз основа на трудов/граждански договор или договор за предоставяне на услуги) за съхранение или обработване на лични данни на дадено лице, то трябва да е получено неговото/нейното изрично съгласие. Това може да стане например чрез писмена декларация, включително и по електронен път. Ако например имате сайт за онлайн търговия, трябва да поискате съгласието на потребителите си, за да обработвате личните им данни чрез съответно поле, в което с тикче те дават своето съгласие. Точно поради тази причина повечето сайтове при първоначално влизане ви излизат с банер за "Cookies", т.е. че събират лични данни и желаят вие да се съгласите с това, като натиснете бутон "Съгласих се", "Разбрах" или подобен...
Но, дори и да е имало някаква договореност в писмено съгласие за обработване на лични данни на дадено лице, то винаги може да се обратна такава за "Отказ от съгласие за обработване на лични данни"!
От 25 май 2018 ще започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. Той касае защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.
Регламентът за защита на личните данни или т.нар. Общ регламент е правен механизъм на европейско ниво, който създава доста детайлен нов режим за защита на личните данни.
За разлика от сега действащата директива за защита на личните данни Регламентът създава една общоприложима рамка – държавите членки не само трябва да го имплементират такъв, какъвто е, без никакви отклонения, но и той ще има абсолютно директно приложение. Т.е. след май месец 2018 всяко едно физическо лице може да се позове директно на Регламента за защита на личните данни.
Съгласно регламента:
2. Общи права
Всяко лице има право да поиска:
· информация (потвърждение) за това дали се обработват негови лични данни от даден администратор, за целите на обработване на данните, за категориите данни и за получателите (категориите получатели), на които данните се разкриват;
· достъп до отнасящи се до него лични данни;
· информация (съобщение) в разбираема за него форма, съдържащо личните му данни, които се обработват от съответния администратор;
· информация (съобщение) за източника на данните, които се отнасят до лицето и които се обработват от администратора;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни;
· заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
Така че, от 25 май 2018 ще можете да изискате от Еконт (сега искат 15лв за тази услуга Еконт конкретно) и всяка една друга фирма, държавна организация, МВР, Министерства и т.н., да предоставят безплатно в 30 дневен срок цялата информация, която имат за вас!
Също така, позовавайки се на регламента, можете да изискате да се "изтрие/заличи" цялата информация свързана с вас, пак в 30 дневен срок и пак безплатно!
Има някои ограничения за престъпления с особено голям размер, но това нас не ни касае.
http://www.paragraph22.bg/22-sedmichnik/read/reglamentut-ne-e-tolkova-strashen-kolkoto-izglejda
Всеки ли има право да поиска информация от съответния администратор какво се случва с неговите лични данни?
- Всеки и по всяко време. Затова във вътрешните правила трябва да се разпише и това - кой, в какви срокове и по какъв ред ще дава тази информация на физическите лица, как ще бъде унищожавана тя, когато те поискат това. И сега физическото лице има право да поиска от администратора да провери какви негови лични данни се съхраняват при него, на какво основание и той е длъжен да му отговори - по сега действащия закон в рамките на 14 дни, а според регламента - до месец. След като бъде отговорено, физическото лице може да поиска данните му да бъдат заличени.
https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=991 - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Регламент (ЕС) 2016/679 е обнародван в Официален вестник на Европейския съюз от 04.05.2016 г. Регламентът ще се прилага пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г.
GDPR (General Data Protection Regulation) или Общ регламент относно защитата на данните (ЕС 2016/679) на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз представлява Европейски регламент валиден за всички страни членки, включително България, касаещ обработката на лични данни.
Установява нови строги правила за защита на личните данни при събиране, съхранение и обработка.
Регулацията предвижда глоби в огромни за България размери до над 20 милиона евро.
Всяка бизнес организация носи отговорност за материални и нематериални щети в резултат нарушения на регламента.
GDPR засяга всички бизнес организации, които събират и администрират лични данни.
Ако няма законово или договорно основание (например въз основа на трудов/граждански договор или договор за предоставяне на услуги) за съхранение или обработване на лични данни на дадено лице, то трябва да е получено неговото/нейното изрично съгласие. Това може да стане например чрез писмена декларация, включително и по електронен път. Ако например имате сайт за онлайн търговия, трябва да поискате съгласието на потребителите си, за да обработвате личните им данни чрез съответно поле, в което с тикче те дават своето съгласие. Точно поради тази причина повечето сайтове при първоначално влизане ви излизат с банер за "Cookies", т.е. че събират лични данни и желаят вие да се съгласите с това, като натиснете бутон "Съгласих се", "Разбрах" или подобен...
Но, дори и да е имало някаква договореност в писмено съгласие за обработване на лични данни на дадено лице, то винаги може да се обратна такава за "Отказ от съгласие за обработване на лични данни"!
От 25 май 2018 ще започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. Той касае защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.
Регламентът за защита на личните данни или т.нар. Общ регламент е правен механизъм на европейско ниво, който създава доста детайлен нов режим за защита на личните данни.
За разлика от сега действащата директива за защита на личните данни Регламентът създава една общоприложима рамка – държавите членки не само трябва да го имплементират такъв, какъвто е, без никакви отклонения, но и той ще има абсолютно директно приложение. Т.е. след май месец 2018 всяко едно физическо лице може да се позове директно на Регламента за защита на личните данни.
Съгласно регламента:
2. Общи права
Всяко лице има право да поиска:
· информация (потвърждение) за това дали се обработват негови лични данни от даден администратор, за целите на обработване на данните, за категориите данни и за получателите (категориите получатели), на които данните се разкриват;
· достъп до отнасящи се до него лични данни;
· информация (съобщение) в разбираема за него форма, съдържащо личните му данни, които се обработват от съответния администратор;
· информация (съобщение) за източника на данните, които се отнасят до лицето и които се обработват от администратора;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни;
· заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
Така че, от 25 май 2018 ще можете да изискате от Еконт (сега искат 15лв за тази услуга Еконт конкретно) и всяка една друга фирма, държавна организация, МВР, Министерства и т.н., да предоставят безплатно в 30 дневен срок цялата информация, която имат за вас!
Също така, позовавайки се на регламента, можете да изискате да се "изтрие/заличи" цялата информация свързана с вас, пак в 30 дневен срок и пак безплатно!
Има някои ограничения за престъпления с особено голям размер, но това нас не ни касае.
http://www.paragraph22.bg/22-sedmichnik/read/reglamentut-ne-e-tolkova-strashen-kolkoto-izglejda
Всеки ли има право да поиска информация от съответния администратор какво се случва с неговите лични данни?
- Всеки и по всяко време. Затова във вътрешните правила трябва да се разпише и това - кой, в какви срокове и по какъв ред ще дава тази информация на физическите лица, как ще бъде унищожавана тя, когато те поискат това. И сега физическото лице има право да поиска от администратора да провери какви негови лични данни се съхраняват при него, на какво основание и той е длъжен да му отговори - по сега действащия закон в рамките на 14 дни, а според регламента - до месец. След като бъде отговорено, физическото лице може да поиска данните му да бъдат заличени.
https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=991 - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Регламент (ЕС) 2016/679 е обнародван в Официален вестник на Европейския съюз от 04.05.2016 г. Регламентът ще се прилага пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г.
GDPR (General Data Protection Regulation) или Общ регламент относно защитата на данните (ЕС 2016/679) на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз представлява Европейски регламент валиден за всички страни членки, включително България, касаещ обработката на лични данни.
Установява нови строги правила за защита на личните данни при събиране, съхранение и обработка.
Регулацията предвижда глоби в огромни за България размери до над 20 милиона евро.
Всяка бизнес организация носи отговорност за материални и нематериални щети в резултат нарушения на регламента.
GDPR засяга всички бизнес организации, които събират и администрират лични данни.
заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
Невъзможността идва от Закон свързан с ППП. Еконт и Спиди, както и останалите куриери са длъжни да съхраняват информацията за счетоводни цели.
Ако някой си прави сметка да мами по тази Директива като поиска да го заличат, нека му е ясно, че няма да мине номера и ще отнесе един сочен акт.
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
Невъзможността идва от Закон свързан с ППП. Еконт и Спиди, както и останалите куриери са длъжни да съхраняват информацията за счетоводни цели.
Ако някой си прави сметка да мами по тази Директива като поиска да го заличат, нека му е ясно, че няма да мине номера и ще отнесе един сочен акт.
whiteknight
Member
Toва нещо като заяждане ми прилича. Вместо да си помагаме, защо трябва да се вкарват обидни думи като "мами" и пожелание за "сочен акт"!?
Регламентът създава една общоприложима рамка – държавите членки не само трябва да го имплементират такъв, какъвто е, без никакви отклонения, но и той ще има абсолютно директно приложение. Т.е. след май месец 2018 всяко едно физическо лице може да се позове директно на Регламента за защита на личните данни. Това има силата на ЗАКОН! Нали искаме да следваме правилата, нека бъде така. Аз не съм в таргет групата, но въпреки това ще се възползвам!
djokando83
Active Member
Някой знае ли как се декларират доходи от афилейт и колко % ще се плаща данък ... ако лицето което ги получава е ФЛ , а не фирма ...?
whiteknight
Member
https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=778
Права на физическите лица
1. Принципи за правомерно обработване на лични данни.
2. Общи права.
3. Права по отношение на данни, обработвани в НШИС.
4. Ред за упражняване на правата.
5. Отказ от предоставяне на информация.
6. Защита по административен ред пред КЗЛД.
7. Защита по съдебен ред.
1. Принципи за правомерно обработване на лични данни.
Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни на физическите лица /ФЛ/ от страна на администраторите на лични данни са посочени в ЗЗЛД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД личните данни трябва:
· да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
· да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;
· да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
· да бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
· да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
· да се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
начало
2. Общи права
Всяко лице има право да поиска:
· информация (потвърждение) за това дали се обработват негови лични данни от даден администратор, за целите на обработване на данните, за категориите данни и за получателите (категориите получатели), на които данните се разкриват;
· достъп до отнасящи се до него лични данни;
· информация (съобщение) в разбираема за него форма, съдържащо личните му данни, които се обработват от съответния администратор;
· информация (съобщение) за източника на данните, които се отнасят до лицето и които се обработват от администратора;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни;
· заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
начало
3. Права по отношение на данни, обработвани в НШИС
Всяко лице има право да иска достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР или ШИС, събирани без негово знание.
Всяко лице може да поиска информация от министъра на вътрешните работи относно събирането, записването, организирането, съхраняването, адаптирането или изменението, възстановяването, консултирането, употребата, разкриването чрез предаване, разпространяването, предоставянето, актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС.
Всяко лице може да иска актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на личните данни.
начало
4. Ред за упражняване на правата
Правата си лицата могат да упражнят като подадат писмено заявление (лично или чрез изрично упълномощено лице чрез нотариално заверено пълномощно) до администратора на лични данни (в случая министъра на вътрешните работи). Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Министърът на вътрешните работи е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп. При поискване от страна на физическото лице, може да му бъде предоставено копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
начало
5. Отказ от предоставяне на информация
Министърът на вътрешните работи като администратор на лични данни може да откаже изцяло или частично предоставяне на информация, когато:
· от това би възникнала опасност:
- за националната сигурност или обществения ред;
- за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;
- от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;
· предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР и на съдебната власт;
· информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.
Уведомяването на заявителя за отказа за предоставяне на информация за обработването на лични данни се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.Физическото лице, на което е постановен отказ може да обжалва отказа по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от издаването на акта пред съответния административен съд. Съдът постановява решението си в едномесечен срок. При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава администратора на лични данни да го издаде, като определя конкретен срок.
начало
6. Защита по административен ред пред КЗЛД
Всяко лице има право да поиска от КЗЛД да извърши проверка на данните, които се отнасят за него и са включени в Шенгенската информационна система, както и да получи информация относно тяхното използване. Ако данните са включени от друга договаряща страна, КЗЛД ще извърши проверката в тясно сътрудничество с контролния орган на тази договаряща страна.
В случай, че администраторът на лични данни (в случая министърът на вътрешните работи) не уважи искането за достъп на дадено физическо лице или то счита, че има нарушение по ЗЗЛД във връзка с обработването на негови лични данни (напр. възпрепятстване упражняването на правата на лицето), всяко лице има право да отправи жалба до КЗЛД (защита по административен ред). Неподаването на жалба пред КЗЛД не е пречка за съдебното обжалване (на отказ за достъп или отказ за предоставяне на информация, за упражняване на правото на заличаване, коригиране, блокиране). Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата и приема решение, което след влизането му в сила става задължително и за администратора на лични данни. Ако предмет на жалбата е бил отказ от предоставяне на достъп, с решението си КЗЛД може да задължи с предписания администратора да осъществи искания достъп.
При установено нарушение в процеса на обработване на лични данни, КЗЛД може да наложи на администратора на лични данни административно наказание-глоба или имуществена санкция.
начало
7. Защита по съдебен ред
Защита по съдебен ред лицето може да търси защита като подаде жалба пред съответния административен съд или пред ВАС - по общите правила за подсъдност. Производството пред съда, в случая Върховен административен съд, се осъществява по общите съдопроизводствени правила, разписани в Административно процесуалния кодекс и Гражданско процесуалния кодекс.
Когато действие или акт на администратор на лични данни, с който са нарушени права на физическото лице е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, защитата може да бъде реализирана по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред. Образуваното по НПК производство препятства образуване на друг вид производство със същия предмет, поради което КЗЛД не може да разглежда жалба със същия предмет, ако е образувано наказателно производство. Ако пред КЗЛД вече е образувано административно производство по повод на подадена жалба, то се спира, до решаване на въпроса за наказателната отговорност по НК от компетентния съд.
Права на физическите лица
1. Принципи за правомерно обработване на лични данни.
2. Общи права.
3. Права по отношение на данни, обработвани в НШИС.
4. Ред за упражняване на правата.
5. Отказ от предоставяне на информация.
6. Защита по административен ред пред КЗЛД.
7. Защита по съдебен ред.
1. Принципи за правомерно обработване на лични данни.
Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни на физическите лица /ФЛ/ от страна на администраторите на лични данни са посочени в ЗЗЛД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД личните данни трябва:
· да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
· да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;
· да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
· да бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
· да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
· да се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
начало
2. Общи права
Всяко лице има право да поиска:
· информация (потвърждение) за това дали се обработват негови лични данни от даден администратор, за целите на обработване на данните, за категориите данни и за получателите (категориите получатели), на които данните се разкриват;
· достъп до отнасящи се до него лични данни;
· информация (съобщение) в разбираема за него форма, съдържащо личните му данни, които се обработват от съответния администратор;
· информация (съобщение) за източника на данните, които се отнасят до лицето и които се обработват от администратора;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни;
· заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
начало
3. Права по отношение на данни, обработвани в НШИС
Всяко лице има право да иска достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР или ШИС, събирани без негово знание.
Всяко лице може да поиска информация от министъра на вътрешните работи относно събирането, записването, организирането, съхраняването, адаптирането или изменението, възстановяването, консултирането, употребата, разкриването чрез предаване, разпространяването, предоставянето, актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС.
Всяко лице може да иска актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на личните данни.
начало
4. Ред за упражняване на правата
Правата си лицата могат да упражнят като подадат писмено заявление (лично или чрез изрично упълномощено лице чрез нотариално заверено пълномощно) до администратора на лични данни (в случая министъра на вътрешните работи). Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Министърът на вътрешните работи е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп. При поискване от страна на физическото лице, може да му бъде предоставено копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
начало
5. Отказ от предоставяне на информация
Министърът на вътрешните работи като администратор на лични данни може да откаже изцяло или частично предоставяне на информация, когато:
· от това би възникнала опасност:
- за националната сигурност или обществения ред;
- за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;
- от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;
· предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР и на съдебната власт;
· информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.
Уведомяването на заявителя за отказа за предоставяне на информация за обработването на лични данни се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.Физическото лице, на което е постановен отказ може да обжалва отказа по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от издаването на акта пред съответния административен съд. Съдът постановява решението си в едномесечен срок. При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава администратора на лични данни да го издаде, като определя конкретен срок.
начало
6. Защита по административен ред пред КЗЛД
Всяко лице има право да поиска от КЗЛД да извърши проверка на данните, които се отнасят за него и са включени в Шенгенската информационна система, както и да получи информация относно тяхното използване. Ако данните са включени от друга договаряща страна, КЗЛД ще извърши проверката в тясно сътрудничество с контролния орган на тази договаряща страна.
В случай, че администраторът на лични данни (в случая министърът на вътрешните работи) не уважи искането за достъп на дадено физическо лице или то счита, че има нарушение по ЗЗЛД във връзка с обработването на негови лични данни (напр. възпрепятстване упражняването на правата на лицето), всяко лице има право да отправи жалба до КЗЛД (защита по административен ред). Неподаването на жалба пред КЗЛД не е пречка за съдебното обжалване (на отказ за достъп или отказ за предоставяне на информация, за упражняване на правото на заличаване, коригиране, блокиране). Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата и приема решение, което след влизането му в сила става задължително и за администратора на лични данни. Ако предмет на жалбата е бил отказ от предоставяне на достъп, с решението си КЗЛД може да задължи с предписания администратора да осъществи искания достъп.
При установено нарушение в процеса на обработване на лични данни, КЗЛД може да наложи на администратора на лични данни административно наказание-глоба или имуществена санкция.
начало
7. Защита по съдебен ред
Защита по съдебен ред лицето може да търси защита като подаде жалба пред съответния административен съд или пред ВАС - по общите правила за подсъдност. Производството пред съда, в случая Върховен административен съд, се осъществява по общите съдопроизводствени правила, разписани в Административно процесуалния кодекс и Гражданско процесуалния кодекс.
Когато действие или акт на администратор на лични данни, с който са нарушени права на физическото лице е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, защитата може да бъде реализирана по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред. Образуваното по НПК производство препятства образуване на друг вид производство със същия предмет, поради което КЗЛД не може да разглежда жалба със същия предмет, ако е образувано наказателно производство. Ако пред КЗЛД вече е образувано административно производство по повод на подадена жалба, то се спира, до решаване на въпроса за наказателната отговорност по НК от компетентния съд.
Mariq Dim.
New Member
Тряба да имаш фактури на твое име, които да им представиш. В краен случай приемат и банково извлечение.
Yuliy Georgiev
New Member
Здравейте!Вчера получих писмо от НАП,което силно ме притесни,защото всичко на всичко за годината съм продал пет,шест неща,които са лични вещи и са ползвани с години.Продадени са на символични неща за по 10-30 лв.Трябва ли да пускам данъчна декларация,при положение че нямам право на никаква друга дейност ,понеже съм военен?Ето го и писмото:
УВАЖАЕМА/И ГОСПОЖО/ГОСПОДИНЕ,
Информираме Ви, че НАП осъществява мониторинг на продажбите на стоки и услуги в интернет с цел установяване на търговците, неспазващи законовите изисквания.
След извършен анализ на данните от онлайн търговията на стоки и услуги, беше установено, че Вие извършвате продажби чрез платформи за безплатни обяви в интернет.
Напомняме Ви, че печалбите и доходите от интернет търговията подлежат на облагане, като:
- юридическите лица, следва да включват всички приходи от тази дейност при формирането на данъчния финансов резултат и да ги декларират пред НАП;
- физическите лица, следва да декларират доходите си от тази дейност с годишната данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 30.04.2018 г. за доходи придобити през 2017 г.
Подробна информация е публикувана в интернет страницата на Агенцията, в рубрика „Облагане на продажби в Интернет“, достъпна на адрес http://www.nap.bg/page?id=702.
В случай, че вече сте декларирали доходите си пред НАП, благодарим за проявената ангажираност при изпълнение на законовите Ви задължения.
УВАЖАЕМА/И ГОСПОЖО/ГОСПОДИНЕ,
Информираме Ви, че НАП осъществява мониторинг на продажбите на стоки и услуги в интернет с цел установяване на търговците, неспазващи законовите изисквания.
След извършен анализ на данните от онлайн търговията на стоки и услуги, беше установено, че Вие извършвате продажби чрез платформи за безплатни обяви в интернет.
Напомняме Ви, че печалбите и доходите от интернет търговията подлежат на облагане, като:
- юридическите лица, следва да включват всички приходи от тази дейност при формирането на данъчния финансов резултат и да ги декларират пред НАП;
- физическите лица, следва да декларират доходите си от тази дейност с годишната данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 30.04.2018 г. за доходи придобити през 2017 г.
Подробна информация е публикувана в интернет страницата на Агенцията, в рубрика „Облагане на продажби в Интернет“, достъпна на адрес http://www.nap.bg/page?id=702.
В случай, че вече сте декларирали доходите си пред НАП, благодарим за проявената ангажираност при изпълнение на законовите Ви задължения.
Yanaki_Petrov
New Member
Здравейте ,
Този същия имейл вчера е изпратен до хиляди . Аз включително получих същия на 100% .
Явно много е паднал прага за да ти търсят данък за някакви си 6-7 пратки и то за такива дребни суми .Ненормална история ми се вижда
Със сигурност ще има бунтове
Имейла така написан очаква всеки на добра воля да си плати
Този същия имейл вчера е изпратен до хиляди . Аз включително получих същия на 100% .
Явно много е паднал прага за да ти търсят данък за някакви си 6-7 пратки и то за такива дребни суми .Ненормална история ми се вижда
Със сигурност ще има бунтове
Имейла така написан очаква всеки на добра воля да си плати
/whiteknight
Няма заяждане, не е редно да се тълкува грешно само един закон и да се дава подобно становище. Много хора четат този форум и ще си помислят, че може по подобен начин да укрият доходи. Еконт и Спиди няма да могат да направят заличаване, защото има друг закон, който ги задължава да пазят данни в срок от 5 години.
Мисля, че варианта - трупам приходи и после, моля заличете ме - НАП невижда приходите ми е НЕВЪЗМОЖЕН сценарии.
Може ли да кажеш на каква стойност си продал тези 5-6 неща и за какъв период.По закон за такъв вид продажби не се дължат данъци. Мисля че граничи с абсурд НАП да търсят физически лица за инцидентни продажби на употребявани вещи. Другия вариант е да стрелят на посоки за да плашат профилактично.
Така написано, няма стойност на заплаха, покана за проверка или каквото и да е там.
Вероятно са взели база данни от някоя платформа за продажби и пращат автоматични мейли- даже и имена нямат.
Не мисля, че е за притеснение при условие, че нищо лошо не правите.
Насочено е повече към нелегалните търговци. Като видя някой 25 годишен младеж в Еконт да изпраща от името на 75 годишната си комшийка еротично бельо и ми става едно такова... мило....
whiteknight
Member
От НАП напомнят: Доходи и печалби от продажби в интернет се облагат
27 Април 2018
НАП започва кампания по изпращане на електронни писма до граждани и фирми, с което напомня, че доходи и печалби от продажби в интернет се облагат, като:
27 Април 2018
НАП започва кампания по изпращане на електронни писма до граждани и фирми, с което напомня, че доходи и печалби от продажби в интернет се облагат, като:
- юридическите лица, следва да включват всички приходи от тази дейност при формирането на данъчния финансов резултат и да ги декларират пред НАП;
- физическите лица, следва да декларират доходите си от тази дейност с годишната данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 30.04.2018 г. за доходи придобити през 2017 г.
whiteknight
Member
Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване(чл. 99 от ЗДДС).
На регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на друго основание и което извършва вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава 20 000 лева.
Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лева без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата-членка, от която стоките са транспортирани или изпратени. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
В тази хипотеза не попадат придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз.
Лице, което е регистрирано на основание ВОП и за което възникнат основания за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
whiteknight
Member
Обаче, дойде ли ви писмо от личен служебен e-mail на служител на нап с текст "Във връзка с контролно производство на..." и ВАШИТЕ ТРИ ИМЕНА, тогава по добре отидете да си платите.