Чл. 72. За провеждане на дейности по психологичното осигуряване,
специалистите по психично здраве са длъжни:
1. да организират и провеждат системна работа по поддържане и
повишаване психическата устойчивост на военнослужещите;
2. да организират и провеждат дейности по превенция на рисково
поведение и антикризисна работа;
3. да организират и провеждат практическа работа по контрол на
професионалния и боен стрес;
4. да анализират състоянието на психологическия климат в ротите
(батареите, звената) и предприемат мерки за неговото оптимизиране.
Чл. 73. (1) Командирите (началниците) са длъжни да изискват
поддържането на лична хигиена от военнослужещите и да осигуряват
необходимите условия за това.
...
Чл. 74. (1) На военнослужещите, застъпващи в денонощно дежурство,
задължително се осигурява чисто спално бельо.
..
Чл. 109. (1) Военнослужещите при изпълнение на задълженията си по
военната служба и в обществения си живот се ръководят от етични норми на
поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично
поведение.
(2) Етичните норми на поведение са задължителни за всички
военнослужещи, независимо от техните пол, длъжност, звание и място за
изпълнение на военната служба.
Чл. 110. При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите
се ръководят от следните морални ценности:
1. да приемат чувството за дълг като водещо, при изпълнение на
функционалните си задължения;
2. да поставят мисиите, операциите и задачите на войсковата единица
пред собствените си интереси;
3. да проявяват смелост и храброст при изпълнението на поставените
задачи, като оценяват реално степента на риска в своята дейност;
4. да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като
се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания;
5. да проявяват творчество и инициатива за качествено изпълнение на
поставените им задачи;
6. да уважават своите колеги и да се стремят заедно да изпълняват
задачите си като проявяват колективност и другарство;
7. да са прями в отношенията си, да са нетърпими към лъжата и да се
стремят честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си
грешки и тези на колегите си;
8. да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на
армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените
сили.
Чл. 111. Военнослужещите са длъжни да спазват следните норми на
поведение:
1. животът и здравето на всеки отделен човек (личност) е тяхна
неотменна грижа;
35
2. при осъществяването на воинската дейност високо да ценят живота и
здравето на колегите си, както и собствения си живот;
3. готовността за саможертва като висша проява на воинския дълг;
4. зачитане на човешките права и свободи на всички граждани и
недопускане на дискриминационно поведение във взаимоотношенията;
5. уважение и вежливост към всеки и към всички;
6. преклонение пред паметта на загиналите и пострадалите при
изпълнение на войнския им дълг и грижа за техните семейства;
7. развиване на военните традиции и издигане престижа на родината и
въоръжените сили;
8. уважение към държавните символи и институции;
9. недопускане на корупция, корупционни практики и злоупотреба с
власт и служебно положение.
Чл. 112. Във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни да
спазват следните правила на лично поведение, произтичащи от военната
професионална етика:
1. да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на
командирите (началниците) и колегите си, и да не отправят публична критика
към тях;
2. да уважават и да ценят стремежа към самоусъвършенстване;
3. да не се ръководят от доноси, клевети и интриги и да съдействат за
разрешаването на проблеми или конфликтни ситуации между отделните
военнослужещи и войсковите колективи;
4. да зачитат правото на личен живот на колегите си и да проявяват
толерантност към различните по раса, етнос, религия, пол и убеждения
личности (общности);
5. да не допускат словесен, психически, физически или сексуален тормоз,
заплашване, малтретиране или сексуално посегателство;
6. да спазват утвърдените правила за действие, при участие в мисии,
операции и учения на територията на други държави и да се съобразяват със
специфичните аспекти на историята, културата, обществено-политическото и
религиозното устройство на съответната страна.
...
Чл. 114. Военнослужещият е длъжен:
12. да цени военното другарство и с личен пример, с думи и дела, да
предпазва колегите си от недостойни постъпки;
4. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г.) да докладва на непосредствения си
началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните
задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадените разпореждания до него от
органите на служба „Военна полиция”, както и за допуснатите от него
инциденти в извънслужебно време.
Раздел III
Правила за военна вежливост, поведение и отдаване на чест:
(3) Началникът (старшият) е длъжен да се обръща към подчинен
(младши), като назовава военното му звание, например: „Господин (госпожо)
редник” или „Редник Петров (Петрова)”.
...
Чл. 150. Военнослужещият не може да бъде преследван заради подаден
рапорт, предложение, сигнал или жалба.
...
Общи задължения на командирите (началниците)
Чл. 152. (1) Командирите (началниците) отговарят за цялостното
състояние на подчинените им формирования и са длъжни:
1. да знаят своите функционални задължения;
8. да бъдат взискателни, принципни и непримирими към нарушенията;
17. да зачитат честта и достойнството на подчинените си;
18. да не допускат грубости във взаимоотношенията;
26. да изискват от подчинените си да спазват законите и военните устави
и да изпълняват служебните си задължения и заповедите (разпорежданията);
30. да разкриват и отстраняват причините, които пораждат условия за
извършване на престъпления и инциденти от подчинените им;
31. да контролират редовното получаване от подчинените им на
полагащото им се доволствие по количество и качество в съответствие с
нормативите;