От: АЙДЕ! Руснаците влезнаха в Украйна!
Като (и ако) напишеш някога в бъдещето, че българите и сърбите са наистина братски народи, то предполагам, че чувството ти за несправедливост ще е претърпяло метаморфоза. Докато сега "въпреки несправедливостите" е недостатъчно. На Балканите всеки е усетил несправедливост (и сърбите има за какво да се оплакват). Но взаимният реваншизъм няма да реши балканските проблеми.
Не е така. Кажи например ние как сме ощетили Сърбия, кога сме ги предавали, как сме ги нападали в гръб. Ако искат да се забрави миналото, самите те трябва да премахнат несправедливостите и да се извинят.
Ето тази песен казва всичко, което може да бъде казано по темата:
[video=youtube;R4MYNvfof2s]https://www.youtube.com/watch?v=R4MYNvfof2s[/video]
Дядо ми разказва за първата си рана,
получил я в Сръбската война.
Kрай Сливница в гръб брат го нападнал,
намушкал го с кинжал, но дядо не умрял.
Не вярвал дядобрат да е убиец,
но сякаш,че ухапал го комар.
Обърнал се и само го изгледал,
дори не зашлевил на брата си шамар.
От Дунав до Бяло море,
от Дрина до Черно море,
Марица ми казва, че Вардар e казал:
“Където е текло, там пак ще тече!”
Дядо ми разказва за втората си рана,
получил я в Балканската война.
От всякъде го сдавили чакали
и късали парчета кървава земя.
А после ми разказа за езика,
как гъркът с топлийка го бодял,
но дядо ми изучил е псалтика
и винаги на български е пял.