Когато още бяхме кандидати за НАТО, как отказахме на САЩ да приемем бежанците от Косово?
Имаше какво да ни подпира топките.
Демек в НАТО ли е проблема или в нас?
През 1990 г. се подписва Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В него участват 30 държави – съюзниците на НАТО и страните от тогавашния Варшавски договор. България подписва документа през ноември същата година. Това е антибългарски договор, а хората които са го подписали, са палачите на държавата и предатели на целия български народ. Благодарение на този договор българската държава трябва да съкращава своите обикновени въоръжени сили с толкова, колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси и че на практика не може да има силна армия, с която да защитава териториалната си цялост, без да й бъдат наложени санкции след това. Цялата идея на ДОВСЕ прилича на Ньойския договор и осакатяването на армията ни през 1919 г.
Всъщност какво представлява ДОВСЕ? Това е един вид гарант за държавите, току що отърсили се от комунистическата пелена, и за техния по-нататъшен път на развитие. Един вид предпазна мярка на западния блок срещу неблагоразумни войнствено настроени държави. (Знаем че в източния блок всички държави са били въоръжени до зъби, били сме заплаха за Вашингтон).
ДОВСЕ налага еднакви ограничения и за двата лагера от Атлантическия океан до Урал, като това засяга ключово въоръжение, необходимо за осъществяването на изненадващи, както и на широкомащабни нападателни операции. Колективно участващите в договора се съгласяват да не надвишават:
- 20 000 танка;
• 20 000 артилерийски оръдия;
• 30 000 бронирани бойни превозни средства;
• 6 800 бойни самолета;
• 2 000 нападателни хеликоптери;
Договорът допълнително ограничава дела на въоръжението на една държава до 1/3 от общото за всички страни в Европа – правилото на „достатъчност“. Тези ограничения са:
- 13 300 танка;
• 13 700 артилерийски оръдия;
• 20 000 бронирани бойни машини;
• 5 150 бойни самолета;
• 1 500 бойни хеликоптера.
Квотите за това какво количество въоръжение БА може да притежава, са 1475 танка , 2000 бронирани бойни транспортни средства, 1750 артилерийски оръдия, 235 бойни самолета, и 67 бойни хеликоптера. През 1990 г. министърът на националната отбрана оповестява, че между страните от Варшавския договор дебатите за разпределението на оръжия са били настървени, защото всеки член се е опитвал да увеличи своята квота, а оттам и своята сигурност, преди да започнат да се отчитат пред НАТО. Целия текст
ТУК
Шифрограмата на ген.-полк. Кондратиев заварва като наш военен министър Александър Сталийски. В нея зам.- военният министър на Русия ни съобщава, че още в началото на 1993 г. ще се произведат бойни глави специално за нашите „Скъд Б“. Отделно Сталийски подписва с руския си колега арм. генерал Павел Грачов 10-годишно споразумение, че взаимно ще си опазваме тайните.
Следващият военен министър – Валентин Александров, запретва ръкави да осигури парите. Но военният бюджет за 1993 г. е много малък и покупката се отлага за следващата година. На 2 ноември 1994 г. шефът на военноикономическия блок на МО ген. Симеон Петковски получава телеграма срочно да се открие акредитив за плащане, защото същия ден е подписано решение да се изпълни контрактът. Ракетчиците се радват на новата придобивка, всекидневният им труд най-сетне придобива измерение и смисъл. Колко трае радостта им обаче?
Президентът неолиберал Желю Желев още през 1992 г. при посрещането си в САЩ е поканил желаещите да се запознаят с ракетите ни.
В поделението в Телиш, където са най-мощните български ракети СС-23, тутакси идват американци с видеокамери. Снимани са дори номерата на бойните части…
Нека отворим една скоба и кажем, че през тези години от 1990-а до 1997-а, Българската армия не разполагаше с големи финанси. Всяка година бюджетът на МО се намаляваше и орязваше, стигна се дори до момент, в който наборниците нямаше какво да ядат – родителите им носеха храна от вкъщи. Това беше огледален образ на случващото се в държавата – пълен разпад и липса на управленски компетенции, кражби и далавери! Но армията съществуваше. Имаше я! Имаше го гаранта за суверенитета и независимостта на Българската държава!...
