НАП - регистър на собствениците на е-магазини

Може да ви стори глупав въпроса, но съм длъжен да го задам - ако издаваш фактури с Microinvest и работиш с ППП, променя ли се нещо с влизането на новия закон за ел. магазините?
 
Може да ви стори глупав въпроса, но съм длъжен да го задам - ако издаваш фактури с Microinvest и работиш с ППП, променя ли се нещо с влизането на новия закон за ел. магазините?

За онлайн магазините не точно, но влиза в сила едно друго изискване за всички продажби - апарата трябва да ти е вързан със складовата програма и през нея да пускаш касовите бележки, като на бележката трябва да бъде изписано и името на продукта.
 
ВЪПРОС: Дружество “Х” ООД има намерение да извършва дейност по посредничество между купувач и продавач за покупко-продажба на стоки, както и интернет услуги. Дейността по посредничеството ще се извършва чрез платформата на Ebay. Всички получени суми от клиенти ще постъпват по сметки, открити в PayPal, 2checkout, BrainTree, които средства след това се прехвърлят по разплащателни сметки на доставчиците, открити в български банки.
Следва ли за получените суми дружеството да издава фискални касови бележки?
ОТГОВОР:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В допълнителните разпоредби на ЗПУПС са дефинирани понятията: “Наличен паричен превод” е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение. “Средства” са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари. От цитираните разпоредби е видно, че преводите на електронни пари са наличен паричен превод. Остава да се изясни дали изброените от вас дружества са доставчик на платежна услуга по смисъла на същия закон. За да се осигури правна сигурност, ЗПУПС оправомощава БНБ да води публични регистри на всички дружества, които извършват платежни услуги и оперират с електронни пари. Регистри се водят както на българските дружества, занимаващи се с такава дейност, така и на чуждестранните дружества, регистрирани в държава-членка на ЕС. Регистрите са публични и могат да бъдат намерени на интернет страницата на БНБ. Ако изброените от вас дружества са вписани в регистъра, при постъпване на плащания чрез техните системи, не е нужно да се издават фискални касови бележки. В този смисъл е и практиката на НАП, изразена в писмо изх. № 96-00-533 от 13.12.2011 г.

Катя Гущерска, данъчен експерт
адв. Зорница Димитрова, консултант


Източник: http://pluton1.com/vaprosi-otgovori...e-sumi-da-se-izdavat-fiskalni-kasovi-belezhki
Благодаря ти vassy. За усилията и времето, които полагаш, за компетентните ти отговори. Конкретно този цитат, който привеждаш тук, ми дава увереност за нещо много важно - плащанията с кредитна/дебитна карта, издавани и оперирани от финансови институции, които извършват платежни услуги и оперират с електронни пари. Конструкцията при нас вече е ясна: ТО1 "магазин" със СУПТО и ФУ (по всички правила) и ТО2 "електронен магазин", без задължение за издаване на фискален бон, съответно СУПТО и ФУ, с плащания ППП, по банка и с преводи на електронни пари чрез доставчик, който го има в Регистъра на БНБ по чл. 19 от ЗПУПС. При положение, че никъде няма текстове, които да ни забраняват със СУПТО в един ТО да управляваме продажбите на не-СУПТО обект, нещата са добре. Ще бъде още по-добре, ако се появят модули за open-source платформите за електронни магазини, които да отговаря на Н-18, ФУ или с електронен касов бон - няма значение...
 
Ясно е, че се "води" така само, когато е извършено на физически ПОС терминал. Нека правим разлика между физически ПОС терминал и разплащане онлайн с карта. Мисля, че те са по изключенията на Чл.3, ал.(1) от Наредба Н-18 - "...наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи..." Именно заради неясното разбиране - какво е ПОС - идват и неясните тълкувания...
 
А ако получаваш плащания през Paypal, но продаваш и изпращаш в чужбина, то пак ли трябва да издаваш касов бон? Някой има ли идея..
 
Благодаря ти vassy. За усилията и времето, които полагаш, за компетентните ти отговори. Конкретно този цитат, който привеждаш тук, ми дава увереност за нещо много важно - плащанията с кредитна/дебитна карта, издавани и оперирани от финансови институции, които извършват платежни услуги и оперират с електронни пари. Конструкцията при нас вече е ясна: ТО1 "магазин" със СУПТО и ФУ (по всички правила) и ТО2 "електронен магазин", без задължение за издаване на фискален бон, съответно СУПТО и ФУ, с плащания ППП, по банка и с преводи на електронни пари чрез доставчик, който го има в Регистъра на БНБ по чл. 19 от ЗПУПС. При положение, че никъде няма текстове, които да ни забраняват със СУПТО в един ТО да управляваме продажбите на не-СУПТО обект, нещата са добре. Ще бъде още по-добре, ако се появят модули за open-source платформите за електронни магазини, които да отговаря на Н-18, ФУ или с електронен касов бон - няма значение...
Само един въпрос :Как ще пуснете фактура през ел.магазин която не се плаща по банка
 
Искам да знам само:

1. Как НАП ще задължат всички да играят по правилата.
2. При отказ ще имат ли права над българските хостинг компании, за блокирането на домейни ?
 
Държавен вестник чети най отдолу:
§ 75. (1) Лицата по чл. 3, които са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 28 в срок до 31 март 2019 г. Тези лица подават информацията съгласно приложение № 33 в срок до 31 май 2019 г.
(2) Лицата по чл. 3, които не са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 28 в срок до 30 юни 2019 г. Тези лица подават информацията съгласно приложение № 33 в срок до 31 август 2019 г.
(3) За лица по чл. 3, които започват дейността си след влизане в сила на § 28, се допуска да извършват регистриране и отчитане на продажби по досегашния ред до изтичане на сроковете по ал. 1 и 2.
 
Държавен вестник чети най отдолу:
§ 75. (1) Лицата по чл. 3, които са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 28 в срок до 31 март 2019 г. Тези лица подават информацията съгласно приложение № 33 в срок до 31 май 2019 г.
(2) Лицата по чл. 3, които не са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 28 в срок до 30 юни 2019 г. Тези лица подават информацията съгласно приложение № 33 в срок до 31 август 2019 г.
(3) За лица по чл. 3, които започват дейността си след влизане в сила на § 28, се допуска да извършват регистриране и отчитане на продажби по досегашния ред до изтичане на сроковете по ал. 1 и 2.
Това не е за електронните магазини, а този текст:
§ 76. (1) Параграф 29 влиза в сила 3 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.
(2) Лицата, които осъществяват търговска дейност чрез електронен магазин към датата на влизане в сила на § 29, подават информацията в тримесечен срок от влизане в сила на § 29.
т.е. до края на м. март/ 28 март/ трябва да ги декларират
 
Здравейте.

Имаме нов онлайн магазин от 09.2018г.

Имаме касов апарат, с всяка поръчка изпращахме касова бележка. Еконт ни превеждаха парите по банкова сметка.

От другия месец ще спрем касовия апарат и ще останем само на плащане с ППП по банкова сметка.

Заради недооглеждане сме допуснали грешка - всички парични преводи от септември досега, са били изплащани като ППП по банкова сметка, но за тях е била издавана и касова бележка.

Това нарушение ли е и счита ли се за дублиран оборот?
 
Абсолютно е дублиран оборот. Имаш на каса, имаш и по сметка. Как се оправя това не знам. Толкова сторнота да правишш, едва ли е добра идея... че и от септември досега. Счетоводителя какво каза? Как така не е забелязал!? Това е мега странно, даже и за несчетоводител! Предполагам не си по ДДС, защото иначе щеше да се усетиш веднага :)

Здравейте.

Имаме нов онлайн магазин от 09.2018г.

Имаме касов апарат, с всяка поръчка изпращахме касова бележка. Еконт ни превеждаха парите по банкова сметка.

От другия месец ще спрем касовия апарат и ще останем само на плащане с ППП по банкова сметка.

Заради недооглеждане сме допуснали грешка - всички парични преводи от септември досега, са били изплащани като ППП по банкова сметка, но за тях е била издавана и касова бележка.

Това нарушение ли е и счита ли се за дублиран оборот?
 
Абсолютно е дублиран оборот. Имаш на каса, имаш и по сметка. Как се оправя това не знам. Толкова сторнота да правишш, едва ли е добра идея... че и от септември досега. Счетоводителя какво каза? Как така не е забелязал!? Това е мега странно, даже и за несчетоводител! Предполагам не си по ДДС, защото иначе щеше да се усетиш веднага :)

За съжаление счетоводителката няма достъп до ee.econt и няма как да види, че е била цъкната отметката за ППП. Сега на какво основание трябва да сторнираме касовите бележки след като ги няма при нас?

П.П. На каса принципно не би трябвало да имам, защото при издаване на касова бележка направихме бутон PY2 - наложен платеж.
 
Като казвам на каса, имам предвид на апарат. На счетоводителката нали и даваш извлечения от банката и месечни отчети от апарата, не вижда ли, че приходите съвпадат 1 към едно като стойност? Това просто не знам как може да се пропусне. Ама ако не си по ддс, може и изобщо да не ги гледа...

Без касовата бележка май не може да се сторнира, може банковите преводи да е по лесно, не знам. Дефакто трябва половината оборот да сторнираш, което ще привлече вниманието със сигурност. И то месеци назад.... сложно ми се вижда. Голяма ли е сумата?


За съжаление счетоводителката няма достъп до ee.econt и няма как да види, че е била цъкната отметката за ППП. Сега на какво основание трябва да сторнираме касовите бележки след като ги няма при нас?

П.П. На каса принципно не би трябвало да имам, защото при издаване на касова бележка направихме бутон PY2 - наложен платеж.
 
До тук всичко е ОК, не ти е нужна касова бележка и касов апарат ако сключите договор с Еконт за изплащане на наложени платежи чрез паричен превод по банка, НО!
Примерно, този месец имате 2 поръчки в емаг с ваучер. Какво правим тогава ? :)
Няма да работим с ваучер в емаг.
 
Не зная дали тук е мястото, но искам да помоля за съвет за мой близък, който е чул за тези промени за онлайн-магазините, но счетоводителят, до който се е допитал нищо не разбира явно и човекът се притеснява. С две думи беше с телково решение, но нашата скъпа държава не му го поднови, а с костите е много зле след голяма травма и е с постоянни болки(казвам го, за да му разберете позицията на човека)- прави ръчно някакви неща, когато му поръчват през някаква голяма посредническа агенция и им плаща за това 20% комисионна,но пък е доволен, защото му намирам постоянно клиенти. Изработен му е и онлайн-магазин преди години, но през него почти няма поръчки. Та въпросът му е , ако е нужно с този нов закон, как да си позволи да прави фирма, да купува касови апарати, да плаща на счетоводител, а накрая и данъци, така, вместо държавата, вместо му помогне, ще му вземе и последните стотинки. Притеснил се е човека,а не знае към кого да се обърне за адекватно мение и съвет! Затова моля от негово име да му дадете чисто човешки такова , за което благодари!
п.с. ако не е тук мястото на въпроса, моля да ме насочите къде да го задам във форума!
 
Последно редактирано:
Здравейте колеги,
повече от 10 години продаваме с електронен магазин. Искам да поставя едно малко по-различно виждане за това как да изпълним изискванията на новите изисквания на НАП.
Според ЗДДС има определение за електронен магазин:
"87. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) "Електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане."
Моля, за мнение относно дали ако не е налице тази функционалност, сайта вече не е електронен магазин а просто електронен каталог с възможност за заявки (поръчки). Ако това вече не е електронен магазин, то изискванията на новата наредба не би трябвало да се отнасят за този сайт-електронен каталог.
Веднага ще възникнат въпроси за как ще се поръчва в този електронен каталог. Варианти много. Бутонът за бърза поръчка например не записва нищо в базата данни, а само изпраща имейл с телефон и име на клиента. Остават другите контакти, които са предоставени на клиентите за връзка.
Ако някой има мнение по тази функционалност и новите изисквания на НАП, нека сподели.
 
Аз пък имам един много интересен казус, касаещ дистрибуторите. Имаме онлайн магазин, но има колеги които обикалят клиентите и на място им показват продукти, които понякога биват купувани от клиентите на техен терен. На място им се издава касова бележка, тъй като колегите разполагат с мобилни касови апарати. Сега с новите наредби за връзването с програмите за складова наличност, как ще става номера с продажбите на място?! Ако е с офиса е ясно, че ще минава през компютъра, но при "мобилната" група лаптопи ли трябва да им взимаме?! Дори и така да е как ще се синхронизират тия складови програми между всички компютри?! И най-якото е, че никой не може да отговори на тия въпроси. :)
Остана само в НАП да звъннем в понеделник да пуснат едно разяснение, как да продължим да работим в рамките на закона. Защото при евентуална невъзможност да се работи така, ще трябва да съкращаваме работни места, не че са много, но хората си изкарват хляба по този начин. :)
Отделно купуваме комплекти, които се разбиват за да е по-удобно на клиента и разбиването може би ще бъде проблемно за описване в складовата програма, тъй като реално на фактура го няма закупено като отделен продукт. :)
 
Значи знам от сигурен източник, че на малките фирми и магазинчета е позволено да си продължат с групирането на продуктите. Само дето групите трябва да са много подробни. Примерно продаваш болчета и гайки - грипа крепежи. Продаваш гуми за колело, различни модели - група гуми за колело... и така... колкото позволява апарата.

Аз пък имам един много интересен казус, касаещ дистрибуторите. Имаме онлайн магазин, но има колеги които обикалят клиентите и на място им показват продукти, които понякога биват купувани от клиентите на техен терен. На място им се издава касова бележка, тъй като колегите разполагат с мобилни касови апарати. Сега с новите наредби за връзването с програмите за складова наличност, как ще става номера с продажбите на място?! Ако е с офиса е ясно, че ще минава през компютъра, но при "мобилната" група лаптопи ли трябва да им взимаме?! Дори и така да е как ще се синхронизират тия складови програми между всички компютри?! И най-якото е, че никой не може да отговори на тия въпроси. :)
Остана само в НАП да звъннем в понеделник да пуснат едно разяснение, как да продължим да работим в рамките на закона. Защото при евентуална невъзможност да се работи така, ще трябва да съкращаваме работни места, не че са много, но хората си изкарват хляба по този начин. :)
Отделно купуваме комплекти, които се разбиват за да е по-удобно на клиента и разбиването може би ще бъде проблемно за описване в складовата програма, тъй като реално на фактура го няма закупено като отделен продукт. :)
 

Горе