biaaro
Well-Known Member
Айде да слушаме юристите, а, тулупи...
Какво казва Конституцията :
Чл. 81.
(1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато ПРИСЪСТВАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от ПРИСЪСТВАЩИТЕ народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е ЛИЧНО и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Наред с това Правилника за дейността на НС ЗАДЪЛЖАВА депутатите да присъстват при провеждане на сесиите му.
Чл. 136. (1) Народният представител Е ДЛЪЖЕН да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на който се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, УВЕДОМЯВА дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЯВА председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.
В теоретичен аспект гласуването може да бъде лично / присъствено/ и неприсъствено / по пълномощие, дистанционно, по пощата и др./
Според волята и смисъла на Конституцията народните представители гласуват само лично – присъствено, което предполага, че броят на гласувалите трябва да е равен на броя на отчетените гласове.
От друга страна, броят на регистрираните до началото на заседанието народни представители следва да определи според чл.81 ал.1 наличието на кворум, който е условие за провеждане на заседанието.Това е възможно, когато е налице регистрация на най-малко 120 депутата.
Чл.55 от Правилника за дейността на НС дава възможност за обсъждане на процедурни въпроси, вкл. свързани с наличието на кворум и начин на гласуване, отчитане на резултати и т.н.или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за: прекратяване или отлагане на заседанието; прекратяване или отлагане на разискванията; отлагане на гласуването.
Чл.71 от Правилника дава възможност за ОСПОРВАНЕ и ПОВТАРЯНЕ НА ГЛАСУВАНЕТО
Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага. Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен. При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
Какво се случи днес:
Регистрирани – 198
Гласове – 237, от които ЗА-102
ПРОТИВ -124
Въздържали се -11
Според Конституцията и Правилника за дейността на НС при 198 регистрирани , възможност за лично гласуване имат 198 народни представители.
Гласуването според Конституцията е явно.
Следователно е възможно да се установи кой как е гласувал.
Според правилника за дейността на НС -Чл. 66 гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" и "въздържал се";
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.
Ако приемем, че вносителите на вота на недоверие и въздържалите се са присъствали лично – общо 113, то разликата до общо регистрираните / 198/ е 85 народни представители, гласували против вота, която цифра е недостатъчна за отхвърлянето му.
Няма никакво съмнение, че когато Конституцията и Правилника определят с какво мнозинство се вземат решенията / „ повече от половината от присъствуващите“/ се има предвид ЛИЧНО ПРИСЪСТВУВАЛИТЕ И ГЛАСУВАЛИ народни представители.
Аргумент за това са ДР на Правилника за дейността на НС - пар.4 :„ Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които СА СЕ РЕГИСТРИРАЛИ ПРЕДИ започване на гласуването.В конкретния случай те са 198.
Съгласно чл. 89 от Конституцията при гласуване недоверие на МС предложението е прието, когато за него са гласували ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ВСИЧКИ народни представители – т.е. минимум 121.
Дали от общо регистриралите се 198 народни представители 121 са гласували против вота е въпрос, който определя конституционосъобразността на решението за отхвърляне на вота.
Сега трябва да отговорят квесторите и секретарите на НС, които контролират и отчитат гласовете.
Решението на НС подлежи на конституционен контрол.
Какво казва Конституцията :
Чл. 81.
(1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато ПРИСЪСТВАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от ПРИСЪСТВАЩИТЕ народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е ЛИЧНО и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Наред с това Правилника за дейността на НС ЗАДЪЛЖАВА депутатите да присъстват при провеждане на сесиите му.
Чл. 136. (1) Народният представител Е ДЛЪЖЕН да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на който се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, УВЕДОМЯВА дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЯВА председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.
В теоретичен аспект гласуването може да бъде лично / присъствено/ и неприсъствено / по пълномощие, дистанционно, по пощата и др./
Според волята и смисъла на Конституцията народните представители гласуват само лично – присъствено, което предполага, че броят на гласувалите трябва да е равен на броя на отчетените гласове.
От друга страна, броят на регистрираните до началото на заседанието народни представители следва да определи според чл.81 ал.1 наличието на кворум, който е условие за провеждане на заседанието.Това е възможно, когато е налице регистрация на най-малко 120 депутата.
Чл.55 от Правилника за дейността на НС дава възможност за обсъждане на процедурни въпроси, вкл. свързани с наличието на кворум и начин на гласуване, отчитане на резултати и т.н.или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за: прекратяване или отлагане на заседанието; прекратяване или отлагане на разискванията; отлагане на гласуването.
Чл.71 от Правилника дава възможност за ОСПОРВАНЕ и ПОВТАРЯНЕ НА ГЛАСУВАНЕТО
Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага. Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен. При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
Какво се случи днес:
Регистрирани – 198
Гласове – 237, от които ЗА-102
ПРОТИВ -124
Въздържали се -11
Според Конституцията и Правилника за дейността на НС при 198 регистрирани , възможност за лично гласуване имат 198 народни представители.
Гласуването според Конституцията е явно.
Следователно е възможно да се установи кой как е гласувал.
Според правилника за дейността на НС -Чл. 66 гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" и "въздържал се";
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.
Ако приемем, че вносителите на вота на недоверие и въздържалите се са присъствали лично – общо 113, то разликата до общо регистрираните / 198/ е 85 народни представители, гласували против вота, която цифра е недостатъчна за отхвърлянето му.
Няма никакво съмнение, че когато Конституцията и Правилника определят с какво мнозинство се вземат решенията / „ повече от половината от присъствуващите“/ се има предвид ЛИЧНО ПРИСЪСТВУВАЛИТЕ И ГЛАСУВАЛИ народни представители.
Аргумент за това са ДР на Правилника за дейността на НС - пар.4 :„ Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които СА СЕ РЕГИСТРИРАЛИ ПРЕДИ започване на гласуването.В конкретния случай те са 198.
Съгласно чл. 89 от Конституцията при гласуване недоверие на МС предложението е прието, когато за него са гласували ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ВСИЧКИ народни представители – т.е. минимум 121.
Дали от общо регистриралите се 198 народни представители 121 са гласували против вота е въпрос, който определя конституционосъобразността на решението за отхвърляне на вота.
Сега трябва да отговорят квесторите и секретарите на НС, които контролират и отчитат гласовете.
Решението на НС подлежи на конституционен контрол.
