От: Webmaster Lifestyle
Явно и аз ще се включа в темата (щото и съм дърт и бракуван и с деца). Докато всичко е зелено, мацките - безброй, а шапката ти се вее, докато си обяздил белия кон, лягаш в 5, ставаш в 12, по-хубаво от джангъра на големия град - няма. Няма да ви разказвам ко помня, щото повечето от вас си го изживяват в момента
. Само ще кажа, че с годините ти писва. Когато се появят и наследници, почваш да се оглеждаш по тихите места (у края на града), с градинки и площадки, ясли, детски заведения и училища. А сега се усещам, че ме влече селото (ама с река, щото лятото много ми се харесва да си гледам отчетите на сайтовете, докато си ловя риба). Идилиите за басейни, ливади и градини бързо умират, когато се заемете с ремонт и обзавеждане на първото собствено жилище. Като се утепате за 100 квадрата тухла, правите му ремонт през 3 години, само мисълта за още собственост (дето да й слугувате) умира. Умира и желанието за постоянната дафта-дуфта на големия град, повече започва да се цени личното време, спокойствието и тишината... абе пенсионера започва да се събужда :beer:
Вече почва да ме мързи и кола да карам... В тая връзка -
Попитали един католик, един имам и един равин кога започва живота.
Католикът отсякъл: -Когато е зачеването, сперматозоидът оплоди яйцеклетката, тогава започва животът.
Имамът казал: -Не, много работи могат да се объркат по време на бременността, за това, животът започва с раждането!
Равинът се засмял: -И двамата грешите. Когато децата пораснат, напуснат дома и ти умре кучето, та едва тогава започва животът...