Аз не мога да разбера за какъв чеп НЕК не остана държавно предпиятие. Защо да плащаме освен на НЕК и на ЧЕЗ/ЕОН/ЕнергоПро ???? Защо ЕРП-тата не станат държавни и да работят без печалба?
Понякога си мисля, че ако ги няма всички тези завързани структури - НЕК/ДЕКВР/НС/ВИК/ и т.н. и т.н. хората ще си живеят по добре и няма да се плащат едни луди пари за глупости.
НЕК си е държавна и затова тока е толкова висок. И останалите бяха държавни - но ги продадоха.
1. Докато бяха държавни имаше големи кражби на ток - най-вече от циганите. Ползваха и не плащаха. Циганите взеха да си плащат сметките като станаха частни, преди това циганин и сметка за ток си беше смешка.
2. Загубите по мрежите бяха огромни - на никой не му пукаше, щото не харчеше негови пари, а държавни.
3. Политиците, които бяха на власт ги точеха яко.
4. Никога не са били на печалба, а бяха на загуба най-редовно, която се покриваше от други данъци.
Виж в момента държавните БДЖ какви загуби трупат. Виж и ВМЗ Сопот и то държано и то на загуба. Ама никой не иска да ги съкращава, приватизира и пр.
Не може ли просто да се сменят хората, директори, персонал, докато се намерят правилните хора, които да си вършат работата без да крадат, все пак това е и в интерес на държавата дружеството да е печелившо, просто трябва да има някой, който да следи това да е така и да се вземат адекватни и необходими мерки.
Според мен дружествата могат да бъдат печеливши дори в държавни ръце, просто трябва да се назначат правилните хора на правилните позиции и да се осигури адекватен стимул за печалба.
В такъв случай се сменя "държавата", кой луд продава нещо което носи пари?Държавата е лош стопанин. Понеже на държавния чиновник не му пука за държавната собственост и държавните пари.
Частното управление не е перфектно, но е в пъти по-добро.
Проблема тук е липсата на конкуренция и реален контрол.
Примерно 3те ЕРП-та не са в пряка конкуренция. Всяко си има своя пазар и никой не го застрашава пряко. Съответно е монополист на пазара си.
ДКЕВР до момента не са закачили с пръст никой голям бизнес май. Нито Лукойл, нито ЧЕЗ/ЕВН/ЕОН и тн...
Недейте рева за национализация. Национализацията е най-лошото нещо, което може да се случи.
Може да ги глобяваме, да прекратим договори, да отнемем лиценз, но не и да национализираме.
В такъв случай се сменя "държавата", кой луд продава нещо което носи пари?
Национализацията ще е най хубавото нещо. То всъщност си е национално, след като 75% от сметката отиват там. Просто махаме 75% и сме готови.
Ама то тока е най малкият проблем. Къде останаха икономиката, заводите и т.н. Да го махат тоя валутен борд, че само ни подкопава.
Въпреки всичко не виждам какво толкова има всички енерго - звена да са държавни, без държавата да прибира печалби. В крайна сметка тока е от първа необходимост в съвременното общество.
И 200 доставчика да станат все тая. Не виждам какво толкова виждате в това да не е държавно, и да са много конкурентите. Най добрият вариант е цялата НЕК мрежа да е в държавни ръце с висока прозрачност на разходите.
При либерализацията има 2 варианта:
1. Жиците ще са собственост на едната и тя ще стане монопол, понеже ще смуче другите с високи наеми за жица.
2. Или жиците ще са държавни и пак държавата ще смуче като за последно.
И двата варианта предполагат пак висок ток. То няма да стане за един месец, а лека полека.
Та каква е разликата???? Във всички варианти си проличава липса на конртол и нищо друго!!! Нито един вариант не предлага контрол от самосебе си. Единствените разлики са къде отиват парите и кой колко ще смуче. Защо тогава да се правят безсмислени промени? Защо не си ги вземе държавата обратно, поне ще знаем че са в наши ръце/контрол.
Не мога да разбера защо си мислите, че е по добре тези звена да не са държавни? На едно дружество като ЕОН, ЧЕЗ и т.н. много по трудно ще му търсиш отговорност и ще му викаш "оставка" при положение че то има собственост върху това което е закупило.
Все едно да викаме на Румънците да ни върнат заводите на "Калиакра".
Една българска банка нямаме вече. На кого да плачем за високите лихви? На гърците ли, на австрийците ли, вече и ние не знаем. Трябва да има държавни институции които да предлагат на хората евтини услуги.
България е най големия парадокс. Няма друа държава с над 80% раздържавяване. Ние в момента нямаме нищо освен едно ВИК, БДЖ и 240 кратуни в НС. Ми дай да продадем и парламента утре и да си ходят всички.
С течение на времето, от средата на 50-те години насам, присвояването на обществени средства или просто краденето от държавата се превърна в масово явление. Всеки гражданин, който по някакъв начин докосваше меда, се опитваше най-малко да си оближе пръстите. Хората задигаха от държавата всичко, което можеше незабелязано да изчезне, макар че по някой път задигнатият предмет беше напълно безполезен. Смешно или не, работниците от едно ваксено предприятие задигаха редовно вакса за обувки, която, така си стоеше и съхнеше по домовете им. В други предприятия често изчезваха инструменти, пособия и дребни материали. Шофьори на камиони надписваха несъществуващи курсове и икономисай и я бензин го продаваха за своя сметка и т.н. Понякога хората се организираха за по-ефикасно крадене. Безброй са безупречно функциониращите вериги „управи-тел-счетоводител-касиер“, където и най-щателната ревизия си оставаше безпомощна. Хората, които крадяха сериозно, не бяха глупави. Първата им задача винаги беше да се движат в рамките на закона и отвън погледнато, всичко да изглежда съвършено честно. Тъкмо тези групови кражби бяха и най-големите.
Срещу цялото това изненадващо явление държавата взе бързи, гневни и много сурови мерки, понякога стигащи до смъртни присъди. За един много дълъг период стопанската милиция като че зае напълно мястото на сталинската Държавна сигурност и се превърна в най-голямото страшилище в страната. Партията смяташе краденето от държавата за политическо престъпление, за саботаж и дори предателство и затова приложи спрямо този вид престъпници изпитаните методи от старите времена. Следствията се водеха почти по начина, по който се бяха водили политическите следствия — с жесток натиск, изтезаване и в края на краищата смачкване на всяка съпротива. Едновременно с наказателните мерки партията предприе и огромна, скъпо струваща превантивна работа. В страната бяха въведени най-чести ревизии на всички „подотчетни“ лица, въведен бе повсеместен строг контрол, бяха създадени успоредно контролиращи институции и формулярите за отчетната документация се увеличиха многократно.
Но всичко това никак не спря кражбите. Крадците бързо се приспособиха, станаха по-изобретателни и намериха начини да действуват много по-предпазливо. През шейсетте години рядко можеха да се видят хора, които открито да пилеят пари. А що се отнася до последните години, изглежда този вид престъпност се е развила още повече. В статия на вестник „Труд“ от 23 март тази година се казва буквално:
„Броят на наказаните управители на търговски обекти и магазинери по член 232 от Наказателния кодекс за измамване на клиентите е двойно по-голям през периода 1974–1976 година, отколкото през предшествуващите три години — 1971–1973 г. За престъпления по цените и ценообразуването (чл. 225 от Наказателния кодекс) броят на осъдените нарасна през същия период два и половина пъти.“
А на друго място в тази статия пише:
„Осъдени бяха десетки директори, началници, главни счетоводители — за невярно отчитане на плановете с цел да получат незаслужени премии. В затвора отидоха външнотърговски дейци, ръководни работници в администрацията и услугите — за рушветчийство.“
Това се отнася само до разкритите престъпления или поне до самопризналите се престъпници. Но какво да се каже за далеч по-големия брой кражби, които милицията не е успяла и едва ли ще успее да разкрие. И нещо още по-важно — какво да се каже за онзи вид кражби, които се извършват не само със съгласието, но понякога и с благословията на отговорни хора на властта.