redrum
Well-Known Member
От: Какво мислите за казармата?
Ето още от думите на най-големия български военен педагог:
Давай личен пример с толкова по-голяма твърдост, колкото положението е по-тежко. Работят у оногова, който сам не избягва работата. Вие знаете добре- кога генералът води, кой не иска да умре? Никога, колкото тежко и да бъде, не забравяй, ако искаш да успееш, с пълно самообладание води частта си в бой, а не я изпращай. Изисквай от себе си всичко, що дълга ти заповядва да изискваш от подчинените- в поход върви на своето място ; не яж, когато юнаците гладуват: не пий, когато жадуват; не се грей, когато мръзнат. Дойде ли ред за почивка, изпърво настани ги добре ; достави им достатъчно и добра храна ; набави им за пиене прясна и незаразена вода; намери им суха и сгодна постилка, тогава помисли за себе си. Сам устроявай се просто; живей скромно задоволявай се от малко. По всичко живей живота на войника. Много ще се повдигне родната войска, ако всички се храним от казана. Инак „Ситият гладному вяра не хваща". Работи повече от подчинените. Не брой часовете. Идвай на учение по-рано; отивай си по-късно , повече ще видиш, повече ще научиш. Не спи когато подчиненит спят -въпросът засяга твоята чест ! Само служейки ти, ще добиеш пълно, искрено, безотчетно доверие, което ще ги кара да казват: той е тук — това стига. И тогава за нашия войник няма да има нищо невъзможно. Войска, в която войника вярва в началника, има такова предимство, което с нищо не може да се навакса. Всяка част от тая войска е семейство, способно да върши чудеса. Дисциплината е плод на доверието ни към другари и началници.
Ето още от думите на най-големия български военен педагог:
Давай личен пример с толкова по-голяма твърдост, колкото положението е по-тежко. Работят у оногова, който сам не избягва работата. Вие знаете добре- кога генералът води, кой не иска да умре? Никога, колкото тежко и да бъде, не забравяй, ако искаш да успееш, с пълно самообладание води частта си в бой, а не я изпращай. Изисквай от себе си всичко, що дълга ти заповядва да изискваш от подчинените- в поход върви на своето място ; не яж, когато юнаците гладуват: не пий, когато жадуват; не се грей, когато мръзнат. Дойде ли ред за почивка, изпърво настани ги добре ; достави им достатъчно и добра храна ; набави им за пиене прясна и незаразена вода; намери им суха и сгодна постилка, тогава помисли за себе си. Сам устроявай се просто; живей скромно задоволявай се от малко. По всичко живей живота на войника. Много ще се повдигне родната войска, ако всички се храним от казана. Инак „Ситият гладному вяра не хваща". Работи повече от подчинените. Не брой часовете. Идвай на учение по-рано; отивай си по-късно , повече ще видиш, повече ще научиш. Не спи когато подчиненит спят -въпросът засяга твоята чест ! Само служейки ти, ще добиеш пълно, искрено, безотчетно доверие, което ще ги кара да казват: той е тук — това стига. И тогава за нашия войник няма да има нищо невъзможно. Войска, в която войника вярва в началника, има такова предимство, което с нищо не може да се навакса. Всяка част от тая войска е семейство, способно да върши чудеса. Дисциплината е плод на доверието ни към другари и началници.