Чл. 72. За провеждане на дейности по психологичното осигуряване,
специалистите по психично здраве са длъжни:
1. да организират и провеждат системна работа по поддържане и
повишаване психическата устойчивост на военнослужещите;
2. да организират и провеждат дейности по превенция на рисково
поведение и антикризисна работа;
3. да организират и провеждат практическа работа по контрол на
професионалния и боен стрес;
4. да анализират състоянието на психологическия климат в ротите
(батареите, звената) и предприемат мерки за неговото оптимизиране.
Чл. 73. (1) Командирите (началниците) са длъжни да изискват
поддържането на лична хигиена от военнослужещите и да осигуряват
необходимите условия за това.
...
Чл. 74. (1) На военнослужещите, застъпващи в денонощно дежурство,
задължително се осигурява чисто спално бельо.
..
Чл. 109. (1) Военнослужещите при изпълнение на задълженията си по
военната служба и в обществения си живот се ръководят от етични норми на
поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично
поведение.
(2) Етичните норми на поведение са задължителни за всички
военнослужещи, независимо от техните пол, длъжност, звание и място за
изпълнение на военната служба.
Чл. 110. При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите
се ръководят от следните морални ценности:
1. да приемат чувството за дълг като водещо, при изпълнение на
функционалните си задължения;
2. да поставят мисиите, операциите и задачите на войсковата единица
пред собствените си интереси;
3. да проявяват смелост и храброст при изпълнението на поставените
задачи, като оценяват реално степента на риска в своята дейност;
4. да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като
се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания;
5. да проявяват творчество и инициатива за качествено изпълнение на
поставените им задачи;
6. да уважават своите колеги и да се стремят заедно да изпълняват
задачите си като проявяват колективност и другарство;
7. да са прями в отношенията си, да са нетърпими към лъжата и да се
стремят честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си
грешки и тези на колегите си;
8. да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на
армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените
сили.
Чл. 111. Военнослужещите са длъжни да спазват следните норми на
поведение:
1. животът и здравето на всеки отделен човек (личност) е тяхна
неотменна грижа;
35
2. при осъществяването на воинската дейност високо да ценят живота и
здравето на колегите си, както и собствения си живот;
3. готовността за саможертва като висша проява на воинския дълг;
4. зачитане на човешките права и свободи на всички граждани и
недопускане на дискриминационно поведение във взаимоотношенията;
5. уважение и вежливост към всеки и към всички;
6. преклонение пред паметта на загиналите и пострадалите при
изпълнение на войнския им дълг и грижа за техните семейства;
7. развиване на военните традиции и издигане престижа на родината и
въоръжените сили;
8. уважение към държавните символи и институции;
9. недопускане на корупция, корупционни практики и злоупотреба с
власт и служебно положение.
Чл. 112. Във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни да
спазват следните правила на лично поведение, произтичащи от военната
професионална етика:
1. да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на
командирите (началниците) и колегите си, и да не отправят публична критика
към тях;
2. да уважават и да ценят стремежа към самоусъвършенстване;
3. да не се ръководят от доноси, клевети и интриги и да съдействат за
разрешаването на проблеми или конфликтни ситуации между отделните
военнослужещи и войсковите колективи;
4. да зачитат правото на личен живот на колегите си и да проявяват
толерантност към различните по раса, етнос, религия, пол и убеждения
личности (общности);
5. да не допускат словесен, психически, физически или сексуален тормоз,
заплашване, малтретиране или сексуално посегателство;
6. да спазват утвърдените правила за действие, при участие в мисии,
операции и учения на територията на други държави и да се съобразяват със
специфичните аспекти на историята, културата, обществено-политическото и
религиозното устройство на съответната страна.