Вече на работя в КЗП, иначе не би било коректно да пускам тази тема. Относно обжалването на наказателното постановление, не е задължително да е в София.Ако нарушението Ви е извършено в друг град, си го упоменете като основание и напишете, че искате да го обжалвате пред някой друг районен съд. За линковете трябва да се на лесно и достъпно място за потребителя, не е казано къде точно. Много търговци ги слагат като активни пепратки в дъното на главната страница.
Законови изисквания за електронна търговия
- Автор sonus
- Начална дата
И аз си признавам, че за горния текст доста си блъсках главата какво точно трябва да означава и продължава да не ми е съвсем ясно дори след обаснението на Sonus, съжалявам 
С прости думи: задължително ли е или не е задължително търговецът да предлага поемане на разходите по връщане? Тоест - какъв е този "най-евтин вариант"? Досега не съм виждала търговец който да предлага какъвто и да е вариант да поеме транспортните разходи по връщането.
Иначе по главната тема - в момента работя по създаването на електронен магазин и също бих се включила с удоволствие към такъв абонамент, ако се предлага. Мисля, че е много добра идея.
С прости думи: задължително ли е или не е задължително търговецът да предлага поемане на разходите по връщане? Тоест - какъв е този "най-евтин вариант"? Досега не съм виждала търговец който да предлага какъвто и да е вариант да поеме транспортните разходи по връщането.Иначе по главната тема - в момента работя по създаването на електронен магазин и също бих се включила с удоволствие към такъв абонамент, ако се предлага. Мисля, че е много добра идея.
И аз си признавам, че за горния текст доста си блъсках главата какво точно трябва да означава и продължава да не ми е съвсем ясно дори след обаснението на Sonus, съжалявам С прости думи: задължително ли е или не е задължително търговецът да предлага поемане на разходите по връщане? Тоест - какъв е този "най-евтин вариант"? Досега не съм виждала търговец който да предлага какъвто и да е вариант да поеме транспортните разходи по връщането.
Иначе по главната тема - в момента работя по създаването на електронен магазин и също бих се включила с удоволствие към такъв абонамент, ако се предлага. Мисля, че е много добра идея.
С прости думи: задължително ли е или не е задължително търговецът да предлага поемане на разходите по връщане? Тоест - какъв е този "най-евтин вариант"? Досега не съм виждала търговец който да предлага какъвто и да е вариант да поеме транспортните разходи по връщането.Иначе по главната тема - в момента работя по създаването на електронен магазин и също бих се включила с удоволствие към такъв абонамент, ако се предлага. Мисля, че е много добра идея.
Ако не сте написали в общите условия, че разходите по връщането на стоката са за сметка на потребителите, то тогава Вие задължително трябва да поемете тези разходи. Ако е написано в общите услвия, че тези разходи (по връщането на стоката) са за сметка на потребителите и те са се съгласили с тези "Общи условия" при извършване на покупка, то тогава разходите се поемат от тях.
Angell
Active Member
Здравей, разбирам логиката на казаното от теб, ама ако клиентът разгледа продукта, остави го в офиса на куриера и просто си тръгне, коя сила може да го накара да извади пари и да си плати куриерската услуга?
tanipo
Well-Known Member
А, сетих се още два въпроса за нашия нов колега. Първия ми въпрос е дали КЗП следи за така наречените съобщения за бисквитки и втория ми въпрос е ако имаме магазин за чужбина, следва по закон да е с всички реквизити, които са за магазин за България, след като е под родна опека, но КЗП следи ли такива магазини?
Не може да ги ограничавате с посочен от вас начин за връщане на стоката, ако разходите за връщане на стоката са за сметка на потребителите. Ако им кажете, че стоката може да бъде върната към вас само по Еконт, то това е неравноправна клауза в договорните ви условия. Да, следи се за бисквитките. Магазинът трябва да отговаря на изискванията на пазара, на който оперира. Няма значение дали фирмата е българска или китайска. Ако е в ЕС, има система за сътрудничесто и тези фирми също се следят.
Последно редактирано:
tanipo
Well-Known Member
Аз не искам да ги ограничавам, самия закон казва, че стоките се връщат по обичаен начин по пощата. Искам да съм сигурен,че да не излезе че ако не е пратен по пощата излиза, че трябва да им възстановя цената за доставка.
А, това за пазара на който магазина оперира - ако оперира глобално, това означава ли, че трябва да отговаря на условията на всички държави по света? Не е ли правилно да отговаря на условията на България само?
А, това за пазара на който магазина оперира - ако оперира глобално, това означава ли, че трябва да отговаря на условията на всички държави по света? Не е ли правилно да отговаря на условията на България само?
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.
Там където магазинът продава, трябва да се съобразява с изискванията на пазара, независимо в колко държави продава. Ако фирмата е българска, а магазинът продава US и изискванията на магазина са съобразени с българските такива.... Помислете какво ще се случи, ако имата проверка от тяхната комисия и не отговаряте на изискванията на пазара. Това е само пример и трудно би могло да стане на практика.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.
Там където магазинът продава, трябва да се съобразява с изискванията на пазара, независимо в колко държави продава. Ако фирмата е българска, а магазинът продава US и изискванията на магазина са съобразени с българските такива.... Помислете какво ще се случи, ако имата проверка от тяхната комисия и не отговаряте на изискванията на пазара. Това е само пример и трудно би могло да стане на практика.
Последно редактирано:
tanipo
Well-Known Member
точно на тоя член 55, може да цитираш и следващата алинея, тя обърква.
А относно магазина, изобщо не съм съгласен. Вие проверявате ли щатските магазини дали имат линк към КЗП? Или може би Amazon имат такива? Може би тука има объркване - не говорим за магазин насочен за САЩ, айде да хванем тоя пример, а магазин който доставя в САЩ просто.
А относно магазина, изобщо не съм съгласен. Вие проверявате ли щатските магазини дали имат линк към КЗП
? Или може би Amazon имат такива? Може би тука има объркване - не говорим за магазин насочен за САЩ, айде да хванем тоя пример, а магазин който доставя в САЩ просто.Тази долната алинея е за "договор извън търговския обект", а Вие сключвате "договори за продажби от разстояние". Да, съжаляжам, примерът, който дадох не беше точен. Европейското законодателсто е синхронизирано чрез директиви, който се транспонират в законите на държавите членки, както и в българското законодателство. Е всяка държава си ги интерпретира сама, но това е друг въпрос. Та в ЕС повечето неща са идентични. Когато даден казус се отнася за държава извън ЕС, КЗП не може да направи нищо. Дори не може да сигнализира по системата за сътрудничество, защото тя е само за държавите членки на ЕС.
Последно редактирано:
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор извън търговския обект е всеки договор между търговец и потребител:
1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Беджев Стил
Well-Known Member
sonus, не се разправяй с дървени философи. По добре обяви една цена за одит на сайт или качи твоя сайт във форума
¦•••SHERIFA•••¦
Well-Known Member
ЗЗП (18.07.2017 latest update): „Договор извън търговския обект“ = значи, че авт. се ИЗКЛЮЧВАТ за site owners тези: Чл. 48, Чл. 55 (3) само.
Важат: Чл. 47, 53, 59, 207 обаче.
От тук следва логичният въпрос: Asian, NA/SA, ANZ фирма оперира и продава стока към европейски граждани – било с доставка от non-ЕС (MK, RS съседните, но обикновено CN/HK) държава или директно с вкарана стока в ЕС в някоя държава – и при 2-та случая предполагам, че не е отговорна (освен на доброволни начала) по локалните държави-членки ЗЗП-та, независимо дали има или няма VAT ID(s)?
Докато, ако е в съседна, по подобие на e*rap в RO, то тогава независимо, че нямаше по него време българско представителство, е liable, поради „взаимното сътрудничество с другите рег. органи и ЕК за прилагане на ЕС право“. Ако се няма такова „взаимно сътрудничество“ с MK, RS, CN, HK, US, CA, AU, NZ, JP, то това авт. значи коя е по-добрата стратегия за противопоставяне на:
Важат: Чл. 47, 53, 59, 207 обаче.
От тук следва логичният въпрос: Asian, NA/SA, ANZ фирма оперира и продава стока към европейски граждани – било с доставка от non-ЕС (MK, RS съседните, но обикновено CN/HK) държава или директно с вкарана стока в ЕС в някоя държава – и при 2-та случая предполагам, че не е отговорна (освен на доброволни начала) по локалните държави-членки ЗЗП-та, независимо дали има или няма VAT ID(s)?
Докато, ако е в съседна, по подобие на e*rap в RO, то тогава независимо, че нямаше по него време българско представителство, е liable, поради „взаимното сътрудничество с другите рег. органи и ЕК за прилагане на ЕС право“. Ако се няма такова „взаимно сътрудничество“ с MK, RS, CN, HK, US, CA, AU, NZ, JP, то това авт. значи коя е по-добрата стратегия за противопоставяне на:
Последно време все по-често ми задават въпроси свързани с правото на потребителите да се откажат от сключения договор за продажба от разстояние в 14 дневен срок от получаване на стоката, както и за възстановяване на паричните средства заплатени от потребителя. Много потребители злупотребяват с правата си или по-точно не ги разбират ( използват стоката 12-13 дни и на 14-тия решават да я върнат. ) В такива случай повечето търговци не знаят дали да откажат връщане на стоката или да възстановят парите на потребителя и да си приберат стоката. Законът казва така -
Чл. 55.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.
Това ще рече, че не може да откажете връщане на стоката и възстановяване на парите, защото по този начин възпрепятствате правата на потребителите, но намалената стойност на стоката се преценява от Вас. Вие решавате колко е намалена тази стойност.
Много колеги се интересуват от одит на сайтовете, които притежават. Цената на одит на сайт (електронен магазин или информационен сайт) е 40 лв. Който проявява интерес да ми пише на лични.
Чл. 55.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.
Това ще рече, че не може да откажете връщане на стоката и възстановяване на парите, защото по този начин възпрепятствате правата на потребителите, но намалената стойност на стоката се преценява от Вас. Вие решавате колко е намалена тази стойност.
Много колеги се интересуват от одит на сайтовете, които притежават. Цената на одит на сайт (електронен магазин или информационен сайт) е 40 лв. Който проявява интерес да ми пише на лични.
