НЕ: Казармата е мизерия, извращения, унижения и безсмислено хабене на човешки живот
ОТ НИКИ РУСИНОВСКИ
Сякаш не ни стигат всички други проблеми, но отнякъде изпълзяха фашизирани идиоти, които се опитват с умилителна „романтика” да прокарат идеята да реставрираме една от най-зловещите, най-безсмислени и най-ужасяващи тоталитарни институции – задължителната казарма.
Нищо хубаво не мога да кажа за казармата – и мога да го кажа от собствен опит.
Изкарал съм в нея 2 години и половина. Две години и половина от най-хубавите, млади, креативни, красиви и силни в живота ми – зад решетки, огради и бодлива тел. В затвор.
Две години и половина, изтръгнати със сила от живота ми и зачеркнати. Няма ги. Няма ги приятелите ми в тях, няма го родния ми град, няма я музиката от това време, няма ме и мен. Когато се върнеш, нищо повече вече не е същото – връщаш се в непознат град, сред други хора, в някакъв вече друг свят. Нищо не е същото, но което е още по-важно – и ти вече не си същият.
Няма никакъв смисъл от казарма – като всеобща военна повинност – в едно модерно европейско общество, в което живеем вече от десетилетия.
Няма смисъл да мръзнеш в окопи на границата (нито има смисъл от самата граница) със скъсани кубинки, в които подложката е от... замръзнал лед. Десет години след това всяка пролет имах болки в пръстите на краката от измръзването, имам ги и досега понякога.
Няма смисъл да не се къпеш по един месец (28 дни – личен рекорд...), когато си на учение или мобилизационен лагер.
Няма смисъл да се учиш да мразиш и да убиваш съседите си – сега ходим в Турция и Гърция на почивка.
Няма смисъл да си режеш вените, за да получиш домашен отпуск.
Само това да беше.
Казарамата те смачква духовно и физически. Влизате различни – излизате еднакви: еднакво тъпи, еднакво посредствени, еднакво насрани. Като тухли в стената...
Нищо полезно не съм научил там. Казармата е пълна с извращения, изтезания, изнасилвания, унижения, саморазправа, бой, лицемерие, лъжа, корупция, кражби, престъпления.
Казармата е машина за месо. Всеки тъпак, който реве за нея, без да знае от собствен опит какво е, да прочете поне „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг. Там ясно - и жестоко - е описано как дори общество от невинни деца (момчета), оставени на себе си, постепенно логично стига до насилие, убийства и тиранична социална структура. Подивява – за тези, които не разбират сложни думички.
Казармата изобщо не е забава. Казармата е място, в което може да останеш без някой пръст, без някой крайник и дори без глава. Там могат да те застрелят (имам такива приятели, лека им пръст) или да те докарат дотам ти да застреляш някого. Или дори себе си. Там можеш да полудееш. Съвсем буквално, не като метафора. Могат да те превърнат в инвалид – физически или/и психически – за цял живот.
Казармата е параграф 22 – ако си луд, ти можеш да не ходиш в казармата. Но ако не искаш да идеш в казармата, значи ти не си луд, а си абсолютно нормален (защото никой нормален човек не би искал да иде в казармата) - и тогава трябва да идеш в казармата. Умиране има, отърване няма. Желязна военна логика – порочен кръг.
Искрено пожелавам на всеки, който съжалява за казармата или призовава да я върнем под каквато и да е форма, да заживее именно в нея. Така би било справедливо. А не – да върнем казармата, но ако може, да ходи някой друг в нея. Това е лицемерие.
Щом искаш казарма – вземай калашника, слагай противогаза и с песен на уста поемай със строева стъпка към задника на географията, за да се стреляш с други такива идиоти с болни или промити мозъци като тебе. Ще се радвам да се върнеш в железен сандък, закичен с орден – защото нали твърдеше, че Отечеството има нужда от тебе. Докажи го!
А аз ще си живея живота – защото искам да го живея и не искам да убивам или малтретирам никого, за да се чувствам ценен и важен в собствените си очи.
. Но никой не го тормозил. На другия ден тъпака взел, че отишъл при ротния да се оплаче..... Оставям фантазията ви да поработи какви бяха следващите му 3-4 месеца
