Нов световен ред с 2 липи отпред

Уважаеми посетители, успешно занулих участието си в темата, с изключение на един пост, който нещо се запъна. Рапорт - даден.:)
 
Аз не разбрах какво се случи. Защо с нанди си изтрихте постовете ?
По различни причини. Аз, защото не ми се занимава, поради неуважение към труда ми (който е извършен С и ЗА кеф), поради което занулих предишното и занулявам участието си занапред. (От името на нанди не мога да говоря.)
Призовавам да не се пълни повече "последна активност" с активност от тук, която за днес дойде предостатъчно. Мерси.
 
По различни причини. Аз, защото не ми се занимава, поради неуважение към труда ми (който е извършен С и ЗА кеф), поради което занулих предишното и занулявам участието си занапред. (От името на нанди не мога да говоря.)
Призовавам да не се пълни повече "последна активност" с активност от тук, която за днес дойде предостатъчно. Мерси.
Аз прочетох първото изречение от първия ти пост и то гласеше, че искаш да има написани някои неща за да останат, сега хвана и ги изтри - трябва умереност, а не като слама да се разпалиш бързо и после бързо да угаснеш. А обикновено така става когато човек се пали много, казвам го от личен опит.

И понеже не благоволи да се изкажеш кратко, днес бях решил да изгледам някое от видеата за да видя каква ти е теорията - но явно си се отказал от нея
 
Тъкмо захванах да чета с кафето с цел стимулация на мозъчната дейност рано събалян ама като гледам сте оставили само колкото да схвана есенцията на топика... лошо няма.

Пускайте следващата тема, белким успея да се закача навреме.
 
Тъкмо захванах да чета с кафето
Кво кафе бе, ти знайш кви тежки материали са тва? Само да зачетеш тряа си на литър първак, лула хашиш, четвърт лсд и малко пейот - минимум. На двора гол в/у ръждиви пирони в студа през най-якия вятър.
Кафе вика...
 
(За записаните за тая тема, да кажа, че тоя пост е относно темата за Украйна-Русия, но за да не оспамвам там, го поствам тук. Просто една гледна точка на един автор (не съм аз:) )

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗАЩО САЩ СЕ НУЖДАЯТ И ДОРИ СЕ ОПИТВАТ ДА НАЛОЖАТ ЗАПЛАХАТА ОТ ВОЙНА ОКОЛО УКРАЙНА И РУСИЯ
19 февруари 2022 г

Причината, поради която САЩ се нуждаят от заплахата от война с Русия, има всичко общо с предстоящата загуба на контрол над света чрез долара като глобален валутен стандарт. И това има всичко общо с властта над тези държави. По-специално Европа става все по-независима и главно все още е военно зависима от САЩ, но постигна по-силна независима позиция по отношение на икономиката и валутата.

Затова Тръмп искаше европейските страни да увеличат финансовия си принос в НАТО до 2% от БВП, а Байдън се опитва да го направи чрез заплахата от война и прекъсване на доставките на руски газ за Европа.

Инфлацията също е оръжие в арсенала на зависимостта, защото въпреки че Европа има своя собствена централна банка и, подобно на централната банка на САЩ (ФЕД), може да печата пари, връзката е налице заради долара като световен търговски стандарт. С други думи, ако икономиката на САЩ се срине, Европа автоматично следва.

Украйна играе основна роля в плановете на САЩ. Ето защо Украйна трябваше да бъде анексирана, защото с Украйна САЩ контролираха важни газови транзитни центрове на руски газ към Европа. След разпадането на Съветския съюз Русия беше (допреди няколко години) зависима от Украйна за доставките на газ за Европа и следователно трябваше да плати милиарди на Украйна за използването на нейната газопреносна мрежа.

Това завземане на Украйна чрез метода на революцията на Джийн Шарп през 2014 г. беше необходимо, тъй като Русия вече започна изграждането на газопровода „Северен поток“ през април 2010 г. и през юни 2011 г. първата линия от този проект „Северен поток“ беше готова. През май 2011 г. започна строителството на втора линия в проекта Северен поток; беше готов през април 2012 г. Руски газ през Северен поток линия 1 започна да тече през ноември 2011 г., а газ през Северен поток линия 2 започна да тече през 2012 г.

Впоследствие Русия също започна изграждането на проекта Northstream 2 (друго трасе, същата концепция) и газовия проект Turkstream. Така че всичко е настроено за извършване на доставки на газ извън Украйна (Прочетете всички подробности тук:

Защо е толкова важно да знаем за това? Е, по две причини. САЩ губят всякаква власт над Европа с газопроводите Northstream и Trukstream, защото зимите в Европа са студени и много страни не са в състояние сами да произвеждат достатъчно газ. Помислете само за щетите от земетресението в Грьонинген и намаленото производство на газ там. Така че Европа трябва да купува газ от руснаците и там, където Украйна печелеше милиарди от това, тази картина се промени през последните няколко години.

САЩ се опитват да накарат Германия и други страни да купуват втечнен газ и газ, доставяни от Америка чрез товарни кораби, но това е много по-скъпо. Единствената, която нетърпеливо участва в това и се опитва да спечели от това, е Холандия, защото пристанището на Ротердам е изградило голямо съоръжение за съхранение на втечнен природен газ, наречено Gate Terminal

Ако САЩ могат да убедят европейските партньори, че Русия иска война, тогава те могат да убедят същите тези партньори да бойкотират Русия. Това веднага води до огромен ръст на цената на газа в Европа, защото тогава трябва да се доставя LNG (втечнен природен газ) и това не само е много по-скъпо, но е под въпрос и дали САЩ са в състояние да доставят достатъчно.

Бойкотът на Русия също ще доведе до значително покачване на цените на петрола. Остава да видим дали това е в ущърб на Русия. Увеличението на цените обикновено е изгодно за петролните компании. Така че Русия почти не се притеснява от блъф покера на САЩ. Няма причина да се хабят куршуми и войски за Украйна, когато става въпрос за осигуряване на доставките на газ. Защо биха? Заради това парче земя?

Технически погледнато, Русия би била по-добре да седне и да изчака Украйна да фалира и да види, че САЩ са лаещо куче, което не може да направи нищо за него, освен да осигури ракети и войски и след това да прехвърли много дългове за възстановяване. Остава само да изчакат отново по своя инициатива да почукат на вратата на Русия с подвити опашки.

От тази гледна точка снощната експлозия на газопровода в района на Луганск е вероятно фалшив флаг за САЩ, за да въвлекат Русия във война.

Ако ме питате обаче, това е шах с много по-голям порядък от заграбването на земя и влиянието върху Европа. Не става дума за силата на САЩ или силата на Русия. Ние сме във война срещу световното население, което трябва да бъде поставено под контрола на терористичната група на WEF.

Първата фаза на този преврат дойде чрез обучението и позиционирането на марионетките на Младите глобални лидери на Клаус Шваб във всички правителства и ключови корпоративни позиции. Втората фаза беше измама с пандемията на короната, а третата фаза е сривът на икономиката чрез инфлация (увеличение на цените), избегнато до самосъздадени дефицити. Това е част от основния сценарий, в който Западната Римска империя, водена от САЩ, трябва да загуби малко власт и се създава пространство за нова система.

Ако знаете, че Владимир Путин, Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Джъстин Трюдо и много други са членове на тази терористична група,
тогава можете да разберете, че не става дума за Изток срещу Запад, Русия и Китай срещу САЩ и Европа или каквото и да е противоречие. тогава Противоречията са налице и се раздухват, за да се инсталира системата на световния ред чрез терористичната група Клаус Шваб и това работи само чрез древния римски принцип „Ordo ab Chao“.
 
Водещата теза е, че ще има много локални конфликти и кризи.
Това не е конспираторска теза. Доста пъти чух това от интервюта на видни фигури в техния елит.
Не мисля, че задачата на Хитлер е била да завладее Русия и Света. Абе не е 100% сигурно, но така има разни сведения, че преди да се самоубие е казал, че задачата е изпълнена.
Ние разбира се сме объркани. Как да не сме. Правят ни каквото си искат, и го правят щото ние сме такива. Не мога да кажа дали те така са ни възпитали, или сме си такива.
Никой не говори защо скочиха горивата. Да изложи някакви логически икономически причини.
Има някакви опити да го обясняват с това, че наложената стагнация и потребление от корона кризата, сега се обръща, тъй като било скочило потреблението сега, и глада за горива. Което е пълна простотия защото потреблението е било свито 10-15%, айде и 20 да приемем. Само че горивата скочиха няколко стотин %
 
Последно редактирано:
Водещата теза е, че ще има много локални конфликти и кризи.
Това не е конспираторска теза. Доста пъти чух това от интервюта на видни фигури в техния елит.
Е, да де, те смислените "конспираторски тези" се раждат от действителни факти, достъпни планове, думи и т.н. на елита. Това, че един или друг "конспиратор" реагира по-остро и нарича с по-пиперливи думи едни и същи неща, не прави тези неща по-различни, камоли по-неверни. Отделно, естествено, има различни нива - по акъл, по запознатост и т.н. - "конспиратори". То няма такова нещо "конспиративни теории", може да се провери откъде и защо е произхода на наричането на изнасянето на факти във вярна (или айде - реалистична последователност) - "консп. теории". Пак беше около военни действия.

И т.н., но да не будим заспалата тема, че да не заприиждат хора:):)

(Хитлер и който и да е друг - като разровим хубаво, може всеки за себе си да си направи заключение дали и колко са в общата игра. Да не казвам и разтягам кво мисля, но е нещо подобно.)
 
Е, да де, те смислените "конспираторски тези" се раждат от действителни факти, достъпни планове, думи и т.н. на елита. Това, че един или друг "конспиратор" реагира по-остро и нарича с по-пиперливи думи едни и същи неща, не прави тези неща по-различни, камоли по-неверни. Отделно, естествено, има различни нива - по акъл, по запознатост и т.н. - "конспиратори". То няма такова нещо "конспиративни теории", може да се провери откъде и защо е произхода на наричането на изнасянето на факти във вярна (или айде - реалистична последователност) - "консп. теории". Пак беше около военни действия.

И т.н., но да не будим заспалата тема, че да не заприиждат хора:):)

(Хитлер и който и да е друг - като разровим хубаво, може всеки за себе си да си направи заключение дали и колко са в общата игра. Да не казвам и разтягам кво мисля, но е нещо подобно.)
Аз споделям това, че те не си крият плановете. Даже в някои отношения е напротив.
То така стана, че някои хора се надявах, че Интернет, нали достъп до много повече информация ще подобри нещата. Но май логично стана наопаки. Преди, когато основния принцип е бил просто неудобните неща да се крият или пък принципа като повтаря една лъжа много пъти ще стане истина...
Сега тоест от доста години стана страшно. Омазването на истини с лъжи. Така че да не можеш да ги отделиш.
Тъй, че аз си се водя от това, че не им вярвам по принцип.
Тия колони от Джорджия и те така. Ми те доста от написаните неща са супер, само че това за популацията някак си...
Предполагам, че ще впрегнат сега да им припяват особено африканските държави.
 
Последно редактирано:
Извънредно подновяване на темата. Поради напрежението от последно време, подновявам временно с публикации за разпускане, за свободното време, за релакс; предимно фентъзи, хумористични и романтични версии на напечената ситуация от последно време и по-общо.
Горещо съветвам всички негодуващи от съществуването на темата, ако искат да постигнат резултат - да обърнат негодуванието си към администраторите и ако те кажат - спирам да публикувам, естествено. Аз лично, насърчавам докладването:)
 
Технокрация: Операционната система за новия международен ред, базиран на правила

Международният ред, базиран на правила (IRBO) е под заплаха и глобалната власт се измества. Докато Изтокът и Западът възобновяват старите вражди, ние сме накарани да вярваме, че тази борба ще определи бъдещето на международните отношения и посоката на националните държави. Глобалната трансформация обаче не се ръководи от национални правителства, а от глобална мрежа от заинтересовани страни и тяхната цел е глобалната технокрация.

Въведение


В тази статия ще изследваме истинската същност на международния ред, базиран на правила (IRBO) и ще разгледаме силите, които го формират. Ще обмислим дали разказите, с които обикновено се хранят, се подреждат в едно цяло.

Широко прието е, че IRB претърпява опустошителни промени. Тази трансформация често се отчита като изместване на баланса на силите между националните държави в източна посока. Като например тук:

Казва се, че този нов, възникващ международен ред ще се основава на глобална многополюсна система от суверенни държави и международно право. Твърди се, че тази нова система е в опозиция на избледняващия, западен „базиран на правила“ модел.

Този път, вместо да разчита на западния империализъм, новата система, основана на международното право, ще наблегне на многополярното сътрудничество, търговията и зачитането на националния суверенитет. Вместо това тя ще бъде водена от евразийски икономически и технологичен силов блок.

Очевидният, продължаващ антагонизъм на геополитиката изглежда вероятно ще поддържа разделението Изток-Запад, с което сме запознати. Въпреки това, това, което сега се очертава като многополюсен ред, в действителност е ред на много заинтересовани страни.

Както ще открием, националните държави не са движещата сила зад настоящото преструктуриране на глобалното управление. Геополитическите разкази, които ни се дават, често са повърхностни.

Тези, които ръководят трансформацията, нямат вярност към никоя национална държава, а само към собствената си глобалистка мрежа и колективни стремежи. В техните ръце международното право не е по-голяма пречка за техните амбиции, отколкото неясното придържане към "правилата".

Националните правителства са партньори в тази мрежа, съставена както от държавни, така и от недържавни участници. Въпреки твърдяната враждебност, те си сътрудничат от десетилетия, за да оформят глобалния комплекс за управление, който се появява сега.

Без значение кой се казва, че го ръководи, IRBO ще продължи в нова форма. Тъй като системата след Втората световна война отстъпва, рамката, която се налага, за да заеме нейното място, е напълно чужда на хората, които живеят в бившите западни, либерални демокрации.

По този начин ние също трябва да бъдем трансформирани, ако искаме да приемем преподреждането. Ние сме обусловени да вярваме в обещанието на новия IRBO и глобалната технокрация, върху която се гради.
 
1. Международен Ред, Основан На Правила (IRBO)

През 2016 г. Стюарт Патрик [www cfr.org/expert/stewart-m-patrick] от Съвета по външни отношения (CFR) публикува Световен ред: какви точно са правилата? В него той описва ерата след Втората световна война като „международен ред, базиран на правила“ (IRBO).

Вкоренен здраво в американската изключителност, Патрик описа как така наречената IRBO действа като механизъм за хегемоничен контрол върху глобалната политика, световната икономика и международната валутна и финансова система (IMFS):

Това, което отличава западния ред след 1945 г., е, че той е оформен предимно от една-единствена сила, Съединените щати. Действайки в по-широкия контекст на стратегическата биполярност, тя изгражда, управлява и защитава режимите на капиталистическата световна икономика […] В търговската сфера хегемонът настоява за либерализация и поддържа отворен пазар; в паричната сфера предоставя свободно конвертируема международна валута, управлява обменните курсове, осигурява ликвидност и служи като кредитор от последна инстанция; и във финансовата сфера служи като източник на международни инвестиции и развитие.”

Докато международното право е компонент на IRBO, то само по себе си не е право. Професор Малкълм Чалмърс, пишещ за UK Royal United Services Institute (RUSI), описа IRBO като комбинация от универсални системи за сигурност и икономически, съчетани с международни споразумения и процеси за разрешаване на конфликти.

Сегашната IRBO уж е западна система от международни норми и институции. Въз основа както на селищата след Първата, така и на Втората световна война, това, което се предполага като ред, е малко повече от осъзнаване на „силата е права“ на международната сцена.

2. Действия, а не думи

На Запад сме образовани да вярваме в IRBO. Той ни се продава като споразумение, което установява нормативно поведение за националните държави. Предполага се, че е договорена основа за международни отношения и е наредено приемливо поведение.

Далеч от набор от правила за улесняване на мирното съвместно съществуване между националните държави, IRBO винаги е бил инструмент за манипулация. Въпросът е кой го притежава?

Неотдавнашното съвместно изявление между Руската федерация и Китайската народна република изглежда изрично предефинира сегашния IRBO.
http://en.kremlin. ru/supplement/5770 (бел.: ся вече няма достъп, нали е .ру:))

Споразумението между президентите Владимир Путин и Си Дзинпин гласеше отчасти:

Днес светът преминава през важни промени и човечеството навлиза в нова ера на бързо развитие и дълбока трансформация. Той вижда развитието на такива процеси и явления като многополярност, икономическа глобализация, появата на информационното общество, културно многообразие, трансформация на глобалната архитектура на управление и световния ред. [. . .] се появи тенденция към преразпределение на властта в света. [. . .] основан на международното право световен ред, се стремят към истинска многополярност, като Организацията на обединените нации и нейният Съвет за сигурност играят централна и координираща роля."
1199px-Vladimir_Putin_and_Xi_Jinping%2C_26_july_2018_%281%29.jpg

За разлика от това, речта, изнесена от външния министър на Обединеното кралство Лиз Трус пред Института Лоуи, подкрепян от Ротшилд австралийски политически мозъчен тръст с фокус върху Азиатско-Тихоокеанския регион https://archive.ph/mPZtj , илюстрира позицията на Запада. Тя каза:

Русия и Китай работят заедно все повече и повече, тъй като се стремят да определят стандартите в технологии като изкуствен интелект, да утвърждават своето господство над Западния Тихи океан. [. . .] Те дестабилизират международния ред, основан на правилата, и отрязват ценностите, които го крепят. [. . .] Вярваме в свободата и демокрацията. [. . .] Както каза премиерът Скот Морисън, „ние знаем от доказателствата на човешката история, че демокрациите са машинното отделение на промяната“. [. . .] Технологията даде възможност на хората, като даде възможност за невероятна свобода, но знаем, че може да бъде използвана от други, за да насърчи страха. [. . .] Като обединяваме усилията си със САЩ, ние показваме нашата решимост да защитим сигурността и стабилността в целия регион.”

Взети по номинална стойност, ние неизбежно бихме заключили, че докато оста е в движение, противопоставянето на противника продължава. До голяма степен това е измислица.

При обсъждането на IRBO веднага се сблъскваме с проблем с номенклатурата. Понякога наричан „базиран на правила международен ред“; в други случаи „международният ред“ или „системата, базирана на правила“; или понякога „базирана на правила международна система“, сега изглежда трябва да добавим „международен световен ред, основан на закона“.

Въпреки че няма установена дефиниция за тази предполагаема система на глобално управление, всичко това е едно и също нещо. Точката на опора може да се е преместила, но хитростта остава непокътната.

Този проблем с дефиницията илюстрира основния недостатък на всяка представа за глобален ред, базиран на правила. Той е зле дефиниран и преходен. Той разчита повече на реалната политика на деня, отколкото на каквито и да било истински морални, правни или политически предписания.

Докато Трус точно очертава как тази така наречена заповед може да бъде иззета и експлоатирана, тя подведе публиката си по отношение на това кои са насилниците. Нито пък съществуващият IRBO се основава на демокрация и свобода. Нейните твърдения бяха измама.

Наскоро Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (DHS) заяви*, че подкопаването на доверието в правителството е постигнато от лица, разпространяващи „фалшиви“ разкази и че това е равносилно на тероризъм. С други думи, нито един американски гражданин няма право да поставя под съмнение правителствената политика. Ако го направят, те разпространяват дезинформация. Следователно DHS предполага, че липсата на доверие в правителството трябва да бъде преследвана като престъпление.
*https://www.
dhs.gov/ntas/advisory/national-terrorism-advisory-system-bulletin-february-07-2022

Това е твърдяното оправдание за фокуса на новото звено за вътрешен тероризъм, работещо заедно с отдела за национална сигурност на Министерството на правосъдието на САЩ. Помощник-главният прокурор Матю Олсън каза пред съдебната комисия на Сената*, че звеното е създадено за борба с нарастващата заплаха от „екстремизъм“, който очевидно включва „антиправителствени и антивластни идеологии“.
* https://www.newsweek.com/justice-de...m-unit-amid-elevated-extremist-threat-1668138

Според Министерството на правосъдието на САЩ и DHS да се поставя под въпрос или „авторитет“ или „правителство“ е екстремистка позиция. В екстремистката идеология на правителството няма място за свобода на словото. Без свобода на словото американската демокрация е свършена.

По подобен начин в Нова Зеландия премиерът Джасинда Ардърн (млад глобален лидер на Световния икономически форум) призна намерението на правителството си да игнорира неотменимото право на хората да пътуват, освен ако не се подложат на ваксинация.
Така и с Европейската комисия, чийто цифров сертификат за ЕС за COVID ограничава свободата на движение само до граждани, които имат инжектирани правилните фармацевтични продукти.

Тези „сертификати“ за ваксини са вратата към пълната цифрова идентификация за всички граждани, които отговарят на изискванията. Говорейки през юни 2021 г., председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза:

Искаме да предложим на европейците нова цифрова идентичност. Идентичност, която гарантира доверие и защитава потребителите онлайн. [. . .] Това ще позволи на всеки да контролира своята самоличност онлайн и да взаимодейства с правителства и предприятия в целия ЕС."

С други думи, ваксиналният статус на гражданите на ЕС, които ще формират ключова част от цифровата идентичност според плановете на ЕС, също ще се изискват за достъп до стоки и услуги. Без съответното разрешение те ще бъдат изключени от обществото.

Напоследък изглежда, че някои правителства се отказват от своите планове за паспорт (сертификат) за ваксина. Това е просто кратко спиране пред лицето на нарастващия обществен протест.

Ангажиментът към дигиталната идентичност, контролираща всеки аспект от нашия живот, е присъщ на целта за устойчиво развитие на ООН 16.9 . Политическата траектория към цифровата идентичност е глобална, без значение кой уж води IRBO.

Нито една от тези политики не показва, както твърди Трус, някаква основна вяра в „свобода и демокрация“. Сред нациите с петте очи и в целия ЕС всичко, което виждаме, е ангажимент към авторитарна диктатура.

iu

Елизабет Трус (аз съм я избрал тая снимка, нарочно, за ефект; в статията е по-нормална:))

В Обединеното кралство, където Трус е водеща правителствена фигура, плановете за диктатура са в напреднал етап.
Обединеното кралство е използвало псевдопандемията, за да прогресира и да приеме множество диктаторски закони.
 
продължава 2. (че много дълго бе, бамааму)

Законът за тайните източници на човешки разузнавателни данни (престъпно поведение) (The Covert Human Intelligence Sources (Criminal Conduct) от 2020 г. дава право на държавата да извършва всяко престъпление, което пожелае, и премахва всякаква правна отговорност от своите служители; Законопроектът за полицията, престъпленията, присъдите и съдилищата на практика забранява всички обществени протести и макар че в момента е в застой, след като Камарата на лордовете отхвърли законопроекта , някои незначителни изменения почти сигурно ще го приведат в закон; Законопроектът за онлайн безопасността, когато бъде приет, ще сложи край на свободата на словото онлайн и предложените промени в официалните тайни, контрашпионаж; и законодателството за борба с тероризма ще премахне защитата на журналиста да действа в обществен интерес , като на практика сложи край на подаването на сигнали за нередности и разследващата журналистика в Обединеното кралство.

Всички тези тиранични промени са илюстрирани от предложените от правителството на Обединеното кралство реформи в Закона за правата на човека.
Тяхното прессъобщение демонстрира как твърдението им за зачитане на индивидуалните права, свободи и демокрация не е нищо повече от пропаганда, предназначена да измами нищо неподозираща публика.

Докато те говорят за разнообразие и исторически ангажимент към свободата, допълвайки прессъобщението си с пухкави звукови хапки, действията им противоречат на намерението им. Те заявяват:

Правителството иска да въведе законопроект за правата по начин, който защитава основните права на хората, като същевременно защитава по-широкия обществен интерес [. . .] [Т]разрастването на „култура на правата“ [. . .] измести надлежния фокус върху личната отговорност и обществения интерес. [. . .] Въпреки че правата на човека са универсални, Бил за правата може да изисква от съдилищата да обръщат по-голямо внимание на поведението на ищците и по-широкия обществен интерес при тълкуване и балансиране на квалифицирани права. [. . .] Преместването на законотворческата власт от Парламента към съдилищата, при дефинирането на правата и съпоставянето им спрямо по-широкия обществен интерес, доведе до демократичен дефицит. [. . .] [F]свободата на изразяване не може да бъде абсолютно право, когато е балансирана с необходимостта от защита на националната сигурност"

Въпреки че Държавата на Обединеното кралство твърди, че „правата на човека са универсални“, те очевидно не са, ако са „квалифицирани права“ въз основа на това, което правителството реши да е по-важно. Лицата, които настояват за правата си в съда, възпрепятстват програмите на правителството. Това се счита за „демократичен дефицит“. Следователно, новият Бил за правата ще защити властта и властта на правителството над свободите на хората.

Правителството на Обединеното кралство ще дефинира „национална сигурност“. Защитата му, както сметне за добре, ще отмени всички индивидуални права. Свободата на скитане, на словото и изразяването няма да се толерира от щата Обединеното кралство. Вместо това ангажиментът към „обществения интерес“, „безопасността“ и защитата на населението от някаква мъглявина представа за „вреда“ ще замени свободата и демокрацията.

От двете страни на Атлантика и в глобалния юг на Петте очи се появява нова система, която улеснява това, което Мусолини описва като фашистка държава:

Фашистката концепция за живота подчертава важността на държавата и приема индивида само доколкото неговите интереси съвпадат с тези на държавата. [. . .] Либерализмът отрича държавата в името на индивида; Фашизмът отново отстоява правата на държавата като изразяващи истинската същност на индивида. [. . .] Фашистката концепция за държавата е всеобхватна; извън него не могат да съществуват човешки или духовни ценности, още по-малко да имат стойност. Така разбиран, фашизмът е тоталитарен, а фашистката държава – синтез и единица, включваща всички ценности – интерпретира, развива и управлява целия живот на един народ."

Воденият от САЩ алианс на нациите Five Eyes и Европейският съюз твърдят, че са защитници на международния ред, основан на правила. С техния ангажимент към нова форма на глобален фашизъм, идеята, че IRBO ни пази в безопасност, е под въпрос. Всъщност сегашният IRBO никога не е насърчавал нито свободата, нито демокрацията.

Обичайно е предполагаемите лидери на IRBO да практикуват двойни стандарти. Незаконните войни, продължителните терористични кампании срещу собственото им население
,подкрепата за чуждестранни терористични бунтове
жестоките икономически санкции и участието в международни операции за контрабанда на наркотици
са типични за дейностите на националните държави, които претендират за собственост на IRBO.

Докато западната хегемония настоява всички да следват своите правила, те не се придържат към същото. Няколко скорошни примера, сред много, станаха свидетели на едностранното оттегляне на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), често наричан иранската ядрена сделка;
НАТО се отказва от уверенията, дадени на последния съветски президент Михаил Горбачов, че няма да се разшири „един инч на изток“; и лишаването от свобода на журналисти.

Това не означава, че предполагаемите противници на сегашния IRBO, а именно Русия, Китай и Иран, са безспорни. Въпреки това е несъстоятелно за „водещите нации“ на съществуващия IRBO да завладеят каквото и да е морално надмощие.

Политици като Трус популяризират IRBO като крайъгълен камък на международния мир и сигурност, но това са безсмислени банални думи. В това няма нищо мирно или сигурно.
 
3. Истинското IRBO

Настоящият IRBO е представен като проект на западни, бивши либерални, демократични държави, които се възползват от икономическото и военно господство на САЩ. Въпреки това, въпреки че основните медии (MSM), академичните среди и мозъчните тръстове го представят така, днес международният ред, основан на правила, не е такъв.

IRBO може по-точно да се опише като средство за световна капиталистическа мрежа от заинтересовани страни, за да манипулира националните държави в преследване на собствена предимно частна, корпоративна програма. Всъщност можем да твърдим, че това е всичко, което някога е било.

Една наистина глобална мрежа от корпорации, мозъчни тръстове, частни фондации, междуправителствени организации, неправителствени организации и правителства работят в партньорство, за да преобразуват глобалните политически програми в политика и законодателство на национално и местно правителствено ниво. Това е Глобалното публично-частно партньорство (G3P) и неговият обхват се простира до всяка нация.

Можем да разглеждаме глобалната политическа карта като петна от суверенни нации, съществуващи в състояние на анархия (никой не ги управлява), но G3P не го прави. Това, което глобалната капиталистическа мрежа на заинтересованите страни (G3P) вижда, е авторитарна, разделена на отделни структура, която трябва да бъде манипулирана, за да се постигне целта им, като тази цел е да се създаде сплотена система за глобално управление под тяхно управление.

По време на псевдопандемията Световният икономически форум (WEF) си партнира с правителствени и междуправителствени организации, за да популяризира своята политическа програма за Голямо възстановяване. G3P е въплъщение на това, което WEF нарича модел на много заинтересовани страни на глобално управление.

През октомври 2019 г., малко преди началото на псевдопандемията, WEF публикува Global Technology Governance: A Multistakeholder Approach.
Поемайки властта да изисква светът да приеме намесата на планираната 4-та индустриална революция , G3P, представлявана от WEF, се оплаква от това, което смятат за липсата на напредък към глобалното управление.

В тази система с множество заинтересовани страни избраните правителства са само едно от многото заинтересовани страни. Повечето от водещите партньори в G3P са частни корпорации, като Банката за международни разплащания
www.bis.org
или представляват частни корпоративни интереси, Световния бизнес съвет за устойчиво развитие например.

Нашият демократичен надзор достига само дотолкова, доколкото позволява влиянието на нашето национално правителство, както позволява заинтересована страна от G3P. Можем да оценим степента на тази демократична отчетност, ако вземем предвид коментарите на Доминик Къмингс, бивш главен съветник на министър-председателя на Обединеното кралство. В показания, дадени пред парламентарна комисия през май 2021 г.
(отидете до 14:02:35 ч.), Къмингс каза:

През март започнах да получавам обаждания от различни хора, които казваха, че тези нови иРНК ваксини могат да разбият общоприетото мнение. Хора като Бил Гейтс и този вид мрежа казваха. По същество това, което се случи, е, че има мрежа от хора, хора от типа на Бил Гейтс, които казваха да преосмислите напълно парадигмата за това как правите това […] Какво ми казваха Бил Гейтс и подобни хора и други под номер 10, трябваше ли да мислите за това много повече като класическите програми от миналото... Проектът Манхатън през Втората световна война, програмата Аполо […] Но това, което Бил Гейтс и хората казваха […] беше, че действителната очаквана възвръщаемост на това е толкова високо, че дори и да се окаже, че са пропилени милиарди, това пак е добър хазарт и по същество това е, което направихме."

Къмингс говореше за отговора на политиката за обществено здраве на правителството на Обединеното кралство на предполагаема глобална пандемия. Това бяха решения, които биха повлияли на здравето на всеки мъж, жена и дете в страната.

Коментарите му разкриват, че правителството на Обединеното кралство просто е следвало заповедите, издадени от мрежата от „хора от типа на Бил Гейтс“. Щатът на Обединеното кралство разработи важна национална политика по поръчка на Фондация Бил и Мелинда Гейтс (BMGF). Те действаха под ръководството на частна, освободена от данъци фондация.

BMGF са сред водещите заинтересовани страни в G3P. Подобно на WEF, техните партньорства с правителствени и междуправителствени организации са обширни.

Както сега знаем, предполагаемите твърдения за безопасност и ефикасност на ваксините , направени от BMGF и политиците, които прилагат политиката на общественото здраве за тях, далеч не са точни.
Ние също така знаем, че този провал е без значение за BMGF, защото „възвръщаемостта на това е толкова висока“, че няма значение.

Политическите мозъчни тръстове са в основата на G3P. Те си сътрудничат с други партньори на заинтересованите страни от G3P, за да изработят политически програми, които правителствата след това налагат на своето население.

Мозъчни центрове, като Кралския институт за международни въпроси (RIIA – Chatham House), неизменно се формират от представители на мултинационални корпорации (включително централни банки), финансови институции, неправителствени организации, филантропски фондации, частни дарители, междуправителствени организации, академични институции и правителства и др.

Например членовете на Chatham House включват ООН, Фондация Бил и Мелинда Гейтс, Фондация Отворено общество, The Bank of England, Astrazeneca, GlaxoSmithKline, Bloomberg, The Guardian, The City of London, Европейската комисия и съюз, BAE системи , Goldman Sachs, De Beers, BlackRock, China International Capital Corporation, Huawei, Kings College London, Лондонското училище по икономика (LSE), Oxfam, британската армия и правителства от цял свят. Списъкът продължава.

Да си представим, че тези глобалистки организации са на практика безсилни и съществуват само за да помагат на правителствата да изготвят политика е изключително наивно. По-точно обобщение е предложено от няколко учени. Проф. Hartwig Pautz написа:

Те се стремят да влияят на политиците и широката общественост и че се опитват да направят това чрез неформални и официални канали и като използват добре свързаната си позиция в често транснационални политически мрежи, включващи политически партии, групи по интереси, корпорации, международни организации, организации на гражданското общество и бюрокрация на държавната служба. [. . .] [П]работчиците на политики все повече се нуждаят от куратори, арбитри или филтри, които да им помогнат да решат коя информация, данни и опит в политиката да използват в процесите си на вземане на решения.
 
3. продължава

Трябва обаче само да погледнем коментарите на хора като Доминик Къмингс или Хилари Клинтън, за да разберем, че дори наблюденията на Пауц са неуспешни. Като тогавашен държавен секретар на САЩ , Клинтън каза, че ролята на Съвета по външни отношения (CFR) – като мозъчен тръст на САЩ за външната политика – е да каже на Държавния департамент на САЩ „какво трябва да правим и как трябва да мислим за бъдещето ”

Правителствата, включително тези на САЩ, Русия и Китай, са заинтересовани страни от G3P. През 2017 г., изказвайки се на семинар в Харвард , основателят и изпълнителен председател на WEF Клаус Шваб каза:

Г-жа Меркел, дори Владимир Путин и така нататък, всички те са били млади глобални лидери на Световния икономически форум. Но това, с което наистина се гордеем сега с младото поколение като премиер Трюдо, президент на Аржентина и така нататък, е, че проникваме в кабинетите. Така че вчера бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от този кабинет или дори повече от половината от този кабинет са за нашите… всъщност млади глобални лидери на Световния икономически форум."

Това не беше празна хвалба. Политически лидери като Тони Блеър, Джасинда Ардърн, Еманюел Макрон, Александър Де Кроо (белгийски премиер), Санна Марин (финландски премиер) и много други политически тежка категория са преминали през програмата на YGL. Ето защо в обръщение към канадската нация през ноември 2020 г., пряко позовавайки се на така нареченото Голямо възстановяване на WEF, канадският премиер Джъстин Трюдо каза :

По-добро възстановяване означава получаване на подкрепа за най-уязвимите, като същевременно се поддържа инерция в дневния ред до 2030 г. за устойчиво развитие и ЦУР. [. . .] Тази пандемия предостави възможност за нулиране. Това е нашият шанс да ускорим усилията си преди пандемията за преосмисляне на икономически системи, които действително се справят с глобалните предизвикателства като крайна бедност, неравенство и изменение на климата."

Трюдо е един от многото млади глобални лидери на WEF (YGL) и членове на предшестващата й програма, наречена Глобалните лидери на утрешния ден, които оформят глобалния политически отговор на псевдопандемията.
Като завършил YGL, неговата задача беше да убеди канадската общественост да прегърне политическия дневен ред на G3P Great Reset.

Въпреки твърденията на Шваб, руският президент Владимир Путин изглежда не е бил сред протежетата на YGL на WEF. И все пак, говорейки през 2019 г. пред президента Кесада на Коста Рика, Клаус Шваб повтори изявлението си за Путин :

Г-жа Меркел, Тони Блеър, всички те бяха, дори президентът Путин, всички те бяха млади глобални лидери."

През 1993 г., когато стартира програмата Global Leaders of Tomorrow, Путин е на 41 години, а горната възрастова граница за влизане в програмата е предполагаема 38. Изглежда малко вероятно Путин да е бил „официално“ стажант на WEF YGL.

След 16 години служба в съветското КГБ, Путин изгражда репутацията си на политик през 1993 г., като е заместник на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак.
Впоследствие Собчак е съавтор на Конституцията на Руската федерация.

Путин играе важна роля в насърчаването на чуждестранните инвестиции в града и именно по време на престоя си в Санкт Петербург Путин изглежда развива близки отношения с Клаус Шваб. В обръщението си към виртуалната среща на WEF в Давос през 2021 г. Путин каза:

"Г-н. Шваб, скъпи Клаус, [. . .] Бил съм в Давос много пъти, посещавайки събитията, организирани от г-н Шваб, дори през 90-те години на миналия век. Клаус току-що си припомни, че се срещнахме през 1992 г. Наистина, по време на престоя си в Санкт Петербург, посещавах този важен форум много пъти. [. . .] [Трудно е да се пренебрегна фундаменталните промени в глобалната икономика, политиката, социалния живот и технологиите. Пандемията на коронавирус [. . .] стимулира и ускорява структурните промени.”

По отношение на партньорствата на G3P, Русия е може би едно от най-близките до WEF. Годишното глобално обучение по киберсигурност на WEF Cyber-Polygon се организира от Bi.Zone, дъщерно дружество на Сбербанк.

Bi.Zone отговаря за проектирането и изпълнението на сценариите и упражненията на Cyber Polygon. Сбербанк е руска банка с мажоритарна държавна собственост
и е сред учредителите на Центъра за киберсигурност на WEF (CCS).

Други партньори на CCS включват водещ мозъчен тръст за външната политика на САЩ Фондацията на Карнеги за международен мир (CEIP)
Европол (представляващ правителствата на ЕС), Интерпол, Организацията на американските държави (представляваща правителствата на северния и южноамериканския субконтинент)
и националните центрове за киберсигурност от Израел, Обединеното кралство, Корея, Саудитска Арабия и Швейцария (дом на BIS).

От многото корпорации, участващи в Cyber Polygon 2021, руските компании формираха най-големия контингент от всяка една нация.
В допълнение, WEF си партнира с Международния икономически форум в Санкт Петербург (SPIEF).

Международната фондация SPIEF е създадена в Санкт Петербург през 1998 г. под ръководството на Херман Греф. По това време той е бил вицегубернатор на града.

През 1993 г. Греф беше и близък сътрудник на Анотолий Собчак в Санкт Петербург, където Путин беше старши съветник на Собчак. В момента Греф е главен изпълнителен директор и председател на Сбербанк.

През 2017 г. Schwab призна, че SPIEF и Русия са световни лидери в международното регулиране и заяви:

В новата икономическа среда и с надлежното зачитане на най-новите технологични постижения, ние сме изправени пред необходимостта от нови формати за сътрудничество. [. . .] Абсолютно съм убеден, че Русия, като един от лидерите в отговорното глобално регулиране, трябва да играе централна роля в определянето на нови форми на съвместно съществуване в ерата на четвъртата индустриална революция."

Русия и SPIEF са част от мрежата G3P и са активно ангажирани в глобалната киберсигурност и по-специално в регулирането на технологиите. Ясно е, че чрез партньори като CFR, BMGF и WEF, Глобалното публично-частно партньорство прокарва глобална политическа програма, подкрепяна от двете страни на разделението Изток-Запад.

Активите на WEF, като Трюдо и други компрометирани служители, са позиционирани така, че да гарантират, че разпределението на политиките е възможно най-безпроблемно. Руското и, както ще видим, китайското правителства са еднакво активни заинтересовани страни в усилията на G3P за глобално управление.

Ако вярвахме на западните MSM, това би представлявало привидно неразгадаема главоблъсканица. Въпреки че тези национални държави са партньори на G3P, ни се казва, че те също подкопават IRBO. Нещо не се съчетава.
 
3. продължава още (дълго е много, мани..)

Според Ройтерс европейските банки трябва да се подготвят за руските кибератаки.
CBS твърди, че DHS е в пълна готовност за задаващата се кибер война
докато британските медии предават същите страшни истории.
Forbes съобщи, че Русия води кибер война срещу Запада в продължение на 20 години
и Гардиън твърди, че това е типично за Руската федерация

Всичко това изглежда изключително странно, като се има предвид, че западни глобални корпорации като IBM, Deutsche Bank и Santander са участвали в учения за подготовка на кибер полигони, които до голяма степен се ръководят от руска държавна банка. Ако някое от твърденията на МСМ е дори отдалечено правдоподобно, самият риск от индустриален шпионаж изглежда е извън графиките.

Правителства от цял западен свят участват в Центъра за киберсигурност на WEF, който е основан отчасти от Сбербанк. В същото време те продължават да предупреждават населението си за опасността от руски кибератаки.

Честно казано, тези руски истории за киберзаплахи са детски. Западните правителства и корпорации, които изглежда изпълняват докрай заповедите на G3P, изглежда са доволни да се ръководят от оценката и препоръките за киберсигурност на руската държавна банка.

Далеч по-надеждна обосновка за тези истории за МСМ и правителствените страхове е, че те са предназначени да ни подготвят и да предоставят оправдание за цифровата трансформация на финансовия сектор . В своя доклад за киберзаплахите за 2020 г. Фондът на Карнеги за международен мир (CEIP) заяви, че псевдопандемията е наложила тази промяна.

В едва скрито позоваване на Русия и Китай, CEIP твърди, че кибератаките от национални държави са неизбежни. Тогава те прогнозираха, че отговорът на тази уж неизбежна атака ще бъде да се слеят дейностите на банките, финансовите власти и националния апарат за сигурност на националните държави.

Централизирането на властта, особено над финансовите системи, винаги е решението, що се отнася до G3P. Предимно защото те поемат правото да упражняват тази власт.

По основните въпроси правителствата не формират политика и вместо това политиката се курира от мозъчните тръстове на G3P като CEIP. Не трябва да си правим илюзията, че мозъчните тръстове просто предлагат предложения. Те имат финансовата, икономическата и политическата сила да вземат решения на глобалната сцена и го правят от поколения.

Никой не гласува за мозъчни тръстове. В тази степен така наречената представителна демокрация е шарада. Ние, хората, никога не сме имали дума по „големите въпроси“. За тези от нас, които живеят в западни демокрации, правителственото представяне просто ни служи да ни убеди, че по някакъв начин сме представени в обсъжданията. По същество това е трик за увереност.

Това е контекстът, в който можем да разберем Реда, основан на международните правила. Макар че в момента разчита на това, което изглежда, че е западната хегемония и преминава към многополярна система, водена от Евразия, и двете са просто удобни механизми, чрез които G3P притежава власт и власт.

Както отбелязват много коментатори, включително WEF , IRBO се променя.

Както се случва, ние всички се приближаваме все по-близо до IRBO, базиран на китайския модел на технокрация.
 
4. Технокрация: любовна афера на G3P

Мозъчните тръстове на G3P, може би най-вече, но не изключително, Тристранната комисия, преследват мечтата за създаване на глобален Technate от близо век. Често чутата псевдопандемична мантра „ водени от науката “ е пример за технокрация.

Технокрацията израства от движението за ефективност по време на прогресивната ера на САЩ в началото на 20-ти век. Той се възползва от принципите на научното управление, предложени от Фредерик Уинслоу Тейлър, и икономическите идеи на социалния икономист като Торстейн Веблан, който прочуто измисли термина „забележимо потребление“.

Веблан беше сред основателите на частна изследователска инициатива в Ню Йорк, финансирана от Джон Д. Рокфелер, наречена Ново училище за социални изследвания. Това скоро доведе до създаването на Техническия алианс

Хауърд Скот, лидерът на Техническия алианс, впоследствие се присъединява към M. King Hubbert в Колумбийския университет. През 1934 г. те публикуват учебния курс на Technocracy Inc.

Това беше план за северноамерикански технат. Той предлага общество, водено от наука, инженерство и академични среди, а не от политика. Хъббърт написа:

„Технокрацията открива, че производството и разпространението на изобилие от физическо богатство в континентален мащаб за използване от всички континентални граждани може да бъде постигнато само чрез континентален технологичен контрол, управление на функцията, технат.”

Технокрацията изисква дейността на всеки гражданин да бъде непрекъснато регистрирана и контролирана. Изисква постоянно наблюдение на населението.

Това позволява общият разход на енергия на Technate да бъде изчислен в реално време. След това данните се събират и анализират, за да може централният комитет на технократите да управлява и разпределя ресурсите на Technate чак до нивото на индивида.

Скот и Хъбърт планират нова парична система, базирана на потреблението на енергия, като стоките и услугите се оценяват според производствените разходи за енергия. Новата валута ще бъде разпределена на гражданите под формата на „енергийни сертификати“.

В САЩ през 30-те години на миналия век това беше технологично невъзможна задача. Макар и популярен от около десетилетие, хората осъзнаха, че предлаганият Technate е нещо като абсурд.

Въпреки привидно абсурдната система, предложена от Скот и Хъбърт, Рокфелери по-специално можеха да видят потенциала да използват технокрацията, за да засилят контрола си над обществото. Те продължиха да финансират движението за технокрация и свързаните с него програми в продължение на много години, независимо от намаляващия обществен интерес.

През 1970 г. професор Збигнев Бжежински публикува Между две епохи: ролята на Америка в ерата на технитроника.
По това време той е професор по политически науки в Колумбийския университет, където Скот се срещна с Хъббърт през 1932 г. Той вече е бил съветник както на кампаниите на Кенеди, така и на Джонсън и по-късно ще стане съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър (1977 г. – 1981).

Чрез тънък воал на предпазливост Бжежински пише ентусиазирано за това как един глобален научен елит може не само да използва всепроникваща пропаганда, икономическа и политическа манипулация, за да определи посоката на обществото, но също така може да използва технологиите и поведенческата наука за промиване на мозъци и промяна на населението. ' поведение. Описвайки формата на това общество и потенциала за авторитарен контрол, той пише:

Такова общество ще бъде доминирано от елит, чиито претенции за политическа власт ще се основават на предполагаемо превъзходно научно ноу-хау. Невъзпрепятстван от ограниченията на традиционните либерални ценности, този елит няма да се поколебае да постигне политическите си цели, като използва най-новите съвременни техники за влияние върху общественото поведение и поддържане на обществото под строг надзор и контрол."

Въпреки че той не използва думата „технокрация“, Бжежински все пак описва техната. Осъзнавайки, че технологията бързо се приближава до точката, в която технокрацията ще бъде осъществима, той описа как цифровите технологии ще доминират в „технотронната ера“, за да трансформират обществото, културата, политиката и глобалния баланс на политическите сили.

През 1973 г. Бжежински се присъединява към Дейвид Рокфелер, за да сформира Тристранната комисия. Заявената им цел не би могла да бъде по-ясна :

„[...]най-непосредствената цел беше да се съберат заедно [. . .] неофициалната група от най-високо ниво, която е възможна, за да разгледаме заедно ключовите общи проблеми. [. . .] .[Имаше] усещането, че Съединените щати вече не са в такава уникална лидерска позиция, както в по-ранните години след Втората световна война. [. . .] , и че по-споделена форма на лидерство [. . .] ще бъде необходима, за да може международната система да се справи успешно с основните предизвикателства през следващите години. [. . .] „Нарастващата взаимозависимост“, която толкова впечатли основателите на Тристранната комисия в началото на 70-те години, се задълбочи в „глобализация“. [. . .] Съмнения дали и как ще се промени това първенство [. . .] засилиха необходимостта да се вземе предвид драматичната трансформация на международната система. [. . ] Членството ни се разшири, за да отразява по-широки промени в света. Така Японската група се превърна в тихоокеанска азиатска група, включваща през 2009 г. както китайски, така и индийски членове."

През 1973 г. трилатералистите вече бяха идентифицирали, че първенството на САЩ ще бъде драматично трансформирано. Това произтича от осъзнаването на Бжежински, че глобалните корпорации в технотронната епоха ще надминат националните държави не само по отношение на тяхната финансова и икономическа мощ, но и по способността си да правят иновации и да ръководят дейността на милиарди граждани. В Между две епохи той пише:

Националната държава като основна единица на организирания живот на човека е престанала да бъде основната творческа сила: международните банки и мултинационалните корпорации действат и планират по начин, който е далеч напред от политическите концепции на националната държава.”
(бел.: Нещо ся викат: New Site Under Construction
We are relaunching trilateral and will be back online in spring 2022.)

Изцяло отдадени на процеса на глобализация, трилатералистите започнаха да създават новия IRBO. Вместо икономическа и военна мощ на САЩ, новият световен ред ще се основава на общностен ангажимент за ефективно управление на ресурсите и чрез този механизъм социален контрол.

Националните държави биха отстъпили място на глобална мрежа, образувана от сливането на държава и корпорация. Тази мрежа ще управлява населението и бизнес дейността чрез нова, базирана на ресурси парична система и икономическо централно планиране.

Отделните граждани и фирми ще бъдат постоянно наблюдавани и тяхното поведение ще бъде ограничавано и наредено. Това би осигурило на G3P способност за глобално управление, която търсеха.

Бжежински предложи как може да се осигури това бъдеще. Технокрацията би позволила трансформацията:

Както нарастващият капацитет за мигновено изчисляване на най-сложните взаимодействия, така и нарастващата наличност на биохимични средства за човешки контрол увеличават потенциалния обхват на съзнателно избраната посока. [. . .] В технетронното общество изглежда тенденцията е към агрегиране на индивидуалната подкрепа на милиони неорганизирани граждани [. . .] и ефективно използване на най-новите комуникационни техники за манипулиране на емоциите и контрол на разума. [. . .] Въпреки че целта за формиране на общност от развитите нации е по-малко амбициозна от целта на световното правителство, тя е по-достижима. [. . .] В Китай китайско-съветският конфликт вече ускори неизбежното китайско тълкуване на китайския комунизъм. [. . ."

Модернизацията на Китай се разглежда като възможност за развитие на развито технократично общество, което, макар и да се развива както икономически, така и технологично, ще остане диктатура. Това представи G3P с перфектен тестов стенд за изграждане на Technate.

Технокрацията осигурява централизирана власт върху управлявана капиталистическа система. Тя позволява на бизнеса да просперира, стига да се придържа към диктата на технократите.

Новият IRBO няма да се основава на примата на националните държави или тяхното налагане на каквито и да било договорени ценности или норми. По-скоро той ще се основава на системата с множество заинтересовани страни, където номинално прагматичните решения на обявена криза формират моралния императив. Мултистейкхолдърдинг означава сливане между държава и корпорация.

Тази трансформация на IRBO беше подчертана от WEF в тяхната бяла книга за политиката за 2019 г. Глобализация 4.0. Оформяне на нова глобална архитектура в епохата на Четвъртата индустриална революция

След Втората световна война лидерите работят заедно за разработване на нови институционални структури и управленски рамки. [. . .] Светът се промени драстично оттогава. [. . .] Контекстът за управление и сътрудничество се променя поради Четвъртата индустриална революция. [. . .] Влязохме в ясно нова ера, в която много от предположенията от предишни периоди вече не са валидни. [. . .] Тъй като новите технологии трансформират нашите системи за здравеопазване, транспорт, комуникация, производство, дистрибуция и енергия, за да назовем само няколко, ще трябва да изградим нова синергия между публичната политика и институциите, от една страна, и корпоративното поведение и норми от другата. [. . .] Като Международна организация за публично-частно сътрудничество, Форумът планира да използва своята платформа за насърчаване на подобно мислене и колективни действия чрез диалог с множество заинтересовани страни. Този подход отдолу нагоре или индуктивен, включващ национални правителствени, както и недържавни и поднационални участници, може да помогне за ускоряване на темпа на иновациите в управлението, необходими през 21-ви век, както и да повиши легитимността и степента на обществено доверие в него."

Доверието е продукт на вярата и ние сме насочени да вярваме в новия устойчив и устойчив IRBO – базиран не на господството на национални държави, които претендират за морален авторитет, а на глобалистичен съюз на много заинтересовани страни между национални правителства и частни интереси, които ще пазете ни „в безопасност“.

WEF подчертава необходимостта хората да имат вяра в глобалисткия проект на G3P. Една от ключовите теми на срещата в Давос през 2021 г. беше възстановяването на доверието
и за 2022 г. възстановяването на доверието.
Позовавайки се на предполагаемата глобална криза на доверието
Клаус Шваб каза:

Виждаме деградация на доверието в света, а доверието се изгражда само чрез лични отношения. [. . .] [Ние] имаме нужда от лозунг. Слоганът е „Да работим заедно, да възстановим доверието“.

Доверието е от ключово значение, защото решенията, които ни влияят на местно ниво, ще се вземат на глобално ниво от орган за вземане на политики, който е предимно проект на неизбрани частни корпорации. Трябва да оставим настрана всяка идея за демократична отчетност или надзор и да приемем, че G3P знае най-добре.

Тази глобалистка структура с множество заинтересовани страни ще използва технокрацията, за да провежда своите политики. Ще ни бъде предоставена илюзията за демокрация под формата на гражданско общество. Въпреки това, чрез технокрация, ние ще бъдем ограбени от всякакви агентурни и политически средства.

-----
Следва: 5. Китай като двигател за новия IRBO
Ама друг път, че много стана ся.
 

Горе